Find content
Male
Не много отдавна една жена ми беше завъртяла главата доста жестоко, както го пише по книгите. Бях стигнал до там, че щях да й предложа брак(нещо, което противоречи на цялата ми философия по ред причини). Та.. бях на 30 секунди от предложението, когато разбрах, че някой ме е изпреварил... с няколко години.
Та въпросната гърла го беше крила от мен доста умело(тук е момента да кажа, че аз не ям доматите с коловете) в продължение на няколко месеца. Та тогава след купища мисли, коитоми хвърчаха из главата се сетих кой всъщност бях и кой всъщност трябва да съм(разбирай искам да съм). Човека, който искам да съм не търпи такива изцепки, а любовта е компромис след компромис, след компромис и не усещаш кога компромисите стават просто прекалено големи и започват да те деформират и вредят на самия теб. Започнеш ли да се деформираш живота ти отива на майната си по ред причини.
По конретната случка - предложи ми да продължим да се виждаме, аз казах не(след няколко дена размисли), макар на ум да крещях "ДА ДА ДА!!!", просто защото вече си бях направил тия изводи. Любовта те вкарва в друга реалност, където не можеш да виждаш ясно кой си бил и какви според ТЕБ са правилните решения. Затова в подобни моменти мисля, че трябва да имаш ясно начертани граници и когато те биват прекрачени ти да режеш без милост, дори да не го искаш.
След няколко месеца дистанция виждам по-ясно нещата и изобщо не съжалявам. Ако бях останал с нея щях да изпусна шанса на живота ми, може би щеше да ме е зарязала, защото вече нямаше да съм същия човек и в следствие щях да съм някаква развалина. Общо взето целия ми живот щеше да е обърнат наопъки. Но тогава не го разбирах и исках да остана с нея. Единствено, което ме спаси е, че знаех от опит, че човек не може да види трезво ситуацията, когато е вътре в нея. За това и играх на сигурно. И спечелих.
Поздрави и бира ;]
