Лоши мисли

Здравейте, имам един проблем с лошите мисли, който много ме яде отвътре. Ама много.

Имам приятелка от повече от пет месеца. Двамата сме щастливи заедно, обичаме се (въпреки че не сме си го казали още), харесваме се от много дълго време, правил съм за нея какви ли не романтични жестове. С две думи поводи за притеснения няма. Говорили сме си на теми изневяра, ревност и т.н. - и двамата знаем, че другият няма да изневери, ревнува в рамките на нормалното и т.н.

Обаче при мен има един проблем. Преди ходех с едно момиче, което имаше приятел от пет години - т.е. тя му изневеряваше с... мен. Освен че му изневеряваше, от нейна страна се появиха и чувства към мен и стана мазало. Аз и обясних, че не мога да разваля връзката им, разделихме се с нея, но на следващия ден тя ми каза, че иска отношенията м/у нас да си останат каквито са били до сега. Съгласих се. Докато бяхме заедно, приятелят й й звънеше, тя говореше с него пред мен, лъжеше го къде е и с кого е. Аз знаех, че не е правилно, нито от нейна, нито отчасти и от моя страна.

В момента с моята приятелка, както казах нещата вървят супер. Обаче явно от това, което съм видял при предишната мацка, в главата ми постоянно се въртят мисли от рода на "Ами в момента къде ли е?", "Защо не ми вдига?! Ако е с някого...". Направо ми е ужас. И знам, че си мисля глупости, и знам, че няма смисъл от всичките тия работи, обяснявам си го, набивам си го в главата хиляди пъти... ама то не пита. Не мога да се разбера. Имам й доверие, знам, че няма да направи подобно нещо и въпреки това, въпреки това си ги мисля тия всичките глупости.

На ден сигурно си повтарям по сто пъти "Човече, успокой се, няма причина да го направи това, след като ти й даваш толкова много, казвала ти е незнам си колко пъти, че й е супер с теб, че иска да сте още много много дълго заедно... Следователно няма причина да си мислиш глупости! НЯМА!" ... Е да, ама не. Имам чувството, че сега ми се връща всичко, заради оная предишната мацка, само че (и за щастие) само под формата на лоши мисли. И ми става малко тъпо като си помисля, че съм станал един вид зависим от нея. Ей го един пример от преди минутки. Звъни ми тя, аз й затварям (понеже имам безплатни минути) и й звъня. И тя не ми вдига. И познайте какво става в моята глава - буум. Звънях пак (а не трябваше). После пак. Накрая след 1 час и звъня и тя ми вдига. Викам "Що си ми звъняла?". Тя "Звъняла ли съм ти? Не съм разбрала?". За тоя 1 час няма да казвам какво ми мина през главата.

Та така... Не знам какво да направя, за да спра да си мисля глупости. Ако някой има идея, нека помогне. Моля.
Сега ми е малко по-леко, след като споделих. Имах нужда. Благодаря

Posts:438 - Предполага се че си доста напреднал и знаеш че ревността ще съсипе връзката ви. Аз лично нямам голям опит в дълготрайните връзки... но съм останал с впечатлението че ревността съсипва връзката. Да ти кажа не мисли за нея е все едно да ти кажа НЕ МИСЛИ ЗА ШОКОЛАДОВ СЛАДОЛЕД - веднага си го представяш (аз така отказвам цигарите вече няколко години - не мисли за цигари не мисли за цигари...) Нека се включат и другите, но аз лично ако изхождам от логиката - трябва да си намериш нещо друго за което да мислиш, за да не мислиш за нея, с кой е, с коя е и т.н. - примерно хоби, спорт някакъв да не оставаш с време в което да мислиш за глупости, цитирам "Та така... Не знам какво да направя, за да спра да си мисля глупости. Ако някой има идея, нека помогне. Моля." Аз лично бих пробвал с медитация, но съм сигурен че не ти се занимава с това

"Двамата сме щастливи заедно, обичаме се (въпреки че не сме си го казали още), харесваме се от много дълго време, правил съм за нея какви ли не романтични жестове. С две думи поводи за притеснения няма." - е те това не го разбрах много - обичате се, но не сте си го казали... Ти правиш жестове, а тя прави ли? Просто ми е малко странно може да е както казваш, но аз не го разбирам

Просто съвестта те гризе. Дали вашата връзка ще потръгне или ще се провали само Господ знае, ти си знаеш какво си вършил! Успех от мен!

