Ревноста
#1 Гост:_diva orxideia_*
Posted 06 October 2004 - 12:05 AM
Ревниви ли сте ...ако да защо?
А вас някой ревнува ли ви и как се отразява това на връзката и на чуствата ви?
Дори и да нямате половинка която да ви разпитва всяка вечер като във пето раьонно как мислите че ще се чуствате ако имате такава ?
И най важния какво да правим ....ако се оправдаваме значи има за какво, ако мълчим значи сме съгласни тогава ?**? Какво е решението и как да се справим със проблема?? Не се заблуждавам че е лесно но аз бях ревнива и сега не че не съм но толкова незначително и не го показвам дори /може да се каже че не съм ревнива/ просто осъзнах какво причинявам на половинката си и че ревноста ми създава само проблеми и го отдалечава отблъсква .... осъзнавайки това поставяки се на негово място спрях....но въпроса е как да накараме половинката да го осъзнае?
#2
Posted 06 October 2004 - 12:35 PM
#3 Гост:_diva orxideia_*
Posted 06 October 2004 - 01:11 PM
Виж сигурна съм че си жена която си заслужава вниманието и знаеш как да постигнеш това ....ревнивите хора са неуверени във възможностите си да влиаят на човека до се*е си и страха да го загубят е по силен от тях ....това измъчва и теб и човека до теб и няма да имаш успех докато не си кажеш "аз съм страхотна жена и заслужавам много повече" така че замисли се не е ли много по добре да обърнеш нещата във своя полза от колкото да се мъчиш ....накарай го той да бъде на твоето място , той да е този който ще ревнува така ще се почустваш по силна и в един момент и двамата ще осъзнаете че ревноста само ви разделя...олееее, от самата дума ми настръхва косата. по скалата от 1 до 10 аз имам 13 точки. ОБАЧЕ когато има кой да я подхранва няма как да я скриеш. а пък ако го прави нарочно тогава е трагично и колкото и да не обръщаш внимание ти се иска да му оскубеш косите. /най-малко/.
И кажи ми защо ревнуваш ...какво същност е ревноста...чуство за притежание страх мания....замисляш ли се коя част от него притежаваш....краката му усмивката ...нищо не притежаваш човек се ражда и умира свободен и НЯМА ПО СИЛНО ЖЕЛАНИЕ ОТ ТОВА ЗА СВОБОДА....всеки трябва да я има да има лично пространство инъче се чуства като в клетка /представи си дори едно животно затворено в клетка се съпротивлява /
Въпроса е да осъзнаеш това то ще те освободи от ревноста ти и чак тогава можеш да си сигурна че мъжа до теб ще е щастлив ти също
#4
Posted 06 October 2004 - 01:39 PM
не ме разбирай погрешно. всеки има личен живот. но когато този личен живот предизвика колебания, гняв или други негативни чувства то човекът до теб трябва да коригира това. защото за мен връзката между двама души трябва да се гради на щастието. има достатъчно странични фактори, които могат да разстроят иначе щастливия ти живот, за да ги допуснеш и във собствената си връзка.
това е моето мнение
#5 Гост:_diva orxideia_*
Posted 06 October 2004 - 02:31 PM
Разбирам те и да кажем че съм съгласна но до някъде....защото съм била на мястото ти и знам как се чустваш но за съжаление живота не е розов...не не е нито чувство за притежание, нито страх, нито мания. просто притежавам качества които са може би са забравени от векове. качества които ги има само в някоя прашна книга на лавицата. може би съм със стари разбирания. може би съм последния мохикан на добрия тон. но това е положението. за мен човекът до теб е твоето продължение, човекът до теб трябва да ЖИВЕЕ С ТЕБ, с твоите разбирания, чувства, страхове и проблеми. ТИ трябва да му отвръщаш със същото. всичко любов, усмивки, сълзи и щастие трабва да бъде споделяно. лъжи ,измама, негодувание и стремежи към други хора това не са неща , които трябва да имат място във връзката.
не ме разбирай погрешно. всеки има личен живот. но когато този личен живот предизвика колебания, гняв или други негативни чувства то човекът до теб трябва да коригира това. защото за мен връзката между двама души трябва да се гради на щастието. има достатъчно странични фактори, които могат да разстроят иначе щастливия ти живот, за да ги допуснеш и във собствената си връзка.
