Cmacu, 06.08.2009 - 19:14 написа:
Обаче виж това, реването, не е за мен... Това е за хора, който нямат други цели и амбиции освен любовта. Горкичките...
Дам, явно не си изпитвал силни чувства. Страх лозе пази а? Пък и тъч линията е удобно място...Виж, след сблъсък с цунами, не всички са на крака...
Малко ми е тъжно за теб. Говориш гръмко и самодоволно, криеш емоциите си зад вратата и толкова си се вживял в тази си роля - на силния, на мъжкаря, че си забравил да бъдеш човек...
Да, виждаш ли, дори загубих смисъл да пиша всичко това. Някак тривиално взе да ми звучи, а и няма начин да открия топлата вода, нито да те разчувствам... Чудиш ли се вече защо пиша? Просто ще се радвам, ако се замислиш колко деца влизат тук и дали не ти се ще, поне те да се радват на живота? Не мислиш ли, че живота би бил по хубав, ако имаше повече хора със големи сърца? Смяташ, че те не плачат? Няма в живота такова нещо - изгрев без залез, бяло без черно...радост без сълзи, а защо не и сълзи от радост?
Тук няма смисъл да се правите на големи мъже.
Не искам да обидя никой, но за мен силни са хората, които не бягат от проблемите и от чувствата. Това е работа на слабите. Силните минават през бурята и продължават въпреки пораженията.
И това не е зов да ревете, споко има време и това ще ви се случи...

Не сълзите правят хората слаби. Те са просто емоция, която идва и си отива...както и усмивката, целувката..просто имат друг вкус
Страданието има граници, страховете - не - Сър Франсис Бейкън