влюбен съм и не я разбирам???

Нека да попитам нещо. Когато едно момиче първо ти е казало, че не иска да излизате, защото не сте от една порода. После излизате, но след време сервира, че не вижда нищо шибой във взаимоотношенията ви, после преспива с теб (макар и в много слаб емоционален момент от личния си живот, свързан със стресово преживяване) после те кани у тях в друг град, представя те на техните като 'един колега' и накрая ти казва, че се дразни като гледаш на нея като на бегония обект и че е взела решение да сте само приятели. И в същото време, това е момичето пред което си разкрил чувствата си и което си си представял, че ще срещнеш и не можеш и да си помислиш да се откажеш, колкото и близките ти да те съветват да го направиш и да преминеш към следващата. Струва ли си? Има ли оптимизъм в цялата история и виждате ли вие happy end-а дето го прожектират по американските кина?

всичко зависи от теб... за да има хепи енд, трябва да има революция в твоята глава...

всичко е много просто ти си сладур, но малко досаден... не си изпепеляващия алфа мъжкар, но я харесваш много... показваш го с всяко движение с всяка дума... казвал си и го. в един момент, когато е имала нужда от подкрепа, от мъж до нея, то ти си бил човека до нея... и готово.

честно казано просто си извадил късмет
ако тя има някакви чувства към теб изобщо, то те са... само пепел... и то доста поизстинала. гарантирам ти, че ако не ги разръчкаш съвсем скоро, то няма да остане и следа от огъня.

как да стане това... трудно... защото ти имаш една представа за живота, но ако си свалиш розовите очила, то ще си отвориш очите.
1. най-голямата грешка, която може да допуснеш е да и се обясниш в любов... повече не го прави! пред никоя!
2. забивай се в Библията и почвай да четеш, след това и целия форум и всякаква информация в нета...
3. успоредно с четенето трябва и практика... излизай и се запознавай с други жени, със случайни жени, с жени в нови компании... социализирай се
4. спри да и лижеш задника и да се държиш като путъо... когато даваш всичко от себе си, ти се качват на главата! винаги! не и показвай и казвай, че е единствена... напротив даже, покажи и че има купища жени, които може да са на нейно място. флиртувай с ващи общи познати момичета, с нейните приятелки, със случайни жени около вас... но го прави леко и небрежно, а не демонстративно, за да може тя да разбере, че света не се върти около нея, а не че просто я дразниш... даже продължи още по-напред... кажи и, че искаш да те запознае с някоя нейна готина приятелка

не можеш да си представиш какво е, едно момиче, което те харесва, да знае, че можеш да си с всяка която поискаш... с нейната приятелка, с нейната колежка... с първата хубава сервитъорка, която Ви обслужва... да знае, че ти си центъра на вселената и всичко се върти около теб...

ако станеш такъв... то повярвай ми... никоя няма да те представя на родителите си, като "един колега"

Искам да повторя нещата, защото ми харесват да ги слушам. Слушайте и Вие:

dondomat, 07.05.2009 - 23:49 написа:

Нека да попитам нещо. Когато едно момиче първо ти е казало, че не иска да излизате, защото не сте от една порода. После излизате, но след време сервира, че не вижда нищо нарцис във взаимоотношенията ви, после преспива с теб (макар и в много слаб емоционален момент от личния си живот, свързан със стресово преживяване) после те кани у тях в друг град, представя те на техните като 'един колега' и накрая ти казва, че се дразни като гледаш на нея като на гардения обект и че е взела решение да сте само приятели. И в същото време, това е момичето пред което си разкрил чувствата си и което си си представял, че ще срещнеш и не можеш и да си помислиш да се откажеш, колкото и близките ти да те съветват да го направиш и да преминеш към следващата. Струва ли си? Има ли оптимизъм в цялата история и виждате ли вие happy end-а дето го прожектират по американските кина?

