Al`

Значи подозирам че може това да се окаже тема,която пак едва ли ще одобрите тъй като това,което ще напиша изглежда като нещо,което всеки от нас знае.Но въпреки това малцина са тези,които наистина го изпълняват.
Става дума за това,че вечно заетия мъж привлича непобедимо Но това не трябва да се играе,а наистина човек да направи така,че да няма секунда почивка.Ще дам няколко примера от форума(макар че не ги познавам лично)електрик,бобо,mha-ето,те са спортисти .Но не е задължително да си спортист,за да създадеш този ефект-сякаш винаги знаеш какво правиш и как да го постигнеш.(просто при спортистите това е гарнирано със някво яко тяло, което е много голям плюс,а и по-лесно е някак да се вникне във битката,която води спортиста в живота си-просто когато го гледа човек как тренира и му става ясно;Но битка със живота води всеки от нас,макар че въобще не си даваме сметка за това понякога).Няма значение със какво се занимава човек-ако се отдава докрай,рано или късно ще бъде оценен(освен че се създава илюзията за това,че с този човек всичко ще тече по мед и масло)Дори и уроците-макар и сега това да не е най-впечатляващото нещо,то тва е една супер инвестиция  
Темата може да изглежда леко ненужна,признавам но поне на мен много пъти ми се е случвало да бъда обездвижен от някое разочарование.А това е едно от най-лошите неща,които могат да се случат на човек.
И няма значение какво точно ще прави човек-усилията винаги се възнаграждават под една или друга форма.Тоест,ако някой иска да започне да тренира нещо,и то много силно да иска това,но да го спира това,че според другите няма бъдеще в този спорт,той трябва да започне да тренира,като забрави за всякакви очаквания-и от се*е си,и от другите.А и паралелно с това да си учи уроците в училище.Ако намалим или въобще премахнем времето ,което губим в разточителни разговори с приятели,гледане на телевизия и т.н. и т.н. ще осъзнаем,че имаме време колкото си искаме,дори бих казал твърде много време (това осъзнах,когато един ден в нас нямахме ток-като се връщах към нас,си мислех ''леле,как ще науча'',като се върнах и нямах ток-какво стана-не само че си и научих ами и от скука,представете си от скука,реших да се обадя на едни мацки да отидем на кафе   ! И тогава си помислих защо не може всеки ден да ми е такъв   какво ми пречи-еми мързела-кво   )Дори има и нещо много интересно-колкото по-малко си говориш с приятелите,толкова по-приятни и съдържателни стават разговорите.Донякъде тва е и лесно обяснимо-все пак като не си виждал някого еди колко си века,ще си зарадван много като го видиш .
Тъй че-no leasure&hobbys,момчета Няма телевизия,няма карти,няма кино,няма вино Само срещички на живо  

Питали ли сте се откъде идва увереността у хората,че ще успеят!?И как някои успяват,пък други,които полагат същите усилия ,не могат?
Всичко идва от нагласата и от мислите ,които човек поражда.Има четири принципа-два за успех,два за неуспех,които бих искал да споделя с вас:

1.ГОЛЕМИЯТ ИНТЕРЕС(ЖЕЛАНИЕ)ВОДИ ДО НЕУСПЕХ И ОТБЛЪСКВА.
Сякаш колкото повече желаем нещо,толкова повече то бяга от нас.Независимо дали става дума за жени,постижения в работата или каквото ни хрумне.''Да те жадувам аз,да те жадувам,а ти все повече да се отдалечаваш''-е написал Любомир Левчев и са изпели Сигнал.Всеки от личен опит е изпитал това.Понякога само мислите ни ни издават-срещаме някои и не можем да спрем да мислим за бъдещи въображаеми преживявания с него.Тогава започваме да губием присъствие на духа в настоящето и ставаме непривлекателни за избрания човек.
2.КОЕТО Е БАЗИРАНО НА МАТЕРИАЛНОТО И/ИЛИ НА ЖИВОТИНСКИТЕ ЖЕЛАНИЯ,ТО Е МИМОЛЕТНО И ВИНАГИ ВОДИ ДО СТРАДАНИЯ.
Всеки го е изпитал!И когато щастието от това нещо си отиде,човек се пита''Къде сбърках?''.''Аз неудачник ли съм?''.''Зашо все на мен се случва все аз да оплесквам работите?''.''Защо не мога да направя едно нещо като хората!?''.А на човекът трябва да му е ясно ,че НВГОВОТО ТЯЛО НЕ СЕ ОТЪЖДЕСТВЯВА С НЕГО САМИЯ,с неговата душа.
Звучи просто,но колко ли често подхождаме с душата си към едно момиче?
От друга страна:
1.МАЛКИЯТ/УМРЕНИЯТ ИНТЕРЕС(ЖЕЛАНИЕ)ВОДИ ДО УСПЕХ И ПРИВЛИЧА.
Но как да желаем някого малко.Ние трябва да знаем,че дори и да го имаме ,той/тя няма особенно да промени животът ни.Трябва да знаем,че КАКВОТО И ДА ПРАВИМ,ЩЕ СТРАДАМЕ.Щастието е непостижимо във този материален свят,Бог Го е направил за изпитание на силата на духа на човека.То идва колкото да даде точно необходимите сили на човек да продължи да живее и да се бори.То не е блажен райски остров,който човек търси цял живот,а когато намери-остава там до края на дните си;То е един божествен миг-слънчевият лъч през прозореца,неволната усмивка,детският смях,веселата песен на птичка.А сега прочети това->  http://forgiveness.c...buddhism05.html  
И какво научи-че КАКВОТО И ДА ПРАВИШ,ЩЕ СТРАДАШ затова трябва да знаеш,че
2.КОЕТО СЕ ГРАДИ ВЪРХУ ДУХОВНОТО,ТО САМО НОСИ УТЕХА И Е ВЕЧНО!
Какво в този свят е вечно?Любовта между син и майка,любовта между братя,любовта между истински приятели.Тъй че ако искаш да имаш една дълга връзка с момиче,то трябва първо да можете да сте ПРИЯТЕЛИ.Звучи много лесно,но всъщност не е -защото въпреки животинската си природа,която човек по-добре да отрече от се*е си,тя винаги ще си е част от него.И животинското в него пак ще го кара да страда,независимо че човек е осъзнал,че тялото е различно от душата,от неговото ''Аз''.Но това страдание ще е осъзнато-ще знаеш,че то не се дължи ан теб самия ,а на света,в който живееш.Затова приятелю,отвори сърцето си-защото всеки може да ти бъде приятел.Във всеки има една божествена искра,която е по-привлекателна от всяко осезаемо нещо на този свят.Ако търсиш първо нея,не значи че няма да страдаш.Но нали и без това КАКВОТО И ДА ПРАВИШ,ПАК ЩЕ СТРАДАШ.Трябва да приемеш това убеждение.Наистина-това не е лесно за приемане убеждение.Това е все едно да разкъсаш душата си на две и да хвърлиш едната половина.Да изтриеш част от се*е си.Но именно това е начина.Твой е избора дали да приемеш тази тема.Знай,че само приятелството е вечно на този свят.А като се замислиш,няма какво,освен добри чувства,да са ме накарали да споделя моите убеждения с вас.Това дали да ги приемете е ваша работа.Вие виждате истината във моите думи.Ден след ден все повече ще се убеждавате в правотата им.Но това не бива да ви плаши.Аз поне вярвам,че един ден(не в този живот)наистина всички ще отидем на едно по-добро място.
Но преди това,силите на душите ни трябва да бъдат изпитани.