Хм, да... гадно чувсвто е ревността.Прониква във вените ти, тече в кръвта ти. Трови мозъка и пълни стомаха, отслабва мускулите, стяга ти корема, искаш да идеш и да я изплюеш, но не можеш. Чувстваш, че можеш да сринеш света само със силата на гнева си, но чувстваш и тялото си немощно. Добре де, исках да налея малко масло в огъня, май не ми се получи. Минало. Отърване има. Намери си резервна мацка. В библията така пише. Да, ама не. Ти не искаш, искаш да си сериозен. Похвално е. Само че нещо друго не ми се връзва. Как така имаш време да я ревнуваш? Не си ли заринат от задачи, курсови проекти, излизания, работа, твои си лични проблеми, мечти и битки?


Дотук с глупостите. Почвам сериозно. Зарежи съвестта и всички тези неща като карма и божие наказание. Чувстваш се зле, защото нещо ти липсва - внимание, достатъчно време с нея или някаква друга радост в живота ти. Не мога да коментрам, сам си знаеш. Моят съвет е следният - отиди на тренировка (супер изморителна), след това се наспи, а като се събудиш си направи равносметка на нещата, които те карат да се чувстваш добре и най-вече нещата, които докато правиш не си мислиш за мацката. Най-лошият вариант е да стигнеш до извода, че тя е единственото нещо в живота ти, което те кара да се чувстваш добре. Ако е така си намери хоби, работа или нещо друго - поле, на което да се изявяваш и което те кара да се чувстваш щастлив. Айде със здраве и успех.

Luckynumber13 Icon, ясно ми е, че ревността разваля връзките. Затова не й давам воля, защото няма реална причина да го правя. Сега да взема да й се карам, че танцува с момчета и пр. Глупаво е. Колкото до двете думички - това че не сме си го казвали не ме притеснява много (или поне така мисля). Романтичните жестове са малко в повече от моя страна, признавам.

J'adore Dior, имаш предвид за съвестта от случките с предишното момиче ли? Ако е така това съвестта била отвратителна...

buun, има доста неща, които ме карат да се чувствам страхотно и ме държат далеч от излишните тревоги, не само с мацката ми. Като например тренировките. Леле, като приключа с някоя тренировка, на която съм се изкефил много се чувствам така, все едно съм The Best навсякъде! Лошото е, че трябва да наблягам много над уроците. А когато седна и започна да мисля много често на вратата почват да ч**ат лошите мисли. Пречат ми и да се съсредоточа. С две думи приоритет не са ми нещата, които ме карат да се чувствам супер добре. Това не значи разбира се, че тотално съм ги занемарил.


Май имаме отговора как да се отърва от тия мисли. Но аз искам да намеря и отговора защо изобщо се появяват. По пътя на логиката няма смисъл от тях. Обаче това, което става в стомаха ми не пита какво става горе. Ако мога да обвържа чувствата с логиката, а не логиката с чувствата ще бъде чудесно. Въпроса е... как?

Нали знаеш, че ревност е срах да не загубиш това, което не смяташ че заслужаваш? (не ми обръщай внимание, пак наливам бензин в огъня) Пич, имаш си мацка, държиш на нея, нормално е да искаш да я задържиш. От там идва и страхът, че може да я изгубиш.

Мисля, че си заслужавам мацката и нещата, които правя в полза на връзката ни, я държат на високо емоционално ниво (момичето). Дано не прозвучи много самохвално.