@dondomat, предлагам на всички съфорумци това да влезе в златния фонд на форума. Това което е направила мацката... просто разбива представите ми за последователност в държанието. Мерси, че сподели с нас това което ти се е случило!
Ето какво ми идва на първо четене. Обзалагам се че мацката е на 20-23 години. По това време пиклите яко ги тресе хормона и сгъстяването на бозата в главата е труден и сложен процес... понякога без успешен край. Твърде емоционални са, изпадат лесно в силни и наситени емоционални изблици, горе-долу и после пак (нещо имам асоциация за младичко и игриво сърне, чисто и искрено). За момента спирам до тук.

Това че те е поканила в друг град и те е представила на техните най-малкото като "някой" идва да каже само едно- ти си ON. За мен повече няма нужда да чета.

Мисля че нещата ще станат... може би ще бъдат много огнени, красиви и искрени, но... може да бъде за сметка на твоите нерви. Чети "Укротяване на опърничевата" от Шекспир и се насочи към американските редеота.

На въпроса ти "Има ли оптимизъм?"- да има, но дали ще го приемеш по начина по който на нея й се иска.

Като гледам... как си на черешата и какви емоции е успяла да предизвика в теб... Хе, радвай се че някой е успял да те качи на люлката и да те накара да се почувстваш че живееш.

Don Kiko, 08.05.2009 - 12:00 написа:

всичко зависи от теб... за да има хепи енд, трябва да има революция в твоята глава...

честно казано просто си извадил късмет

ако тя има някакви чувства към теб изобщо, то те са... само пепел... и то доста поизстинала. гарантирам ти, че ако не ги разръчкаш съвсем скоро, то няма да остане и следа от огъня.

но го прави леко и небрежно, а не демонстративно

ако станеш такъв... то повярвай ми... никоя няма да те представя на родителите си, като "един колега"

Исках първо да напиша това, което мисля и след това да прочета горното на Don Kiko. Това че си се обяснил... в случая определено ти е грешка. Грешка е защото нямаш видими резултати.

Да помолиш момиче да те запознае с приятелка. Според мен първо така показваш че не си способен да си поддържаш популацията от жертви и второ мен лично би ми обидило (нужно е да калибрираш- може пък на нея да й хареса).

... да се молиш... това, което съм написал няма нищо общо с молене... извърташ го, игриво, закачливо, провокативно... точно като жена иначе не трябва да се молиш... защото пак отиваш към графата с... обясняващите се.

има нещо друго... аз лично съм свикнал, преди да търся вината в нея, преди да обяснявам, че е квачка, да търся вината в себе си... това е обратната връзка, за която толкова се говори. правиш си изводите, осъзнаваш грешките и изменяш леко действията... и така докато нещата не започнат да стават, а да правиш нещата както трябва, не е действие или дарба, а просто навик но за да стане навик...

иначе е ясно, че и тя е патка, но ако изхождаш от тази логика... има дооооооста да повървиш

