Лоши мисли

Започната от Rolan, 28.12.2009 · 26 отговора · 3794 прегледа · страница 2 от 2

#16
:rocknroll:

Когато се състезаваш със себе правиш най добре! Особенно ако нямаш голяма конкуренция.
#17
Страх лозе пази :rocknroll: И аз бях преди така, дори бях пуснал няква тема за сегашната ми мацка - беше ме излъгала за някво тъпо кафе. Тогава не се интересувах, че се било случило половин година назад и че била отишла с тоя само като приятели щот бил стар приятел, и незнам си кво дошъл от хамерика, и само се видяли като приятели (потвърдена истина уж). Тогава тотално полудях как не ми се пръсна сърчицето не знам, бях потресен от мисълта, че мойто ангелче, която е и до сега единствената що годе искренна жена, предпочете да ме излъже за едното нищо. И въпреки, че съм я разплаквал много пъти по тая тема и ми се кълне, че никога повече няма да ме излъже за каквото и да е, аз и взех привилегиите да ми е единственна,
казах й "само теб мога да обичам- ама ще си хойкам и с други" тя девойката с чувсто за хумор ми вика да съм бройкал, докато не сме се оженили, че тогава ако кривна пишлето ми с лозарска ножица заминава :o :P
Сега имам кой да ми готви и чисти през студенството, да ми помага с изпитите B) обичам я, ама сама се вкара в капана си - само чакам да ме метне нещо и й бия шута без да се замисля. Сори за фройдовият ми стил на обяснение, ама е интересно и логично как се задейства защитния рефлекс и когато осъзнаеш, че жените не знаят кво искат и не се струва да се хабиш за тях и просто ставаш по-мъж :)

За лошите мисли на автора са напълно основателни- научете се да разбирате събеседника до вас как е устроен, как мисли па тогава се женето за него??! Еми, как да нямаш бад мисли, като момичето не е наясно със себе си??! изобщо няма да споменавам, че най-малкото нещо за нейната 5 годишна връзка беше няква искренност към екса си! Кое те кара да си мислиш, че след 5г няма да постъпи така с теб?? Пълно е с боклуци и от двата пола, научете се да ги различавате :)
#18
Razace, съгласен съм. Мнението ми е сходно с твоето.

В крайна сметка най-лошото, което може да стане, е да ми разбият сърцето. Веднъж ще го преживея, а втори път няма да има. В крайна сметка тя губи. :rocknroll:
#19
Трябва да превъзмогнеш страха си от това да загубиш нещо което дефакто нямаш.
Не и се обаждай, не и пиши или по какъвто и да е начин не се опитвай да разбереш какво прави през времето когато не сте заедно защото ще те зареже заради теб самия. Или с други думи цени свободата и, и не я задушавай с прекалена привързаност.

Имайки предвит, че говоря от мен самия. Нямаш си бегла представа колко бързо бягам от жени които ми нарушават личната свобода. Ако имах възможността и от собствената си майка бих избягал ама уви :rocknroll:
#20
Ревност от съвест...Това е пълен тормоз за другата страна.Гарантирам,че ще я отдалечиш от тебе,ако продължаваш да издребняваш
за някакви телефони и такива работи.
По-горе си писал,че я караш да се чувства комфортно с тебе,и даваш всичко от себе си,за да си с нея.
Ми продължавай в същия дух,нищо повече не можеш да направиш.Ако ти забегне,да не е проблема в теб а да си е изцяло неин.
Свят широк,курви много.
Suspect,първото ти изречение много ми харесва.
#21
Аз имам кажи-речи абсолютно същия проблем. Има дни в които направо пощурявам и после се оказва,че е било за нищо. Само че моята мацка не споделя много с мен и това ме вкарва във филма още повече. Като сме заедно си ни е яко и това ме успокоява до една степен. Имаше дни,в които съм се побърквал да и звъня,а тя не ми вдига и сега се чувствам много тъпо,след като изчетох темата.Предполагам,че трябва да се отдръпна малко,след като не я притежавам... Чувствам се зависим,абе чувствам се като жена :rocknroll: Най-жалката част беше,като и казах,че я обичам на НГ,а тя ми се посмя така леко,а аз не успях да изляза от положение и сега още се "съвземам". Дори по едно време си мислех,да я зарежа,защото изглежда,че само си губим времето,но не мога. Сърце не ми дава,слабост ми е тя. И сега си се самосъжалявам и се занимавам активно със странични неща и да видим до къде ще я докарам,но със сигурност не искам да я загубя... Почти не се чувствам мъж баси :P
#22
eдно голямо У О У !!! ...
#23

aWaY, 07 January 2010 - 05:26 PM написа:

