Случвало ли ви се е?

Случвало ли ви се е да имате моменти, в които да не ви се занимава с никакви жени, даже да са ви противни? Понякога имам такива моменти, не ми се занимава с нокоя и с нищо свързано със свалки и т.н., даже изпитвам нещо като озлобление (породено примерно от това, че при някоя не се е получило).

Постоянно майка му да е*а. И не само с женски ами хич не ща да виждам хора.Яд ме е на себе си и знам ,че тoва е тъпо ама кakво да напрая като ми е скапано.В такива моменти страня от хората ,защото направо зарязавам със лайняно настроение.Даже после чувам реплики от типа "66666 едно здрасти ли не казваш вече?"
Рано сутрин когато съм сънен , като излизам от треноровка набит. В даскало съм най-зле. Като влезна в тая зграда и ме обхваща някаква летаргия независимо коя смяна съм.Цял живот съм тъй и вече не ми пука. Като съм на кеф,което е рядко, и са учудват и ме навикват.
Мъчил съм се в лайняно настроение да свалям-трагедия.Ако не съм в uptime нищо не става.

А така де! Клуб "Веселяка" се заформя. И аз подавам молба за... членство.

Да достигнеш до момент, в който да не ти се занимава с никакви жени е необходимо външно влияние от някоя мадама/ми. Примерно, прави нещо което не те кефи, даже те дразни, гледа те полузаспало, отказва ти да излизате, говори лоши неща за теб, прави се на недостъпна, била те е на канадска и т.н и т.н.
Външни влияния винаги ще има, но ти явно си позволил да те засегне емоционално с нещо. Тук е грешката ти и причината за временната ти апатия към нежния пол.

NRG, 09.02.2008 - 15:44 написа:

Тук е грешката ти и причината за временната ти апатия към нежния пол.

Приет си в клуба! Базикам се, няма такъв клуб, няма и да има!
Просто тва е някво временно състояние, знам, че ще мине, не знам точно от какво е породено, просто на моменти не ми се занимава да им ходя след задника (да им звъня, да се държа еди как си, щото тя ще си помисли еди кво си, да преценявам всеки мой ход по всяко време, ей такива неща). В случая нищо не се е случило с никоя (за да има конкретна причина), просто така се чуствам понякога и реших да попитам, дали повредата е само в моя телевизор.

Вината не е само в твоя телевизор.
И аз имам такива моменти. Понякога направо си ги псувам наум щото са ми се усмихнали.

Поне при мене се сещам за две причини които може би са водещи- отделил съм емоциите и логита, а втората е че просто понякога живота така ме е настъпил че изобщо не ми се занимавам с някоя на която трябва да и показвам правилата на играта.

Тъй че ако има още членове на клуб "хубаво ми е на моменти без жени" да се регистрира в този пости.

Деееййй от всичко омръзва от време на време... жените не са изключение
клуб да правим.... ами малко е кофти щото в него ще се членува само от време на време

през другото време когато не ми е писнало от тях/през повечето време/ са си "арни" момиченцата :P и за тях само

Да и на мене ми се е случвало... И то примерно като се занимавам с някое момиче и нещо ме издразни и направо ми писва от всички техни лигавщини, глупости, детски истории и разни интришки. Самоче тогава предпочитам да се вида с приятели и да си полафиме и пиинеме по мъжки беэ женски глупости

И на мен ми се е случвало - в един момент просто ми писва от глупости, номера, догадки (ама що така каза, какво имаше предвид) и изключвам. За няколко месеца. При това доста често. Имам си достатъчно житейски грижи за да се натоварвам и с това.

Случва се разбира се... и е напълно нормално... но не ме държи за дълго...

Мен пък май не ми са е случвало от както почнах се интересувам от момичета ( 5 клас ) до сега ( 8 клас )

Това е бягство...

Щом се случва значи бягаш от себе си...

И аз като turbo2700 имах такива проблеми преди. Все едно неговия пост аз съм го писал, но доста се промених, видях причините за това мое държание и сега може да се каже че съм ги превъзмогнал поне на 90%, обаче още и аз не мога да си го обесня защо каквато и да срещна или прекарам ноща с нея просто ми е безразлична, няма с какво да ме впечатли, понякога дори ме дразнят и то много с простотиите си. Роза съм, обаче просто ми е писнало от какви ли не п*тки и са ми безинтересни...

Silent^Boy^, 15.02.2008 - 11:52 написа:

но доста се промених, видях причините за това мое държание и сега може да се каже че съм ги превъзмогнал поне на 90%, обаче още и аз не мога да си го обесня защо каквато и да срещна или прекарам ноща с нея просто ми е безразлична

И все пак, разбра ли кои са причините и би ли ги споделил ?

neglect, 14.02.2008 - 20:48 написа:

Това е бягство...

Щом се случва значи бягаш от себе си...

Мисля, че тук се крие смислен отговор, но не съм сигурен, че долавам смисъла, който влагаш.
Човек бяга от себе си, когато е несигурен, когато изпитва страх, колебание.
Това ли имаш предвид ?

Да бягаш от отношенията си с жени,значи да бягаш от природата си.

Човек бяга от себе си, когато е несигурен, когато изпитва страх, колебание.

да

dash, 15.02.2008 - 13:15 написа:

И все пак, разбра ли кои са причините и би ли ги споделил ?

дежа вю приятелю нещо, което вече е виждал и се повтаря...пак и пак ...до болка познато

кое да е интересно...тя е различна по визия, но какво от това...държи се като пребозало недоносче...кое му е интересното
лигава, надута, префънцунтена, със самочувствие което няма покритие...през повечето време не знае кво иска
смислени разговори?!? моляяяя какво е това животно?!? :P *яяя кви ботушки мило кефят ли те? *
душевно ниво=0

изясни ли ти се картинката


PS: /още не знам де са кавичките на тоя лаптоп, вместо тях ползвам */