Значи четох в този форум какво ли не, опитвах се да срещна някой, който е писал на подобна тема, но не ми издържаха нервите
вече, и реших и аз да пиша.
Ситуацията е следната. С момичето, което бях заедно близо половин година сме колеги, І курс. Запознахме се още в началото на
семестъра, септември месец и след 2-3 дена вече ходихме. Нали се сещате, едно купонче, няколко целувки, латинка и вече сте заедно. Още тогава я попитах, дали очаква нещо сериозно след тази нощ или не. Защото момичета всякакви, едни искат да спиш с тях (или спят с теб :angry: ) за една нощ, други искат нещо сериозно след това. И отговора й беше, че иска нещо сериозно. Всичко си беше ОК между нас, почти по цял ден бяхме заедно, доста често аз спях у тях, или тя в нас (в студентски град живеем и двамата). Дори за 3-4 дена да се разделим, на мен ми беше ужасно кофти и неприятно, толкова бях свикнал с нея. През този първи семестър не ходихме много много по купони, общо взето, бяхме си самодостатъчни. Дори тя ми го беше казвала не един път, нищо че ми е разправяла колко голяма купонджийка е била. Почти всяка седмица е била на дискотека, партита, ала-бала, обича да се среща с хора, да говори, общо взето отворен към света човек. Не ме разбирайте обаче погрешно, през това време е имала само 1-2 сериозни приятеля, не ми е споменавала за краткотрайни връзки, но съм повече от 90% сигурен, че е нямала. Щеше да ми каже в началото. Божур между нас вървеше, някак си. Нямахме много възможност за това, доста пъти тя беше твърде уморена, а когато имахме възможност, аз не се представях на ниво, т.е. свършвах бързо, а до втори акт за една нощ рядко се е стигало. Проблемите между нас започнаха, когато се учестиха излизанията ни с колеги, през което време тя искаше да приказва с всички и на най-разнообразни теми. Аз оставах малко на заден план, заради което тогава ми беше неприятно, често пъти съм й казвал, че не искам да е така, че искам да ми обръща малко внимание, когато сме излезли на кафе с колеги... Но с времето го приех (това е моята първа сериозна връзка, да вметна, защото може да има някакво значение). Приятелката ми пушеше от време на време, в началото не ми правеше проблем, но в последствие това стана за мен едно от неприятните й качества. Знам ли, дали беше желанието ми да й кажа нещо, което не искам да прави, да й кажа че не ми е приятно, и че искам да спре заради мен; или нещо друго, но винаги когато запалеше цигара ми бъркаше в здравето. Ставах кисел, начумерен и навъсен, бях готов едва ли не да вдигна скандал. Но тя не искаше и да чуе, много рядко са били случаите, когато съм и казвал, че не искам да пали повече цигари, и тя е спирала. По една или друга причина, тя ги намали на 1 кутия бяло виктори на седмица (преди беше може би на 3
дни). Та както и да е, тези мой изблици на гняв започнаха да натрупват една агресия по между ни. В началото не се забелязваше много, карахме се, но след 30 мин всичко си беше ОК. Но явно тези мой "претенции" са успели по един или друг начин да я отчуждят от мен. Често пъти ми е казвала, че съм я ограничавал, че иска да е свободна, да прави каквото си поиска... Аз по
този начин се страхувах да не я изгубя, и затова съм я молел да прави определени компромиси със себе си... Общо взето, сега, когато проблемите между нас толкова много се задълбочиха, разбрах, колко съм грешал тогава.. Когато бяхме на купон, не можехме да танцуваме двамата в един ритъм, просто танцувахме на различни честоти... И когато тя искаше да се забавлява,
започваше да танцува с други, нещо нормално. И тогава пак започнах да негодувам, че тя не ми обръща внимание. Дори започнах
да я ревнувам от една нейна приятелка, с която един-два пъти се целуваха по устата. Гледах я как се забавлява без мен, и това ме изкарваше от кожата, глдах я как се забавлява с други, и си мислех как можеше аз да съм на тяхно място, и това също ме ядосваше. И тогава доста често се карахме дори за най-малките неща, успявах да й съсипя вечерта и да й разваля настроението.