Здравейте Благодаря за вниманието, радвам се, че това е отделна тема, за малко да не мога да я намеря. Историята наистина е филмарска, но може и нещата да са много прости - тя да не чувства нищо, да иска да сме добри приятели и толкова. Така се изрази, когато й се обяснявах. Понякога има мач, понякога няма. За тези неща трябват двама. Отрече да е имало нещо топло между нас със кисела остра гримаса. А това вече мисля, че е прекалено. :king: Като цяло имаше два такива тежки разговора - този първия, в който се обяснявах - тогава бях адски 'in low mood' и втория - в родния й град. Там изкарахме заедно два приятни дни. В първия аз си свърших една работа свързана с ремонта на колата и се видяхме на центъра, ядохме, разходихме се, ходихме до тях. Вечерта излязохме на дискотека, тя беше направила резервация за трима (и за някакъв чужденец дето се запознала с него предната вечер, когато отишла сама в бара да разцъка). Той така и не се появи, тя не изглежда да го изживяваше. :cj: Бяхме четирима - един приятел, вече бившата му приятелка и ние двамата. Първоначалната идея беше да обиколим повечко заведения, но в крайна сметка тя беше уморена, поотегчена, не танцува много и двамата се прибрахме преждевременно. Постави ме да спя в отделна стая, аз казах, че мога и в същата, по-добре не и съм заспал дълбоко. Котката е идвала в стаята, при мен никой - спя си. Сутринта се събуждам... лежа си... ставам, отивам до тоалетната и до нейната стая и лягам при нея. Тя става и си навява сутиен. Лягаме, НЕпрегърнати, защото така този път не й е удобно. уж ще спим, аз пробвам надолу, гард. Нагоре, 'престиани наистина!'. И заспиваме някак си докоснати. И към обяд - веселба, ставаме, разходки, ядене, ч**ане с яйца, към автогарата да си взема билет за връщане и после разходка, където говорейки си общо изведнъъъж тя почва да се вкисва. Аз го усещам постепенно. На едно приятно местенце спряхме, аз вкарах една биричка и настана тежката й реч. Два пъти ми беше казвала, че между нас няма нищо. И ги посочи точно. Че не усеща нищо на интуиционно ниво. Познавала се добре, няма и да усети. Беше адски афектирана, а на мен, честно казано не ми беше до това. Изнервяло ли ме това, че сме приятели? Усетих хладна увереност и доста афектраност. Как да ми го кажела, вече. Чувствала се гадно, че ми говори така директно. Аз й казах, че това й е стила, но тя отрече. На какво съм разчитал? (Аз си помислих, че разчитам на моето постоянство и нейното непостоянство, но как да й го кажа ) На това, че тя била леко момиче ли? Аз съм я бил избрал, тя не ме е избрала. Live with it. Имал съм и други колежки на работа, защо тях не съм ги пипал. Зададох й въпроса, защо чак сега реагира така, а не като посегнах към гърдите й сутринта. (Тук да не казвам, че докато пробваше една блузка без сутиен ме викна в пробната да видя, че на вън не й било удобно). Тя каза, че се е раздразнила от това, че съм й казал на идване към парка, че е непостоянна. И повече да не съм я питал, с какво съм я дразнел. После помълчахме и тя омекна. Минахме да кажем едно чао на котката и техните и отидохме до автогарата, където топло се сбогувахме. Предупредих я, че ще я прегърна роза и тя каза, че мога да я целуна и по бузката. Аз подкарах и челото. Чао, чао, романтична раздяла на ръцете и филмарското беше, че стъклата на автобуса бяха затъмнени и се виждаше само отвътре навън. Тя се взираше, но остана почти до потеглянето на автобуса.

А как започна всичко... Бих ви разказал и това дори и в повече подробности. От самото начало усетих прилив и желание да го изразя. Freedom to love. Чувствах се напълно естествено. Истински. Струва си. По едно време съм почнал да я дразня и не съм се усетил.

Аз се чувствам добре като цяло, но това момиче ме разклати. Усетих (със закъснение) как на моменти правих компромиси със собственото си достойнство. Доста съм навътре.

Казвали са ми, че тя ме 'оценява по достойнство', правили сме си комплименти, че сме хубави. Просто много си подхождаме.

Имам странични интереси, работата ми доставя удоволствие. Не съм някой 'алфа мъжкар', но и физиката ми не е такава. Генетиката си казва думата. Тежа 60 кг. и за една година съм качил 2, които са горе долу постоянни. Но пък намирам тялото си за хармонично и си правя упражнения. След великден отидох на екскурзия в чужбина, по улиците си мислих за нея. Изкарах си яко, де. Купих й подарък, дадох й го, целувка по бузата. После ходихме на дискотека с колеги от работа, тя горе долу се забавляваше, ту беше покрай мен, ту не, ту аз се забавлявах, ту не. Абе.. много приятелски и леко тъпо. Пяхме заедно песен на караокето, тя предложи. Аз се напих, прибрахме се с такси, което остави първо нея, после мен. И после дистанция. На следващия ден обядвахме на една маса - аз и три колежки.

