dreams, 07.08.2009 - 01:06 написа:
Дам, явно не си изпитвал силни чувства. Страх лозе пази а? Пък и тъч линията е удобно място...Виж, след сблъсък с цунами, не всички са на крака...
Малко ми е тъжно за теб. Говориш гръмко и самодоволно, криеш емоциите си зад вратата и толкова си се вживял в тази си роля - на силния, на мъжкаря, че си забравил да бъдеш човек...
Да, виждаш ли, дори загубих смисъл да пиша всичко това. Някак тривиално взе да ми звучи, а и няма начин да открия топлата вода, нито да те разчувствам... Чудиш ли се вече защо пиша? Просто ще се радвам, ако се замислиш колко деца влизат тук и дали не ти се ще, поне те да се радват на живота? Не мислиш ли, че живота би бил по хубав, ако имаше повече хора със големи сърца? Смяташ, че те не плачат? Няма в живота такова нещо - изгрев без залез, бяло без черно...радост без сълзи, а защо не и сълзи от радост?
Тук няма смисъл да се правите на големи мъже.
Не искам да обидя никой, но за мен силни са хората, които не бягат от проблемите и от чувствата. Това е работа на слабите. Силните минават през бурята и продължават въпреки пораженията.
И това не е зов да ревете, споко има време и това ще ви се случи... 
Не сълзите правят хората слаби. Те са просто емоция, която идва и си отива...както и усмивката, целувката..просто имат друг вкус
Страданието има граници, страховете - не - Сър Франсис Бейкън
0_o
Първо.. здравей, добре дошъл/ла във форума със малките сърца.
След това!!! Никога ама никога, никога, никога не си помисляй, че познаваш някого, само заради написаните от него думи. Ако думите са 10% от общуването, а общуването е 10% от човека, тогава ти познаваш само 1% от "виртуалната" ми същност.
Искаш да знаеш кой ще оцелее след голямото цунами??? Задаваш този въпрос и ти е жал за отговора? Винаги оцеляват най-силните, най-независимите и най-опитните!!!! Винаги! Жалко... да жалко за слабите, те са погубени. И разбира се виновни винаги са силните. Знаем защо.
Крия емоциите си? Емоциите ми към кого? Към теб ли? Към някой друг тук? Към жените въобще? Може би си права, че трябва да имаш огромно сърце за да можеш да побереш емоциите си към всички тези неща. Първо разбери към какво изпитвам емоции, тогава може би ще определиш какво и кога крия.
Имам чуството, че живеем в различни светове. Не знам за твоя, ама във моя свят щастието не е свързано със болката, любовта не е свързана с омразата и чуствата не винаги са черно-бели. Е да иначе си прав/а, че има добро и зло. Но погледни реалността и разбери, че дори най-злият човек на света от собствената си гледна точка е добър. Много често казвам, че написаното е моята гледна точка и тя не е определящ световен мироглед. Щастието е с индивидуално разбиране за света.... защо трябва да си мислиш, че нещата правещи теб щастлив/а имат абсолютно същата стойност и за мен, както може би обратното? Думата нормално няма определение и не може да бъде обяснена. Общоприето/ средно положение/ обикновенно? Какво е обикновенно? Каквото и да отговориш, това ще бъде ТВОЯТ отговор на този въпрос.
Понеже не съм сигурен, че ще разбереш езика ми и ще успееш да вникнеш в смисъла на написаното, ще бъда по-конкретен:
Случвало ми се е поради една или друга причина да се разделям с жена, която по някакъв начин е успяла да се превърне в най-важното нещо в живота ми в дадения момент. Дори ми се е случвало няколко пъти. Според теб в дадената ситуация да съм силен означава да плача? Да и се моля? Да я преследвам? Да не мога да я забравя? Кажи ми кое от тези неща означава да бъда силен... Повярвай ми тези неща са лесни... адски лесни и често срещани. Защо съм толкова сигурен? Естествено защото съм бил там.. В краката и.. Разбира се естествената и реакция е да тъпче и тъпче. И това, че аз успях да си извадя поука от ситуацията и никога повече не бих лазил ме прави слаб така ли? Така да е...!!!!! Факт е, че след това, когато ми се е наложило да преживея подобно нещо ми е било десетки пъти по-трудно да вдигна глава и да погледна напред. Факт е, че след това ме уважават много повече, защото съм човек, а не мекотело. Факт е, че не живея в розов сън, където има само една принцеса, а съм осъзнал, че принцесите са много. Това са моите факти.. Твоите вероятно са други. Аз мога да ги разбера, но докато не застанеш зад каменното лице, никога няма да разбереш колко е трудно. Никога няма да разбереш, че да бъдеш МЪЖ е много по-трудно от това да си хленчещо момченце.
Влизащите в този форум обикновенно търсят отговори. Отговори на въпроси поставени след невероятната розова незабравима ПОРЕДНА любов. Ако моят, пък и на другите отговор трябва да бъде: "Любовта е невероятна стихия, поплачи си приятелю, просто те е сгазила, бъди силен мъж и поплачи" тогава горко им на жените! Защото всяка жена си мисли искам истински мъж, но малко от тях осъзнават, защо видейки мъжът до тях да плаче, започват да се оглеждат за нещо по-добро, може би по-силно.
И даже да греша! аз вярвам в своята гледна точка, дори само тази проста реалност ми носи достатъчно щастие и успехи.
Не сълзите правят хората слаби. Те са просто емоция, която идва и си отива...както и усмивката, целувката..просто имат друг вкус