С времето осъзнах колко много съм бъркал, отново... Просто никой не ми е бил крив, че съм си седял на масата и съм си пийвал, а не съм танцувал с другите хора на купона. А такива имаше. Мога да кажа, че това вече не е проблем за мен, но за съжаление твърде късно... Към всичките тези неприятности между нас мога да добавя и това, че тя се скара жестоко със съквартиранта ми. Нещо не си допаднаха като характери и той беше дошъл един ден у тях, и тя го изгони. Техните отношения все още са си същите (вече 2 месеца), не са се сдобрили, незнам дали и ще могат някога да се сдобрят. Разбирате, че щом не искат да се виждат един друг, тя не може и да идва в нас да спи от време на време. А орхидея, когато сме искали да правим, е било само в моята стая, понеже, според нея, пред нейната съквартирантка не можем да го правим, момичето е твърде затворено. Просто не искаше и да чуе
за синчец в нейната стая, когато съквартирантката й е там. И от тогава започна голямото наше неразбиране. Дори и малкото пъти, когато сме оставали насаме, тя нямаше желание. Сподели с мен, че не съм умеел да я докосвам там, където на нея й най-харесва, един вид, че не съм могъл да я възбуждам. Аз се учудвах тогава, питах се как може да не й харесва как я докосвам, та нали
всеки човек обича да бъде докосван, плюс това аз не съм случаен човек... Взаимоотношенията ни бяха опънати на макс, дори един ден ми намекна, че не сме си подхождали като характери, че никога не съм я разбирал, когато ми е казвала нещо, че винаги съм я питал, кое как да направя, че за 6 месеца не съм я опознал... Разви ми теорията за ключа и ключалката, че двама хора ако не си подхождат още от самото начало, те никога няма и да си подхождат. Поддържаше тезата, че човек не трябва да се променя, само и само за да бъде с другия. Аз се опитах да й обясня, че това което съм правил в миналото, е било грешно и че искам да го променя, че искам да се държа по друг начин с нея. Незнам, донякъд мисля, че в една връзка двама души трябва да правят определени компромиси един с друг. Според нея, в нашата връзка е нямало нещо, което да тече нормално, което да не бъде бутано и с което да не се правят компромиси... Общо взето така стояха нещата между нас, докато преди 2 дена ми каза "трябва да поговорим за нас". Това означаваше само едно, че иска да скъса с мен. Преди ми беше казвала, че не иска да къса с мен, само за да не ме нарани, но когато аз я попитах, ами аз ако скъсам с теб, тя ми отговори: добре, ще приема твоето решение. Та когато започнахме "да говорим за нас", тя ми каза, че няма смисъл да продължаваме, че когато сме заедно не се получава нещо... всеки се преструваше на това, което не е... аз се правих на много отворен, защото исках по един или друг начин да върна тръпката в нашата връзка. това само я ядосвало, защото ме познавала, че не съм такъв човек. Аз не исках да късаме, объркан съм, но мисля че наистина я обичам. Тя ми каза, че не може да ми обещае нищо за бъдещето, че иска да си останем добри приятели, че приятелството е много по-важно от една връзка. Аз се утешавам с факта, че трябва да се стигне до тази крайна мярка, за да се разбере наистина дали можем да бъдем някога отново заедно, дали ще мога аз да я възприема така, каквато е... Просто бях много объркан, 6 месеца ми приказва, колко ме обичала, дори сме си говорили за бебета и сватби, може би на шега, но все пак... И изведнъж се оказва, че тя не можела да бъде кротка, че искала да излиза, да живее, да купонясва, искала д бъде свободна като птица... А аз, малко или много, явно съм я ограничавал...
Това е моята история, пишете каквото ви хрумне, питайте, дайте съвети. Дали ще мога да си я върна?
Дано не съм ви отегчил с дългата си история, но просто сега всяко мнение ще ми е от полза.
вече, и реших и аз да пиша.