Аз реших да си взема time out и да насоча вниманието към себе си - да уча за изпита, който ми предстои, да си се занимавам с музика. По скайп веднъж тя хареса нещо, което бях написал, вече не си говорим и така. От мен пълен пас.

Но. Може и да си затварям очите, че нещата са така прости - аз я искам, тя не ме иска. Но аз не мога да се откажа да правя каквото мога. Така съм си представял момичето, което ще срещна. Другите не са ми интересни толкова. Не, че е нямало интересни. Не че няма и да има интересни. Но тук има химия и аз искам това момиче. Бях с друга. Вярно е, че нещата станаха много бързо и бяха заради откровения лютиче, но откровения роза не ми донесе голяма наслада. Имаше нещо, но... Май знам защо. Така й с нея. Има нещо, но какво има? Класически въпрос.

Мисля в подходящ момент да й вкарам интересна оферта. Вярвам, че всичко тече, всичко се мени пък да видим кво. Това ли е да калибрираш? Гадно малко, че приемам тактически подход. Искам нещата да бяха текнали взаимно от самото начало, както си мислих че е. На някое парти ще поканя някоя приятелка, да я видя как ще реагира. Ако не трепне - няма нищо. Нали така? А тя ме е ревнувала. Без причина в случаите. Също така сме си казвали, че ще си липсваме.

@exort "младичко и игриво сърне, чисто и искрено." Всяка дума тук е точна като изтрел на снайперист. А дали ще приема нещата, както тя ги иска - без азалия и без да мога да да я наричам 'моето момиче'... Едва ли.

Младостта е жестока и в същото време алчна за внимание и обожание.
Не вярвам, че ще го преживяваш тежко, не ми се струваш от супер влюбчивите - по-скоро май обичаш да изследваш себе си в една такава ситуация.
Ще ми обясниш ли за какъв дявол си посегнал първо към гърдите й, вместо да поискаш да я целунеш например?

Втория ти пост е съвсем различен от първия. Тотално различен!
Ida е била "хладно деликатна" и много права. Послушай я!
Послушай и Don Kiko и почвай да четеш светото (с)писание.
Лека нощ от мен.

Ida, 09.05.2009 - 01:42 написа:

Ще ми обясниш ли за какъв дявол си посегнал първо към гърдите й, вместо да поискаш да я целунеш например?

Пич ти си тотално... out of game. Насочи се към нещо друго... Мога много да ти напиша за десетките грешки дето си допуснал, но това няма да промени нищо. Всъщност цялата история за мен си е грешка от самото начало: да се забиеш с колежка, да се обясняваш в любов, да лягаш на сутринта при нея, после "тежките" разговори и накрая очевидната истина: Ти си и просто приятел, нищо повече, няма никакъв смисъл да анализираш и прочие. Ако трябва да съм жесток ще кажа, че дори това да разказваш подобна история, с такива подробности, ако си над 20 годишна възраст, във анонимен форум си е абсолютна глупост. Навярно се надяваш на потупване по рамото и реч ала "следващият път ще се справиш по-добре". Амии дори и след още 100 пъти няма да има много голяма разлика... Всъщност цялото обяснение ми звучи повече като думи на жена отколкото на мъж, а не би трябвало... едва ли някой може да ти помогне, ако първо сам не си помогнеш.

dondomat, още един лигав ход и така ще се забиеш в зоната на приятелството, че вечерта ще се проснеш на диванчето вкъщи и ще ревнеш като шамаросано дете. Имаш късмет, че не можеш да се видиш отстрани как й говориш и как се държиш в нейно присъствие, защото ще те налегне порив да си песегнеш. Много емоционално го раздаваш... остави тази част на жените. Като разгонен пудел си, който клати кракът на стопанката си. Дисциплинирай себе си и мислите си да НЕ орбитираш около въпросната, видиш ли ти, изключителна мацка.