това е моето мнение
От известно време разбиранията ми се промениха коренно /бях като теб/ но когато не получаваш от човека това от което имаш нужда като емоции, целувки, внимание, любов , разбиране, секс, и всичко което ти е нужно за да виждаш само него /защото това правих аз 10г/ тогава идва момент в който се чустваш сам дори и той да е до теб....неминуемо е да намериш друг който ти дава това дори и моментно...но без разбира се да нараняваш човека до теб...
това не означава че аз го лъжа /защото опитах много неща и водих много разговори за това от какво имам нужда аз...понеже той е доволен/
Има и друг тип хора при които това е заложено те са такива и няма нещо което би ги накарало да се променят те са "вечните ловци" изпитват нужда която е страстна и дива, първична тя е по силна от тях...
#6
Posted 06 October 2004 - 06:04 PM
#7 Гост:_diva orxideia_*
Posted 06 October 2004 - 08:01 PM
Да имаш известно право но разглеждаш ревноста от едната страна когато са приятели или гаджета ами кажи ако вече са женени и има ревност тогава ??Виж сега , когато ревнуваш твоят прятел това означава че той не ти показва това което ти искаш да ти даде или покаже.Става така защото единият от двамата неиска чак толкова сериозни отношения с другия и изглежда малко повърхностен с нещата.Връзката ви не е пълноценна докато има тази ревност , това забавяне отстрана на едната половинка.Можеби по добре ще е да да зачестиш срещите с него/нея и да се поопзнаете по добре.Докато един човек е ревнив и се ядосва на неговият партньор връзката наближава краят и .Малко повече време отдадете един на друг и постепенно мисълта за другия или другата ще изчезне .Важното е сами да постигнем сигорността от която имаме нужда
#8
Posted 06 October 2004 - 08:42 PM
#9 Гост:_diva orxideia_*
Posted 06 October 2004 - 08:59 PM
не си прав това че са женени не означава че единия от тях неможе да ревнува другия ....да става въпрос и за липса на доверие то бавно се печели и много бързо се губи а после ужасно трудно се връща ...Ако са женени би трябвало за да стигнали до там да имат пълно доверие един към друг.В крайна сметка тва е нещо адски различно от баналните сучай с познатата ревност .
#10
Posted 06 October 2004 - 09:17 PM
#11
Posted 06 October 2004 - 10:12 PM
Ако смяташ че едно момче може да бъде само с едно момиче, то за теб са нормални неща като ревност. Тогава връзката е нещо сакрално, което я си нарушил я си отишъл в ада. Ако обаче не страдаш от този предрасъдък ревността е нещо далечно и изпитваш по-голямо удоволствие от връзката като такава, без да мислиш дали тя е единствена.
Аз от около половин година живея в реалността на мЛТР. Интересното е че когато момичетата влязат в моета реалност те сякаш забравят предрасъдаците си. Имат желание да ме спечелят само за се*е си, но приемат това че съм с други и то не им пречи да останат с мен. Интересно ми е дали Зизи и Дивата орхидея са се замисляли че желаят безупречна вярност само от мъже който са способни да я дадът, мъже който живеят в реалността на моногамните връзки. Не че нещо, но моногамността е в противоречие със самата мъжка природа. Дали няма да промените възгледите си ако срещтнете мъж който живее в реалността на мЛТР.
#12
Posted 07 October 2004 - 02:56 PM
нямаш ли по-добро извинение за мъжката природа?
интересно какво би казал "чичко фройд" за твоето мнение.......
обикновено търсиш вярност от човек, който не може да ти я даде и не я търсиш от този който ти я дава. май така става в живота
#13
Posted 07 October 2004 - 03:19 PM
Защо си мислиш, че той се извинява?да бе ....
нямаш ли по-добро извинение за мъжката природа?
#14
Posted 07 October 2004 - 03:26 PM
абе хора престанете да извинявате собствените си простотии с мъжката природа.
човек или върши или не върши простотии. ако ги върши е редно сам да си носи последствията, а не да се извинява с отявлени разтегливи понятия.
#15
Posted 07 October 2004 - 03:41 PM
Това, че за теб нещо е простотия, не означава, че за всички е простотия...абе хора престанете да извинявате собствените си простотии с мъжката природа.