Аз имам кажи-речи абсолютно същия проблем. Има дни в които направо пощурявам и после се оказва,че е било за нищо. Само че моята мацка не споделя много с мен и това ме вкарва във филма още повече. Като сме заедно си ни е яко и това ме успокоява до една степен. Имаше дни,в които съм се побърквал да и звъня,а тя не ми вдига и сега се чувствам много тъпо,след като изчетох темата.Предполагам,че трябва да се отдръпна малко,след като не я притежавам... Чувствам се зависим,абе чувствам се като жена :P Най-жалката част беше,като и казах,че я обичам на НГ,а тя ми се посмя така леко,а аз не успях да изляза от положение и сега още се "съвземам". Дори по едно време си мислех,да я зарежа,защото изглежда,че само си губим времето,но не мога. Сърце не ми дава,слабост ми е тя. И сега си се самосъжалявам и се занимавам активно със странични неща и да видим до къде ще я докарам,но със сигурност не искам да я загубя... Почти не се чувствам мъж баси :)

Първата любов е така :rocknroll:
Един съвет:Изтрий от себе си чувството за собственост. Тя не е твоя,и ти не си неин.Заедно сте,просто,защото ви харесва това.
#24

razace, 31 December 2009 - 10:46 AM написа:

Сега имам кой да ми готви и чисти през студенството, да ми помага с изпитите B) обичам я, ама сама се вкара в капана си - само чакам да ме метне нещо и й бия шута без да се замисля. Сори за фройдовият ми стил на обяснение, ама е интересно и логично как се задейства защитния рефлекс и когато осъзнаеш, че жените не знаят кво искат и не се струва да се хабиш за тях и просто ставаш по-мъж ;)

Дано сам да не си вярваш! Направо съм потресен от изказа ти, дано мислите ти да са различни.
Какво разбираш под израза "Обичам някого", включваш ли и това "да го разбираш"?
Изпълнен си с реваншизъм и много още ще имаш да ревеш (споко, още не си почнал, ще разбереш когато това стане).

Жените искат най-доброто, това е ясно :D)). Просто критериите им се менят постоянно, хаха.

Rolan, 31 December 2009 - 06:34 PM написа:

В крайна сметка най-лошото, което може да стане, е да ми разбият сърцето. Веднъж ще го преживея, а втори път няма да има. В крайна сметка тя губи. ;)

Ролан, (явно ме е хванал черния хумор, не го приемай лично) май наскоро си гледал "Петербургски легенди". Според мен сърцето се чупи, само тогава и единсвено когато не е счупено. Ще ти дам пример- мъж/жена излиза от дълга връзка, вкусва от плодовете на пазара, но не са сладки, докосваш без да галиш, целуваш просто ей така. Защо? Защото нямаш емоционален заряд, който да "отдадеш" на другия. Е тогава, повярвай ми, няма начин да ти бъде счупено сърцето отново.
Минават няколко месеца, година и усещаш как в теб се набира "нещо", което можеш да споделиш с другия пол- "емоционален заряд". Е, та... тогава си в скъкларския магазин, гаранция :)

@Suspect, къртиш браточка! :) :) :)
Дори и за собствената майка съм съгласен. Свободата привлича, човека който ни дава свобода ни привлича. Днес се чух с моята майка, не й бях звънял от седмица.

@sad3, като ти гледам сладката снимка с мацката, радвам Ви се. Още си спомням твоята история, честно, твоите топки трябва да са яка стомана. :D
#25
Exort,живота учи,братле,макар и понякога по много гадни начини.Най-важното е да не ровиш в неща,които по някакъв начин могат да те сринат психически.
Ти вземи пак се насочи към дългосрочни инвестиции.Не ти отива да си непукист  :)
#26

sad3, 11 January 2010 - 07:07 PM написа:

Най-важното е да не ровиш в неща,които по някакъв начин могат да те сринат психически.
Ти вземи пак се насочи към дългосрочни инвестиции.Не ти отива да си непукист ;)

True, трю, трю...
и пак трюе, трюе, трюе...
#27

sad3, 11 January 2010 - 07:07 PM написа:

Най-важното е да не ровиш в неща,които по някакъв начин могат да те сринат психически.



Ето тук имам нужда от разяснение. Не мога да разбера такава философия - аз имам нужда да знам всичко, което засяга и мен по някакъв начин в една връзка. Било то лошо или добро. Предпочитам да разбера това, което ще ме срине психически, отколкото да бъда лъган, че всичко е наред и че нямам повод за притеснения. От това, второто, ще ме боли много повече. Лошото е, че не за първи път чувам съвета на sad3. Още не мога да го проумея. Ако някой се навие да ми обясни как стоят нещата при по-опитните в това отношение, ще съм му благодарен.

:)

Темата е архивирана и не приема нови отговори. ← Обратно към „Дон Жуан дискусии“