Създай си граници. Създай контролен и пропускателен режим за нейните глупости. Трябва да си личи че си мъж не само по кожения микрофон в гащите ти. Показвай й как тя може/не може да се отнася с теб. Как очакваш да се влюби в теб и да те приема насериозно, когато си в режим "да мило, разбира се мило" и се държиш шибой и лигаво?

Пишеш стотици редове, разказваш с подробности как в 21:05 тя кихнала... на път си и книжка да издадеш. Това прекалено внимание към нея много скоро ще я отблъсне. Срещай се с други момичета за да развиваш социалният си усет и да не изпадаш в такива кризи "Аз съм най-добрата приятелка на момичето, което обичам".

Здравейте. Прочетох някои неща от светото писание и сигурно ще прочета още. Има добри напътствия.

Дотук оставам с впечатлението, че минеш ли двайсетака и улегнеш, отношенията мъж <-> жена стават някак си рационализирани. Нещо, в което нямах желание да се убеждавам и по този начин. Има правила в процеса - не сваляй колежки, иначе правиш грешка. Не си давай любовта for free. Пак е грешно. А грешки, че аз съм направил, доста е видно. Някои от тях осъзнавам, други може би не. Карах по сладкото течение, уж бях себе си, а в последствие се видях на картинката с пуделчето. Поддавайки се на емоциите си, се държах и чувствах по детински открито, загърбвайки себе си.

@Ida -

по-скоро май обичаш да изследваш себе си в една такава ситуация.

Ами ако този път се изненадвам? Като че ли не е здравословно.

Ще ми обясниш ли за какъв дявол си посегнал първо към гърдите й, вместо да поискаш да я целунеш например?

Като да е било по-удобно от физическа гледна точка. Разположението, законите на физиката... А и сутрин на много от нас ни миришат устите.

@NRG -

още един лигав ход и така ще се забиеш в зоната на приятелството...

По-скоро има нужда да направя нещо, за да изляза от там. Разбирам, че погледнато през очите на професионалист това е адски трудно или изцяло out of question, а и никой не знае другата страна доколко би позволила обрати.

Като разгонен пудел си, който клати кракът на стопанката си. Дисциплинирай себе си.

Съзнавам. Когато социалният ми усет ми подсказа, че в избрания от мен случай нещата се засират позагубух баланс и контрол.

То тука всички са професионалисти. Казват, че всяка жена била различна, а после коват железни закони за свалянето.

iwanttofuckher, 10.05.2009 - 09:13 написа:

То тука всички са професионалисти. Казват, че всяка жена била различна, а после коват железни закони за свалянето.

мда, аз съм професионалист в пиенето :dancing:

представи си, че в гаража имаш типо от 92г и нов SL 65 AMG втората е 6 пъти по-мощна, с 15 години по-нова и около 100 пъти по-скъпа... е кажи ми по различен начин ли се карат двете коли? различно нещо ли сипваш в резервоара от дизел и бензин? или спазваш различни правила по пътя? иначе да... колите са доста различни

представи си, че имаш ламборджини... вадиш як звук и... обръщат се над 90% от хората (над 90% от мъжете и жените), независимо от това дали харесват яки коли или не, независимо от това дали имат кола или не, независмо от това дали знаят какво точно е това или не... независимо от това дали са материалисти или не.

жените са различни по характер, красота, интелект, навици, търпимост... и какво от това?? неможеш с тях да говориш на един и същ език ли?

Разбирам, че погледнато през очите на професионалист това е адски трудно или изцяло out of question, а и никой не знае другата страна доколко би позволила обрати.

никак не е трудно, пич! просто, за да го направиш, твойте очи трябва да са на "професионалист".

"да правиш нещата както трябва не е действие или призвание, а просто навик... но за да стане навик..."

Прочетох още от схемите. Всичко добре, но какво става ако непредвидено тя после каже за класическо cocky+funny поведение, че й е било прекалено закачливо, та чак заядливо? Говорим си за 'забележки' с весел тон от рода на 'Ооо, ти си можела да караш! Как си се научила?' и то в ситуация, в която тя е видимо в настроение?! Ей така, от време на време, малко изневиделица момичетата обичат да говорят за нежност без грам да са намекнали, че са на тази вълна...