Страхът, че мога да я загубя... При всички вас ли го има тоя страх? Не мисля. А и не искам да си мисля, че този страх ще го има с всяко следващо ЛТР... Няма да го има, ако не ми пука за момичето. А аз си търся момиче, на което да му пука за мен и за което да ми пука. За предишното ми момиче не ми пукаше какво прави - нямах чувства към нея. Но сега... Сега работата е сериозна.

сега ме караш да отварям темата за доверието

Ако в това се крие отговорът на въпроса - да. И ако ти се занимава разбира се.

Има хора, на които вярваш безрезервно. Не знам точно кое е, но адски много хора ми се доверяват на мен - мъже и жени и за всякакви неща. От друга страна има хора, на които никой и за нищо на света не би се доверил. Имах такава връзка с такова момиче. Не знам каква беше причината - обичах я, знаех, че е моя, но никога не и се доверих напълно. Тя ми беше впрна тогава, аз на нея - не дотам. В един или два случая тя разбра за мои хойкания насам-натам, но въпреки това ми вярваше. Аз знаех, че тя не е правила нищо с никого, но въпреки това не и вярвах. Лично з си го обяснявам с това, че аз съм безкрайно искрен човек, каквото ми е на сърце - това ми е на устата, каквото ми се искаше - казвах го... абе сещаш се. Тя от друга страна беше възпитана като "добро момиче". Никога не правеше, а и не казваше всичко, което желае. Това в началото не ми беше направило впечатление, но някакси инстиктивно съм го бил усетил. В нея винаги имаше нещо недоизказано, недонаправено или неизпълнено. Интересното беше, че доста хора се отнасяха не дотам доверчиво към нея. Може би и твоята мома е подобен тип човек - по-затворен ако щеш го наречи. Това е лично мнение, не знам дали станах достатъчно ясен, защото малко съм заспал в момента. Идеята ми е, че има хора, на които просто от пръв поглед им имаш доверие и такива, на които просто им нямаш и това са абсолютно нелогични вътрешни усещания.

Rolan - никъде не съм казал че трябва да й се караш Инак както е писал buun - за хората на които имаш доверие от пръв поглед и тези които са малко по - свитички, тип малко сиво мишленце напълно го подкрепям и аз лично не искам да се хващам с такива, може да е от горчивия ми опит, но по принцип обичам "мъжката приказка" фейс ту фейс, кажи ми че съм ГЪЗ по-добре отколкото после ама не ме цениш ама туй ама онуй, в някои ситуации просто не се усещам, кажи ми тактично и ще се постарая да се поправя. Обаче трае трае и после избухне като бомба Така че не знам какво е момичето но ако е от този тип внимавай какво говориш според мен...

"При всички вас ли го има тоя страх?" - имаШЕ го в ученическите години, първата любов, сещаш ли се, откриваш целувките и минзухар, родителите ти не те разбират, само приятелката ти на която имаш пълно доверие птичките пеят, после обаче достатъчно жени ми показаха че няма любов сега търся тази, която да ми покаже че има любов За мен лично, моето средство би било в случая разговор по темата - да си кажа че ми се изправя косата като не ми е вдигнала телефона, тя ще каже че няма за какво да се притесняваш, дори и отвън да чака рота войници :P разбира се всичко това със спокоен тон, просто разговор след слънчоглед даже е най-добре. Това определено ще я прати на седмото небе, все пак някой мисли и се притеснява за нея, ОБАЧЕ НЕ СЕ ЗНАЕ СЛЕД ТОВА ДАЛИ ТЯ НЯМА ДА ТЕ МАНИПУЛИРА ПО ТОЗИ НАЧИН!!! Така че зависи от мадамата...

Но имай предвид, че колкото повече неща не си кажете, толкова ще ви е по-трудно... Премълчаваш и не се знае кога или ти или тя ще избухнете. Лошото е че много хора няма да изтърпят примерно да й кажеш нещата в нея, които те дразнят, защото съм сигурен че има такива, колкото и малки да се те. Според мен тази мадама те е обсебила нещо. Не знам кое й е толкова специалното ама както говориш ми напомняш за съквартиранта ми, който го заряза момата именно защото му пукаше за нея...