Значи един абсолютен манияк,просто човек който съм признал за уникален пич и сваляч,ми каза навремето:''Със жените трябва да се държиш хем мило и специално,хем сякаш много не ти пука.Тоест не точно...абе трудно е да ти го обясня...трябва да го усетиш...и почнеш ли да го усещаш вече...''(май тва му бяха точните думи,но не гарантирам).Та сега като чели почнах да усещам какво има предвид
1Примерно-държиш се в самото начало пичовски,сякаш играта ви е на 6 и си готов да я грабнеш.Само дето изниква нещо и се изпаряваш като пепеляшка.Много много много ти е кофти и тва си личи по лицето ти Поне мога ли да ти взема телефона
2.Каниш я да се видите,разхождате се дълго,говорите,ти се усмихваш и пускаш по някоя шега по възможност,небрежно я докосваш(така разбира че не си стеснителен)но през цялото време се държиш сякаш нещо ти тежи и вътрешно се чудиш какво да правиш,сякаш имаш ултиматум-ако я целунеш да бъдеш изпратен на електрическия стол .Така се превръщаш във мечтания мъж,който тя зажалост не може да има Така до два пъти,без да се прекалява
3.(Ако вече не ти се е обяснила в любов или те е поканила вкъщи и е почнала да се съблича)Тя ще бъде в ужасно настроение от невъзможната ви любов.Ти не си и звънял от доста време.Тогава изведнъж най-ненадейно принцът е счупил оковите на проклятието и и се обажда супер жизнерадостен да поизлезнат във такъв хубав ден И оттам... яко секс

Значи има едно момиче,(от училище)на което много се кефя-тя на мен също.Всеки ден си правим някакъв смях,прегръща ме,опипва ме .Много много често минаваме на палава тема.Обаче има проблеми-тя има приятел,който на всичкото отгоре е възрастен и не отвчера а другото е че преди известно време имах вземане-даване с най-добрата и приятелка от класа (и почти щяхме да го направим,само че тогава не знаех кога трябва такт и кога да натисна така да се каже;След това имаше голямо затишие във отношенията ми и със двете,което говори много зле за мен )Но още по-лошото е,че сега същата нейна приятелка пак ми се кефи и направо не знам какво да правя-Да се насоча към едната-не върви(сякаш ''със нея не стана-дай сега със теб''...което донякъде си е така )нито пък с двете (иска ти се 2 в 1... но си вечното капо ) И през цялото време имам чувството,че хем всичко си е както трябва,хем това е ситуация без възможно развитие.Сякаш флиртуват за спорта и двете .Но знам че и това не е така-когато влезна във стаята на момичето,което сега повече ме кефи,тя започва да се смее силно на глас... донякъде истерично -знам че това е сигнал,че нещо наистина и трепва,когато ме види.Има ли начин да я имам... или може би да направя така,че да ги имам и двете (все пак,всякакви неща се случват )Моето лично мнение е,че трябва сега лека-полека да започна по-често да си говоря и да ходя насам-натам с това момиче и по-малко с приятелката и(което е трудна задача-да я отделиш от френдката и ) и така лека-полека да я накарам да си мисли,че онова между мен и приятелката и е било една пиянска свалка преди мн мн време...докато между нас има химия и разни там Така и няма да се чувства толкова грешна пред обществото,нали .
Все пак бях длъжен да се допитам до вас,защото винаги има какво да се научи.Почти съм сигурен че тва е подхода.Пишете как мислите.