Адаптация и импровизация. I like it. Особено ако в главата си имам guidling lights, а не да разчитам само на късмета си. :dancing: Но пак си припомням състоянието, в което бях като обсебен, та чак подвластен. Тогава всички пътища на логиката и последователността се размиват до незачитане - искаш всичко на момента, а то ту се изплъзва, ту примамливо е пак в обсега ти.

Поста ми бил 'мара подробната'... Ами говоря обширно за това, което ми е на сърце. Пари от тираж засега не мисля да изкарвам. Да, търся и някаква съпричастност и конструктивни съвети в добавка към откровените 'приземяващи слова' (за които също благодаря =). Емоционална личност съм и гледам на това като на свое положително качество, независимо, че се случва да си патя от него или да се оказвам в неловки ситуации.

Хубаво е чувството, когато усетиш сърцето си.

Поздрави на всички и пожелания за живот, който вие самите си правите интересен.

В един филм се казваше, че един мъж има право на три велики жени в живота си. Значи ако това е втората, имам право на още една. Някак удобен поглед към ситуацията.

Проблемът ми е, че с други момичета, към които не изпитвам нищо такова се държа ведро, забавлявам ги, понякога успявам да ги накарам да ме харесат и да пожъна успехи. Но искам да гоня успеха, както аз си го представям в този момент - това момиче, което е изградило авторитет пред мен. А в случая 'неволната активност' (по-конкретно момента на пренебрежение), която владея не дава резултатите, които искам. Последно предизвикваше елементарна активност от нейна страна до преди две седмици. Това ме изнервя, защото времето минава и така се завъртя порочния кръг, в който правя глупости.

Защо точно уптребявам 'успех' тук? Май щото ми е ясно, че това е една игра и аз съм подвластен на нея. Има едни моменти и искри, от които искам да се разгори нещо, за да стигна до бонус нивото. Тук Ida позна, но не е първата. И тя ми го каза преди да ми каже за пръв път, че не си ги представя така нещата между нас (преди вобще аз да усетя за какви неща би дошло реч *като* продължим ). Но не позна много, че 'не бих станал марионетка'. :doh:

Онзи ден два пъти минах покрай нея, двата пъти тя ме погледна и ми каза 'здрасти'. Привечер покрай една фирмена почерпка, тя си седеше изолирана и аз отидох да си поговорим на общи теми, а на въпроса ми 'нещо няма ли да се похвалиш?' тя: 'имам ново гадже'. Аз я усетих, че играе и викам: готин ли е, богат ли е. Тя ме потупа леко и шеговито с ръка и каза: 'шегувам се', а аз казах 'жалко, че се шегуваш'. Това аз го тълкувам като лигавене от нейна страна, но и като некоректно или неотговорно отношение - все пак знае, че имам чувства към нея. Тя си тръгна сама, аз останах да разцъкам. А днес - статуя за мен, гореща колежка, която се смее сред другите. Тук да спомена сухата истина, че тя не е супер голямата красавица, казват ми че заслужавам по-красива, която се държи по-добре с мен. За мен е красива и невероятно темпераментна.

В момента се чувствам все едно карам вилосипед за двама, но само аз въртя педалите и пътувам по яко разкалян път, който не знам накъде води. А на другата седалка, ако вобще има някой, той удря по една контра тук таме. Или пък се вози на друг велосипед. А относно моето пътуване, game over е когато аз кажа.

Имам предложение да летя с балон ако е хубаво времето тази събота. Мисля при удобен момент, като да изглежда непринудено да подхвърля темата и да й предложа да дойде. Да видим, тя е все по-студена. А на мен ми е трудно да прикрия, че има разлика дали тя ще дойде или не.

5 лева за прочетеното.

пич, запленен си не от нея, а от идеята за нея... винаги искаме това, което нямаме. тъпчеш на едно място, а няма смисъл...