Rolan, приятелю,
Реших да намина и в никакъв случай не мога да подмина твоята тема.

Преди да дам мнение по основната тема, само искам да ти обърна внимание на това че тя ти е звъняла, а после се прави на леко чукната. МТел-а не лъже, може да са обирджии, но не лъже. Щом звъни, дигай! Като ти приплаче че й е скъпо, можеш да й се обадиш.

Сам си знаеш че изказвания от рода "че иска да сте още много много дълго заедно" просто не трябва да важат за теб. Жените са емоционални същества- говорят разни работи които чувстват в момента, да, но утре!?

Явно ти е писано да бъдеш един от "илюминатите"/просветените. Знаеш толкова много неща, можеш толкова много неща. Това е все едно да държиш червеното копче на ядрените ракети в джоба. Хммм... и аз да бях на твое място сигурно и аз нямаше да спя спокойно. Знанието за самото знание те натоварва, тук нямаш избор. Можеш само да продължиш напред и посоката е:

"Не изнасяй смисъла на собственото си щастие извън теб"

Това, което става между хората около теб е само между тях си, то не те засяга и не е добре да се интересуваш. Не проверявай по телефона, не проверявай по фейса, не проверявай по скайпа. Няма да има какво да спечелиш ако "провериш"- за теб ще останат само негативите, повярвай ми, изпитано е от личен опит.

Сега си представи онова момче което има 5 годишна връзка. То дали е щастливо? Ако "Да" тогава... защо да не бъдеш щастлив и ти? Не го ли заслужаваш?! (тук няма ирония)

Тук ще те успокоя. От напредналите си, най-вероятно твоята приятелка няма толкова опит колкото ти. Тоест ще го кажа направо, ти пишеш върху чист и бял лист хартия, докато твоят е вече надраскан (имаш си история, която носиш със себе си). Е, сам можеш да си извадиш извода че от тук насетне ще общуваш само с такива хора като теб, така че успех!

Rolan, 29 December 2009 - 09:30 PM написа:

Страхът, че мога да я загубя... При всички вас ли го има тоя страх? Не мисля. А и не искам да си мисля, че този страх ще го има с всяко следващо ЛТР... Няма да го има, ако не ми пука за момичето. А аз си търся момиче, на което да му пука за мен и за което да ми пука. За предишното ми момиче не ми пукаше какво прави - нямах чувства към нея. Но сега... Сега работата е сериозна.

Влязал си във "филма"!
Ще пробвам да цитирам Confidence: "В живота си не замествай веселите и комедийни приключения с драма". Rolan, пазиш нещо, което не е твое- тя не ти принадлежи.

Имам чувството че като се видите не се радвате един на друг, щом ви остава време за да си обещавате "разни работи". Явно страхът да не я загубиш е по-голям от магията между вас двамата. Замисли се да сменяш мацката.

Luckynumber13, 30 December 2009 - 07:50 PM написа:

Не знам кое й е толкова специалното ама както говориш ми напомняш за съквартиранта ми, който го заряза момата именно защото му пукаше за нея...

Хаха, много яко! Rolan, замисли се ))

А относно "дигането на телефона", можеш да го съотнесеш към горния цитат- тоест, в никакъв случай не провеждай този разговор.