Ситуацията е следната. С момичето, което бях заедно близо половин година сме колеги, І курс. Запознахме се още в началото на
семестъра, септември месец и след 2-3 дена вече ходихме. Нали се сещате, едно купонче, няколко целувки, латинка и вече сте заедно. Още тогава я попитах, дали очаква нещо сериозно след тази нощ или не. Защото момичета всякакви, едни искат да спиш с тях (или спят с теб :angry: ) за една нощ, други искат нещо сериозно след това. И отговора й беше, че иска нещо сериозно. Всичко си беше ОК между нас, почти по цял ден бяхме заедно, доста често аз спях у тях, или тя в нас (в студентски град живеем и двамата). Дори за 3-4 дена да се разделим, на мен ми беше ужасно кофти и неприятно, толкова бях свикнал с нея. През този първи семестър не ходихме много много по купони, общо взето, бяхме си самодостатъчни. Дори тя ми го беше казвала не един път, нищо че ми е разправяла колко голяма купонджийка е била. Почти всяка седмица е била на дискотека, партита, ала-бала, обича да се среща с хора, да говори, общо взето отворен към света човек. Не ме разбирайте обаче погрешно, през това време е имала само 1-2 сериозни приятеля, не ми е споменавала за краткотрайни връзки, но съм повече от 90% сигурен, че е нямала. Щеше да ми каже в началото. Божур между нас вървеше, някак си. Нямахме много възможност за това, доста пъти тя беше твърде уморена, а когато имахме възможност, аз не се представях на ниво, т.е. свършвах бързо, а до втори акт за една нощ рядко се е стигало. Проблемите между нас започнаха, когато се учестиха излизанията ни с колеги, през което време тя искаше да приказва с всички и на най-разнообразни теми. Аз оставах малко на заден план, заради което тогава ми беше неприятно, често пъти съм й казвал, че не искам да е така, че искам да ми обръща малко внимание, когато сме излезли на кафе с колеги... Но с времето го приех (това е моята първа сериозна връзка, да вметна, защото може да има някакво значение). Приятелката ми пушеше от време на време, в началото не ми правеше проблем, но в последствие това стана за мен едно от неприятните й качества. Знам ли, дали беше желанието ми да й кажа нещо, което не искам да прави, да й кажа че не ми е приятно, и че искам да спре заради мен; или нещо друго, но винаги когато запалеше цигара ми бъркаше в здравето. Ставах кисел, начумерен и навъсен, бях готов едва ли не да вдигна скандал. Но тя не искаше и да чуе, много рядко са били случаите, когато съм и казвал, че не искам да пали повече цигари, и тя е спирала. По една или друга причина, тя ги намали на 1 кутия бяло виктори на седмица (преди беше може би на 3
дни). Та както и да е, тези мой изблици на гняв започнаха да натрупват една агресия по между ни. В началото не се забелязваше много, карахме се, но след 30 мин всичко си беше ОК. Но явно тези мой "претенции" са успели по един или друг начин да я отчуждят от мен. Често пъти ми е казвала, че съм я ограничавал, че иска да е свободна, да прави каквото си поиска... Аз по
този начин се страхувах да не я изгубя, и затова съм я молел да прави определени компромиси със себе си... Общо взето, сега, когато проблемите между нас толкова много се задълбочиха, разбрах, колко съм грешал тогава.. Когато бяхме на купон, не можехме да танцуваме двамата в един ритъм, просто танцувахме на различни честоти... И когато тя искаше да се забавлява,
започваше да танцува с други, нещо нормално. И тогава пак започнах да негодувам, че тя не ми обръща внимание. Дори започнах
да я ревнувам от една нейна приятелка, с която един-два пъти се целуваха по устата. Гледах я как се забавлява без мен, и това ме изкарваше от кожата, глдах я как се забавлява с други, и си мислех как можеше аз да съм на тяхно място, и това също ме ядосваше. И тогава доста често се карахме дори за най-малките неща, успявах да й съсипя вечерта и да й разваля настроението.
