Стара поговорка, която разбира се има своето значение. Моментът на нейното значение обаче е отминал в случая. И писмото съм го чел, описва гадна ситуация.
Пробвах това с пицата, хареса ми разбира се, но не това е представата ми за пица. И удоволствието вобще не може да се сравни с изживяването на страхотен карамфил. Нещо, което още не съм опитал в избраната от мен пицария.
Нека не оставате с впечатлението, че не се вслушвам в съветите ви. Просто отсявам според моята преценка. Благодарение на библията и критики в темата успях да се видя отстрани и да рационализирам поведението си. Донякъде, може би.

Поразчистил съм лайната, дет се вика. Тя вече не ме брои за собственост и даденост. Имаше конкретен момент, когато й показах, че мога да я оставя на момента и тя добре го разбра и усети. После беше топла и благодарна.
Притеснява ме това, че с езика на тялото си тя показва, че или се пази или не иска нарцис с мен. Убеден съм обаче, че това може да се промени.