plamenpavl

Колегите са ти дали добри насоки (за УНСС може да се поспори, но е алтернатива).

Да допълня няколко съвета (относно работата и образованието).

Не ставай зависим от работата си. Много трудно се излиза от капана на 'удобно' (да се чете в контекста на 'навик') работно място, със заплащане, с което си свикнал и ти позволява що-годе приличен живот. Също така много трудно човек може да се върне към академичният живот (университет, училище) след като е поработил известно време.

За работата - не се натягай прекалено много. Хубаво е да покажеш, че можеш, но недей забравя, че колкото повече другите знаят, че можеш, толкова повече ти ще си засипан с работа. Доказването на работното място - с мярка. Инак бързо се стига до момента, в който отиваш с нежелание на работа сутрин, а това не е никак приятно.

Преди да взимаш каквото и да било решение - рисърч. Не се подвеждай да взимаш решения, които са живото-променящи, защото някой друг ти бил казал. Ти си избираш пътя сам. И никога не съжалявай, като гледаш назад. Веднъж почнеш ли - става почти невъзможно да продължиш. Пази си опциите, те са безценни. Кофти е да попаднеш в ситуация, където нямаш избор.

Говорейки за избор - на мен ми помогна много, че осъзнах дълбоко в се*е си, че избор нямам. В смисъл - хората си мислят, че или успяват или се провалят. Е, ако свикнеш, че няма никакъв, ама абсолютно никакъв друг начин, освен да успееш, някои решения са мъничко по-лесни за взимане.

Като цяло - няма какво да се лъжем, ужасно трудна е задачата, която си си поставил за цел - готовя от личен опит. Може би най-стоиностното нещо, което мога да ти кажа е - като се хванеш на хорото, стискаш зъби и играеш до край. Не се предавай, горе главата и само напред. Рано или късно се излиза от блатото.

Може би ще има моменти, в които ще се колебаеш, но е важно да си повярваш, че си струва. И реално е така. Идва момент, в който започваш да жънеш успехите, които си сял дълго време и като се качиш на гребена на вълната, образно казано, ефекта е лавинообразен.

Успех и ако с нещо мога да помогна - драсни едно ЛС.

Значи, омъжените жени нямат право вече никога през живота си да правят с друг мъж секс така ли, нямат право да разнообразят!? И ако знае, човека ще е по-добре така ли - чувствайки се едва ли не наранен и предаден, незадоволяващ я и т.н. простотии само заради едното мъжко его? Според теб е нормално, като и се прииска да види нещо ново и различно, ей така за удоволствие само, да каже това на мъжа си  и да се изпокарат и да си разсипят семейството, след като имат и дете вече!? Не ти разбирам логиката и мисленето, честно...  много е мъжкарско да идеш в тоалетната за да проверяваш статуса на една яка мацка, която ти се кефи... вместо да я награбиш и  да я изч**аш, да си прекарате една незабравима сладострастна нощ...

Топ 3 ключа към привличането според мен, които съм наблюдавал, а и ги формулираха почти така в Keys to the VIP са:

 - Сила

 - Социален статус

 - Самочувствие.

Приятелю, за да запазя учтивия тон, ще те помоля да прочетеш още веднъж какво съм написал. Леко започва да ми омръзва да правиш контра базирана на това, което ти си мислиш, че другите казват.

Деградирам малко темата, но ми се струва, че е нужно да се кажат някои неща.

Първо - 'Не всичко, което хвърчи се яде.'

От вас зависи дали ще спите със 'заинтересуваната жена'. Това, че тя е навита НЕ значи, че ТРЯБВА да го правим.

Отнозно моята ситуация - аз не искам тя да ходи да обяснява на мъжа си, искам да ми каже на МЕН в какво се забърквам. Това че иска нещо различно - много хубаво, но ако не е по МОИТЕ правила - да си го намери от някой друг. И те си го намират, разбира се.

Второ - Какви мъже сме ако потъпкваме личните си ценности и убеждения 'за едното иебане'?

Според теб е престъпно да кажа 'Не' на жена, която изразява интерес към мен? Съжалявам, ако мислиш така. Най-важното нещо е личното щастие, не спането с жените. Правете разлика. Ако това да спиш с една жена няма да те направи щастлив - защо тогава да го правиш?

И трето - вече по темата, най-сетне. Хареса ми как си го формулирал накрая на поста си. Отначало ми се прииска да предложа една малка корекция, като ги подредя по 'важност', но после се замислих и осъзнах, че е безсмислено, защото кое от трите е най-важно зависи изцяло от средата в която се движи мъжът. И, разбира се, с времето важността им се променя и прочие. Така че, да, стремете се да градите Сила, Самочувствие и Социален Статус. Трите С-та.

П.с. има изписани много теми за привличането. но все пак нека който има мнение и е наблюдавал и от опит да се изкаже, а след това ще ги синтезираме кое убива и кое създава привличането към мъжа

Виж, това е изключително добра идея според мен - да не е само суха теория (и теорията си има мято), а да е всичко подкрепено с практика, с истински случки и преживявания. Такова нещо би било много полезно.