И аз имам подобен страх като твоя, Rolan. На 20 съм и аз имах подобна история преди сегащната ми връзка, с момиче което имаше гаджа което обичаше, но бяхме спали няколко пъти с нея. И аз я чувах как говореше по телефона с него докато беше с мен. И на мен минават мисли особенно когато говоря със сегашното ми момиче/Дали е сама? Сигурно ме будалка?/. И тук Exort е толкоз прав, бих казал прав и половина, тя не ти принадлежи. Също така тя е импулсивна, днес е добре - утре кой знае...
Ето защо първото правило "Пази сърцето си" е толкова важно, но в момента дори и непозанео моето сърце е щастливо, защото всеки път когато я видя ми е хубаво, всяка вечер заедно /когато ги няма съквартиранките й/ е нещо незабравимо, затова си струва да нарушиш правилото. Сега се сещам за "червения бутон" който е за ядрената бомба в джобати, и аз не бих спял спокойно.
Какво правя аз?
-Опитвам се да държа интереса й, не гледам само в нея не се притеснявам да огледам някое дупе минаващо по улицата, не ми е приятно когато и тя прави същото. Искам да цитирам някои, но не се сещам кои беше казал, че "Докато си заедно с момичето и тя стене от кеф всеки път" не трябва да мислиш за проблеми или нещо такова беше.


Сега за двете думички: и аз не съм й ги казавал, веднъж само и ги написах и то защото нещо се беше разсърдила за нещо, но получи съобщение от мен "Obicham te i sym shtastliv s teb, tolkoz e prosto i tolkoz slojno". И съм отписал словосъчетания като:
Обичам те
Съжелявам
Помогни ми
не, че не ги ползвам, но някак си бих ги казал в редки случаи.

Темата ми харесва пуснал си я вместо мен :P :rocknroll:

buun, разбирам за какви хора говориш. Работата е там, че... Не че не й вярвам. Вярвам й. Но въпреки това нещо в мен не е съгласно с тая вяра. Колкото до недоизказаните неща - онзи ден си вървим и стана повод за това, как ме е изревнувала веднъж. Аз се пошегувах и й казах нещо от рода на "Брейй... Ти ме ревнуууваааааш" с ирония. И тогава тя отговори "Не си мисли, че знаеш всичко за мен" (разбира се това беше казано не с негативния смисъл, както звучи в момента), на което аз отговорих, че знам това много добре. Така че тя е хем от тоя тип хора, хем не, тъй като на нея се доверяват доста нейни приятелки/ли. :rocknroll:


Luckynumber13, с нея сме говорили на сериозни теми и една от тях беше именно тази - че какво не ни харесва във връзката ни, ще си го казваме, ще гледаме да излгаждаме нещата, няма да се хвърляме в леглото на друг, само защото нещо не ни изнася, а ни мързи да говорим за него. Все пак в ЛТР трябва да има усилия и от двете страни. Колкото до манипулацията, гледам маловажните неща да не ги казвам, именно поради тази причина. А те са маловажни именно защото не ми влияят. Тук малко егоизъм няма да ми навреди. А за нещата, които ме дразнят... Когато има нещо по-така си й го казвам, не мога да премълчавам такива неща. Яде ме отвътре, а това не ми е приятно.


exort, здравей приятелю, как я караш? :P

За проверките на телефона, скайпа и т.н. съм абсолютно съгласен. И аз съм го изпитвал от личен опит. А и аз също имам пиперливи смс-и от бившата, така че не мога да изисквам нещо от нея, с което аз самия не се съобразявам. Тук предполагам ще се съгласиш с мен.

Колкото до филма - прав си. Влязъл съм в него, признавам. В последните дни се опитвам да осъзная това - че пазя нещо, което не е мое. Помага ми.

Ммм, магията не е изчезнала. А и не си обещаваме постоянно разни работи. Нормално е понякога да си казваме подобни неща.

NooB, имам чувството, че си ми изчел мислите и си ги написал дословно тук! Напълно съм съгласен с теб относно, това което изпитвам. Радвам се, че не съм сам.



Когато е с мен изобщо не си мисля такива работи. Когато сме заедно ми е приятно, весело, забавно. Тя се чувства наистина добре с мен. Сигурен съм, че й давам достатъчно. Нямам причина да не й вярвам, затова търся проблема в себе си.

Благодаря за отговорите, ще чакам още ваши мнения. Весело посрещане на новата година.