Тя засяга друг аспект на темата.
всъщност за мен всичко тръгва от там ...
другото са последствия /имам предвид нежеланието,пренебрежението, апатията... /
Не съм съгласен с това, защото ако съм изпаднал в състояние при което не ми се занимава с жени, те едва ли имат нещо общо с това.
имат разбира се
вярно е, че все се опитваме да не слагаме хората под знаменател или в разни графи, но уви подсъзнателно често го правим
Бих търсил причината у себе си, защото начинът по който се чувствам зависи преди всичко от вътрешната ми нагласа.
вътрешната ти нагласа, е отражение на това как се чувстваш в даден момент /както сам казваш/ т.е.
ако си щастлив, ще се чувстваш добре тогава и вътрешната ти нагласа ще е друга нали?
Бих определил това състояние като "лутане", защото ако преследвам и получавам това, което искам, няма да изпадна в такова.
специално за теб копи пейст
ЩАСТИЕТО
За да е щастлив, човек трябва да е удовлетворен от живота си, трябва така или иначе да е доволен от СВЕТА. Защото ничий живот не е изолиран; животът на човека обхваща не само онези събития, които се извършват от самия него, но и тези, които се извършват в заобикалящия го сват. Всеки има някакъв образ за света и от тази представа зависи как усеща своя живот. Всеки оценява живота си според това, какво очаква от света; а очакванията ни за света зависят от представата ни за него.
Образът който човек си е създал за света, за неговата ценност, за превеса на доброто или на злото в него, зависи от това, какво му се е случило в живота, но това, което той интерпретира, е в зависимост от образа, който си е създал за света. Ако този образ е „розов”, човек вижда настъпващите събития в „розово”, но ако е „сив” , вижда го в „сиво”. Удовлетворението от живота и от света най-често са свързани, защото човек създава образа за свето според собствения си живот, а интерпретира собствения си живот според своята представа за света.
Затова удовлетворението от живота има два елемента: личен и извънличен. Пропорцията между тях може да е различна. В живота на някои хора всички, което е личен фактор – тяхното здраве, наклонности, способности, - работи безупречно и може само да спомага за тяхното щастие, затова пък събитията, които се извършват във външния свят и оттам проникват в живота им, ги правят нещастни – бедствията, на които е подложена родината им, смъртта на техни близки. Или пък не ги засягат несполуките и смъртта, но целият свят им се струва безмислен, без цел и без ценност.
Човек е склонен да чака от света да му донесе щастие; той мисли, че ще бъде щастлив, ако попадне на благоприятни външни условия.
Същото открай време повтаря и народната мъдрост – всеки сам се кове щастието. Но не е непременно произтичащо от самите нас. Създаваме го сами, но не го създаваме от само себе си, така както не се храним от само себе си. Съществуват два различни момента. Първият е дали щастието зависи повече от външните условия или пък от самите нас, от вътрешната ни нагласа? Вторият – каква трябва да бъде тази нагласа, за да ни осигури щастие? Дали да се затворим в себе си, или да се ангажираме, да се вълнуваме от заобикалящия ни свят? Може да се каже , че по-скоро второто е вярно – трябва да има нещо, което ще ни донесе щастие. То може да е нещо важно или дори да е дреболия, но без него щастието ни няма да пламне, така както не пламва огънят, ако нямаме в какво да ударим кремъка. Ако човек е привързан към нещо или зает с нещо, той има повече условия за щастие от този, който обича само себе си и е зает единствено със себе си. „Щастлив е този, който изцяло е отдаден на някакво дело, който е погълнат от действителността на безпокойствата, събитията, цветовете, звуците, проблемите, а не онзи, който непрекъснато вижда самия себе си. Хората отдавна са осъзнали този факт…Затова открай време са търсели средства против самоосъзнаването: стараели са се да подражават на безгрижието и наивността на децата, допълвали са свободното си време с лудостта и забавлението, със страстите на играта, с мнимата борба и с реалното естетическо съзерцание” Някога Бертран Ръсел е написал почти същото: „Няма нищо по-скучно от това да се затвориш в себе си, а нищо не носи толкова добро настроение, колкото това да обърнеш вниманието и енергията си навън” А още по-рано , служейки си с една метаморфоза, сър Томас Браун пише: „За да достигнем до истинското щастие, трябва да пътуваме до много далечни страни и зори отвъд самите себе си”
Такава е двойствената природа на щастието: то е вътрешно състояние, но му е необходима външна помощ, притежаваме го в себе си, но не от само себе си. Сам, външният свят няма да ни донесе щастие, няма да помогнат и най-благоприятните обстоятелства, ако не липсва съответната вътрешна нагласа. Тази двойствена природа на щастието е забелязана от Паскал: Стоиците казват” Вглъбете се в себе си§ само там ще намерите умиротворение” Това не е вярно. Други казват: „Излезте навън: търсете щастие в развлеченията”. И това не е вярно. Идват болестите. Щастието не е нито вън, нито вътре в нас”
От целия външен свят най-голям принос за щастието на човека имат другите ХОРА. „Човекът, както пише Холбах, е най-нужен за щастието на човека”. Този принос е разнообразен – както пасивен, така и активен. Преди всичко това е участието на близките: майката е необходима за щастието на детето, а детето - на майката. Не само близките имат принос за щастието: на учителя са нужни учениците, на писателя – читателите, на амбициозния човек – хора, които да го почитат и величаят.
Едно специфично явление е, че щастието на едни хора влияе на щастието на другите. Някои хора допринасят за щастието на останалите дори само с това, че са щастливи. Съществува - в определени граници – солидарност между щастието на отделните индивиди. Солидарността, взаимната зависимост между чувствата на различните хора, се проявява още в дребните неща, в малките удоволствия. Приятно е да доставяме удоволствие на другите, приятно е да видим удоволствието, което сме причинили ние, и приятно е дори да си го представим предварително.
Друг въпрос е, че става и обратното: хората се радват когато обмислят как да навредят някому, и после се радват, виждайки, че наистина са му навредили. Между емоциите на хората съществува обратната връзка: неудовлетвореността на едни предизвиква удовлетворението на други.
Връзката между щастието на различните хора се проявява не само в тези случаи. Не е необходимо да сме допринесли за щастието на другия човек, за да може негово щастие да усили нашето. Самото гледка на чуждото щастие може да ни радва. Защото щастието създава около себе си атмосфера на щастие: то се предава от един на друг. Сред щастливите е най-лесно да бъдеш щастлив, както някога е написал А. Франс. „Между хората, които живеят заедно, щастието е заразително” – казва Стендал.
Човек бяга от себе си, когато е несигурен, когато изпитва страх, колебание
добре, а какво причинява този страх? колебанието? защо си несигурен?
не са ли това външните фактори, които дават отражение на вътрешната ти нагласа?
