Скъсах с гаджето

Elfiablo,
Понякога в желанието и стремежа ни за близост с обекта на нашите "въжделения" допускаме изкривено пречупване на околната действителност в самите нас. Живеем в реалността, която ние сами си изграждаме; вярваме в това, което на нас ни се иска да вярваме. А дали и за другият нашата реалност е негова реалност?!
Било е ОК, но за кого и до кога?!
Дребните неразбирателства не могат да "препънат колата", ако двамата вървите и гледате в една посока, защото тях ги има и ще ги има винаги.
Въпросът опира до това дали и как ще съумеете да се справите с тях, което всъщност е доказателството за наличието и желанието за взаимно "съществуване", т.е. съществуването на "ние"-то.
Щом сте позволили (неслучайно използвам множествено число и неслучайно използвам този глагол, но не като конкретно действие, а като следствие от вашето (и на двамата) ситуационно поведение, чувстване и приемане за нещата) дребните "камъчета" да се натрупат и да окажат влияние върху вас това може само да те наведе на изводи, които би трябвало да ти помогнат да се справиш с това ти моментно състояние. Да, моментно е! И трябва да излезеш от него без съжаление, без горчивина, без съмнения, без желание за връщане назад, без напразни надежди ...
Трябва да продължиш напред без търсене на вина, без обвинения. Защото в подобни случаи виновни няма; вина не може да се търси, тъй като както не можеш насила да спреш да обичаш, така и не можеш да се насилиш да обичаш ... което не означава, че това трябва да отприщва в изпитващия по-силни чувства (т.е. в обичащия несподелено или по-силно) - чувство на непълноценност, малоценност и пр. подобни (макар и точно това да става); ... което не означава, че тя се е преструвала и играела преди ... Ти се променяш, тя се променя ...

Просто реалността, в която всеки от вас живее/е живял не е станала обща реалност.
И това, мисля, го разбираш и сам.

Смело напред, но без нея!


р.р. Колкото и горчива, истината е в поста на kambera.
За да промениш (евентуално) нещо във вашите взаимоотношения, трябва да промениш представата й за теб!
Но дали би си заслужавало?!

Silia е права, трябва да продължа напред. Стиг съм живял в миналото, стига съм се измъчвал и търсил грешката в мен. Life goes on! Не съжалявам за нищо, нито за това че бях с нея толкова време, нито.... Още когато ходихме си мислех, какво ще стане ако скъсаме, как ще се държим един към друг, все пак сме колеги и трябва да бъдем 4 години заедно. Е, времето ми показа отговора, приятели сме и това стига. Щом тя иска свобода, получава я, пълна свобода. А ако случайно някой ден реши да се върне при мен (малко е вероятно, защото сме си говорили по този въпрос, и тя мисли, че ако нещо е свършило, то значи е свършило и не иска да се бори за него... не приемам такъв тип мислене, незнам, може би нямам опит...), ще видим аз дали ще искам да се съберем. Но това е в бъдещето, много неща могат да станат до тогава...

Научих много от тази връзка, може би защото е първа, а може би човек трябва винаги да учи по нещо ново, което да го направи по-добър... Ако и тя е научила нещо от тази връзка, ще бъда доволен, ако ли не, то си е за нея!

Това е за сега! Ако има още нещо, ще пиша пак!
Поздрави!

Реших да споделя какво се случи вчера, когато се видяхме с нея. Отидох да пиша домашно у тях, като седмица преди това се дътржах супер студено, не я поглеждах дори. Отговарях с половин уста на нейни въпроси, не й задавах такива и т.н. Тя продължаваше да се държи мило с мен, но мен това не ме интересуваше. И това не беше някаква стратегия, която исках да прилагам, просто така исках да се държа, така ме караше отвътре. Пък и се зарибявах с едно момиче през това време, в смисъл кафенце и нищо повече. И като отидох в тях се разприказвахме, каза ми, че иска да ме вижда щастлив, че съм бил много свестен човек, че съжалява, че не се е получило между нас, че и е самотно. Каза ми, че от отдавна не е правила ружа с мъж, то и на мен ми стана едно възбудено, опитах се да я целуна на няколко пъти, само че тя ми даде бързи целувки и нищо повече. Може би защото съквартирантката й беше в стаята. Аз толкова се възбудих, започнах да я докосвам, тя ме спираше, казваше ми - недей, защото се разтрепервам. Аз също се двуумях в началото, с толкова усилия успях да се отделя от нея, сега ако направим нещо, дали няма да се върна в началото. Но после долната глава надделя. Не ме интересуваше какво ще става. попитах я, какво ще стане ако все пак един перуника оправи нещата. И тя направи жест, няма как да ги оправи. Личеше си, че и тя не иска да се събираме. Но й се правеше гардения, това беше сигурно! И така от дума на дума аз й казах, че се зарибявам с едно момиче. Но че няма нищо сериозно все още, само си прекарваме добре заедно. И тя ми се зарадва. Каза ми, че искала да съм щастлив, и т.н. Та незнам, почуствах се после ужасно гадно, че съм й казал. Сигурно сбърках, но не исках да крия от нея нищо.