С времето осъзнах колко много съм бъркал, отново... Просто никой не ми е бил крив, че съм си седял на масата и съм си пийвал, а не съм танцувал с другите хора на купона. А такива имаше. Мога да кажа, че това вече не е проблем за мен, но за съжаление твърде късно... Към всичките тези неприятности между нас мога да добавя и това, че тя се скара жестоко със съквартиранта ми. Нещо не си допаднаха като характери и той беше дошъл един ден у тях, и тя го изгони. Техните отношения все още са си същите (вече 2 месеца), не са се сдобрили, незнам дали и ще могат някога да се сдобрят. Разбирате, че щом не искат да се виждат един друг, тя не може и да идва в нас да спи от време на време. А орхидея, когато сме искали да правим, е било само в моята стая, понеже, според нея, пред нейната съквартирантка не можем да го правим, момичето е твърде затворено. Просто не искаше и да чуе
за синчец в нейната стая, когато съквартирантката й е там. И от тогава започна голямото наше неразбиране. Дори и малкото пъти, когато сме оставали насаме, тя нямаше желание. Сподели с мен, че не съм умеел да я докосвам там, където на нея й най-харесва, един вид, че не съм могъл да я възбуждам. Аз се учудвах тогава, питах се как може да не й харесва как я докосвам, та нали
всеки човек обича да бъде докосван, плюс това аз не съм случаен човек... Взаимоотношенията ни бяха опънати на макс, дори един ден ми намекна, че не сме си подхождали като характери, че никога не съм я разбирал, когато ми е казвала нещо, че винаги съм я питал, кое как да направя, че за 6 месеца не съм я опознал... Разви ми теорията за ключа и ключалката, че двама хора ако не си подхождат още от самото начало, те никога няма и да си подхождат. Поддържаше тезата, че човек не трябва да се променя, само и само за да бъде с другия. Аз се опитах да й обясня, че това което съм правил в миналото, е било грешно и че искам да го променя, че искам да се държа по друг начин с нея. Незнам, донякъд мисля, че в една връзка двама души трябва да правят определени компромиси един с друг. Според нея, в нашата връзка е нямало нещо, което да тече нормално, което да не бъде бутано и с което да не се правят компромиси... Общо взето така стояха нещата между нас, докато преди 2 дена ми каза "трябва да поговорим за нас". Това означаваше само едно, че иска да скъса с мен. Преди ми беше казвала, че не иска да къса с мен, само за да не ме нарани, но когато аз я попитах, ами аз ако скъсам с теб, тя ми отговори: добре, ще приема твоето решение. Та когато започнахме "да говорим за нас", тя ми каза, че няма смисъл да продължаваме, че когато сме заедно не се получава нещо... всеки се преструваше на това, което не е... аз се правих на много отворен, защото исках по един или друг начин да върна тръпката в нашата връзка. това само я ядосвало, защото ме познавала, че не съм такъв човек. Аз не исках да късаме, объркан съм, но мисля че наистина я обичам. Тя ми каза, че не може да ми обещае нищо за бъдещето, че иска да си останем добри приятели, че приятелството е много по-важно от една връзка. Аз се утешавам с факта, че трябва да се стигне до тази крайна мярка, за да се разбере наистина дали можем да бъдем някога отново заедно, дали ще мога аз да я възприема така, каквато е... Просто бях много объркан, 6 месеца ми приказва, колко ме обичала, дори сме си говорили за бебета и сватби, може би на шега, но все пак... И изведнъж се оказва, че тя не можела да бъде кротка, че искала да излиза, да живее, да купонясва, искала д бъде свободна като птица... А аз, малко или много, явно съм я ограничавал...
Това е моята история, пишете каквото ви хрумне, питайте, дайте съвети. Дали ще мога да си я върна?
Дано не съм ви отегчил с дългата си история, но просто сега всяко мнение ще ми е от полза.
От тогава минаха 5 години, но още помня ясно всичко онова което ми се случи и то е същотото каквото ти се случва и на тебе. Оставих момичето ,и се разделихме като приятели...И до днес се се имам с нея като приятели... последно я видях вчера в университета.
:angry: :P
/и да уточня за да не ме изядете