Тая една да ми беше безразлична като всички останали, както и да е, нямаше да ми пука грам.... лошото, че съм хлънал много по нея(много леко казано) чак корема ме заболява като се сетя, а постоянно мисля за това, всеки ден, всеки ден мисля толкова за нея, колкото и вчерашния :/ държа се мъжки, ама по дяволите, адски е гадно!! За 2ри път през живота си се чувствам така, последния път ми трябваха години..... Направо не виждам края! Нямам желание за абсолютно нищо вече... И как по дяволите е възможно да стане така от такова разстояние??? 

Благодаря за съветите! Точно това се опитвам да направя в момента, да я накарам да мисли за мен, вече не влизам толкова често в скайп,фейса и т.н. Писах и един ден, на следващия тя ми писа,покани ме на дискотека като започнем даскало... сега няма да и пиша 2-3 дни и пак ще и пиша, надявам се пък тя да ми пише първа Но честно да ви кажа, мисля, че нещата отиват към "Ние сме приятели и си пишем, когато ни е скучно" Много кофти, а?

Благодаря ти много ItalianMike, наистина ще си взема поука от този провал. Но исках да те питам, ако реша да пробвам пак, как да се държа? Както казах скоро ще започнем да учим и най-вероятно ще се срещнем...

Точно и това мисля да направя, ще я оставя тя да ме потърси

Първо добър вечер на всички.

Защо пиша тук? Ами заради жена естествено

Така, нека започнем с малко история.

Срещнах едно момиче преди 3 месеца, докато учех още.. Тя си имаше приятел, но той много не и обръщаше внимание и тя го знаеше.

След това свърши семестъра и последния ден си изкарахме много добре. Тръгнах си и като се пребрах започнахме да си пишем всеки ден, до преди 3-4 дни. Смеехме се много, говорихме по скайп, по телефона, смси и т.н. Пращаше ми целувки, прегръдки, както и аз на нея. Всичко беше ок, докато един ден вечерта не ми написа, че иска да говори с мене, усетих на къде вървят нещата, но хайде, викам нека говорим.

Писа ми, че иска да изясним някои неща, който е по добре да се знаят, за да няма недоразумения.

Каза, че не знае какво иска. Че не искала да оставам с грешно впечатление, да изглежда, че има нещо пък да няма нищо... xaxa представяте ли си?

Казах и че или иска да сме заедно или не иска, средно положение няма.

Писа, че не знае как щели да се получат нещата? .. Е бахти ти ако не пробваш как ще разбереш??

Искала да помисли, искала просто за момента да излиза с приятелки

Питах я има ли нещо друго/друг за което не знам? - Каза не, няма.

Хубаво казах, помисли си.. Тя: Аз не казвам нищо окончателно..........

Казвам: да определено в мене има някакъв проблем.... И тя: Неее проблема не е в те*е, ти правиш сичко за което някога съм мечтала... wtf

Горе-долу това беше(за сега)

По-късно ми беше писала, че не иска да ме кара да я чакам или нещо подобно... и тука вече ми станаха ясни нещата.

Вече знаех, че ме баламосва нещо.. и и казах да ми каже точно как стоят нещата за да съм наясно...

Казах и да дава направо и да спре да ме баламосва, като опция ли бях за те*е?

"Просто не мисля, че ще стане нещо. Аз ако още от сега не съм сигурна дали изобщо ще се получи, нужно ли е да ти го кажа същото това нещо след 1 месец примерно ? Искаше ми се да се получи, но просто не мога. И изобщо не искам да те баламосвам, нито пък да си втора опция, точно за това ти го казвам сега."

В този момент ми казва, че с приятеля и още не са скъсали(2 месеца по късно ми го казва!! 2!!!) "Нещата са сложни, все още не знам дали сме заедно" (То аз бях сигурен, че аз се чувам по често с нея, отколкото те 2мата)

Както и да е... писахме си още и накрая ми написа:

"Ами не знам, иска ми се да не се подминаваме като се засечем някъде" - Така завърши разговора.

Не съм и се обяснявал в любов и не съм пращал любовни съобщения и т.н.

От време на време и правех комплименти, но някои бяха докато се шегувахме...

Просто всичко в нас двамата беше толкова еднакво, толкова си приличахме, толкова си пасвахме, толкова я исках и на края стана така, просто за няколко часа. Не вярвам, че ще намеря друго такова момиче с което да сме толкова един за друг..

Нека добавя още инфо: На 21 години съм,а тя е с 2 години по голяма. Далече сме един от друг(220км), но учим в един град, най-вероятно ще се засечем, рано или късно.Наистина държа на нея и дори след това което направи, все още искам да съм с нея...

1.Кажете какво мислите, имам ли още някакви шансове с нея?

2. Мислите ли, че трябва да и пиша или да чакам тя да ми пише и след това да и кажа, че не и се сърдя и че всичко е ок, че благодарение на това което е направила съм се променил и т.н. и примерно, че дори трябва да я почерпя за това на майтап да го кажа(или нещо подобно, че да подържаме връзка, и наистина да и покажа, че съм променем(така може би пак ще и събудя интереса)(Искам да и привлеча интереса в случай, че нещата не се получат с приятеля и). Защото, ако и кажа, че я ненавиждам и нещо подобно дори и да не се получат при тях, тя няма да ми пише и няма да имам шансове с нея никога повече. Така може да излизаме и ако наистина си е мечтала за нещо като мен, то нещата ще си тръгнат сами..

Как да постъпя според вас? Ако не и обръщам внимание нищо не печеля, но ако пробвам така се надявам да ми излезе късмета.

случайно в гуугъл

Подобно на мене

Няма невъзможни неща, трябва си постоянство,желание и отдаденост!