Незнам, кофти ми е, разбирам го, че с нея трудно можем да започнем нещо наново. Пък и сега, когато съм фрее, разбирам, колко хубави момичета има в студентски град! Искам да опитам с всяка :P Разбирам, че всеки трябва да продължи по своя път. Но ми е кофти, като си помисля, че тя ще си намери приятел, с който ще се раздеде на макс в леглото. Нещо, което с мен не е ставало. В смисъл, че тя никога не беше достатъчно възбудена, казвала ми е, че може да ми даде още повече от това, което ми е давала. На мен ми харесваше това, което правихме, на нея обаче не винаги. И явно затова ми става така неприятно, като си помисля, че мога да бъда заместен с някой по-добър... Но това ще стане някой ден, и аз трябва да го приема. Все пак и аз съм на мнение, че мога да си намеря някоя, с която ще си прекараме по-добре в леглото, отколкото с бившата...

Странно нещо е това човека... Не обича да е на 2-ро място, обича да е винаги на върха, особено когато става дума за невен. (това може би важи в голяма сила за мъжа)...

Та да приключвам с моя дълъг пост. И стискайте палци да стане работата с второто момиче, че съм така за***ял, че 2 не вида :P
До скоро!

Правил си една седмица далече - хубаво, но защо й се нахвърляш в първия удобен момент, в който останете сами ?! Показваш слабост

с толкова усилия успях да се отделя от нея, сега ако направим нещо, дали няма да се върна в началото

Абсолютно правилно !!

Каза ми, че искала да съм щастлив, и т.н

Имала е впредвид "Ние не можем да бъдем заедно и никога няма да бъдем пак заедно". Демек "Бъди щастлив"

Та незнам, почуствах се после ужасно гадно, че съм й казал. Сигурно сбърках, но не исках да крия от нея нищо.

Нищо не си сбъркал, напротив - казвай и показвай, че излизаш с други момичета - така ще й покажеш, че не е само тя на хоризонта ти :P Тоест, че ранга ти не е по-нисък от нейния :P

И стискайте палци да стане работата с второто момиче

И на краката даже :P
Бих те посъветвал да я отпишеш от графа "гаджета", но ти така или иначе няма да се вслушаш в съвета ми :P :P

И на краката даже
Бих те посъветвал да я отпишеш от графа "гаджета", но ти така или иначе няма да се вслушаш в съвета ми 

Аз сега изобщо не искам нещо сериозно, просто ми е весело с това момиче, когато излизаме и това е! А пък времето и сабята ще покажат, какво ще стане в бъдеще ... А относно ДАЛЕЧЕ, да продължавам ли пак в този дух? Когато се държах вчера студено с нея, тя ме попита - защо се държиш така? толкова добре се държа вчера, когато бяхме сами... Не че искам да се държа по този начин, просто то ме кара от вътре, не го правя нарочно, но как да й кажа, че не искам да я виждам? Държи се много различно когато сме с колеги, и когато сме само двамата и това ме дразни. А после, защо ти се държиш различно... Абе незнам, дано се поуспокоят нещата.

До скоро и лек ден на всички!

Elfiablo, 09.05.2006 - 12:20 написа:

Аз сега изобщо не искам нещо сериозно, просто ми е весело с това момиче, когато излизаме и това е! А пък времето и сабята ще покажат, какво ще стане в бъдеще 

<{POST_SNAPBACK}>

е какво стана? интересно е да видим дали това дето се изписа тук е помогнало