Да се върна на темата - важно е да се знае какво ги привлича, но е също така и какво не.

Снощи излизах с една китайка (малко по-голяма от мен, на 31, но изглежда като 25 годишна, голяма сладурана). Познаваме се покрай компанията ми тука и ме е виждала как се държа само в мъжка компания, така да се каже - демек, не ми пука особено и си правя кефа, без воабще да става дума за секс и т.н. - все пак, само мъже сме (макар единия да играе за другия отбор).

Още от началото на срещата, аз обърнах играта - аз ще карам, нищо че сме с нейната кола, отиваме да хапнем в заведение, което на мен ми харесва и т.н.

Обаче - усетих я, че напира ама едвам се сдържа да е малко тя в контрол. И цялата вечер, лека-полека и подавам топката. Било то да я успокоя, че може да се бъзика с мен, тя да избере десерт - дребни работи. Постигнах състояние, в което аз водя, но оставям детаилите на нея - така грееше, такива усмивки, прегръдки и т.н. - идея си нямате. Абе, почувства се все едно излизаме от 100 години, беше й открито удобно и комфортно да е с мен.

Сега, в този момент - аз си вадя телефона докато тя беше в тоалетната и правя един бърз бекграунд чек - омъжена е и има дете. Ако ми го беше казала - иди дойди, но така за мене е голям пут-офф и ми се отщя (може би много хора ще ме критикуват, но това са лични принципи). Какво направих - като се върна веднага обърнах темата за изневярата и й показах твърда позиция, че съм против при положение, че човекът с когото изневеряваш не знае. Ефекта беше моментален - нито съм я наранявал, нито обиждал, но ясно й стана, че няма да си ляга с мене.

Е, сутринта като се събудих имах съобщение, в което ми обяснява, че е женена и ми се извинява, че не ми го е казала и предлага да излезем пак - но това е друго.

Може би има над какво да се разсъждава тук, но като цяло на мен ми просветна следното -

Жените харесват да не те е страх и да си уверен, но и да можеш да преценяваш ситуацията и да се адаптираш към нея. Макар че се съмнявам самите те да го кажат точно така.

Наскоро имах възможността да задам същият въпрос на жена, която предпочете мен пред един мой познат. Понеже въпросният ми познат е може би с една глава по-висок от мен, бяхме с неговата кола, работи за значително повече пари от мен и изглежда и се облича по-добре от мен, на сутринта ми беше много интересно защо точно така се е получило и понеже нямах никакво намерение да се виждам повече с девойката я попитах защо мен.

Тя ми отговори следното - знаел съм как да се забавлявам, не съм се взимал прекалено насериозно, бил съм уверен и не ме е било страх да покажа какво искам.

1) Той точеше лиги по нея, аз се забавлявах с приятелите ми - имах повод да почерпя, а и преди това имах тежка седмица - исках да разпусна и да се забавлявам на макс.

2) Аз бях част от бъзиците (дори и тези по мой адрес), той се държеше като ощипана девойка, когато някой го гъбаркаше.

3) Аз говорех с всички, комуникацията ми беше чудесна и не ме беше страх да излизам от зоната си на комфорт. Той говореше само за нещата, които него го интересуваха и не слушаше другите.

4) Не се хвалех, оставях другите да ме хвалят, макар и за малки неща - той изтъкваше колко е готин он дъ гранд скейл.

5) Директно й показах на момичето, че я искам - аз инициирах запознанството, танца, идеята да я заведа у нас. Той седя и чака 'удобен момент'.

@Johnny Strong,

Приятелю, философията ти звучи чудено, но моят личен опит показва, че е валидна и работи само в случаите, когато се занимаваме с малки момиченца или на години, или на акъл.

В това, което съм описал по-горе, воабще не става въпрос за жената при плащането на сметката. Става въпрос за мен и моите желания.

За мен е под достоинството ми да я оставя да си плати 10те лева или колкото й е струвало кафето след като аз съм я поканил. Воабще не ме интересува тя за какъв ще ме сметне - имам си тестове, които ще го проверят това. Ако е решила, че иска да се е*е с някой друг, защото той не й е платил сметката - прав й път.

Когато говорим за вече мъничко по-големи каки (26-7+), които са поне средно образовани, имат работа и нормален доход - може да опиташ моя начин. И тук не става въпрос за това тя за какъв ще ме сметне, когато си наложа желанието да платя кафетата/бирата/боулинга/уотевар - ако тя не е достатъчно гъвкава да се съобрази с мен - довиждане. 

Отново повтарям - това за мен е тест, на който подлагама всяка жена, с която излизам. Достатъчно 'голд-дигърс' познавам, с голяма част от тях съм излизал. Ти искаш ли такава жена? Дори и да си от другата страна - ти да си в кревата й, а друг да й плаща сметката? На мен лично това ми е доста под достоинството.

От където стигаме до идеалния случай - парите не са проблем нито за мен, нито за нея и не са нито причина, нито предпоставка за начало или евентуален край на връзката.

Относно личните ти въпроси към мен - на достатъчно години съм, работя като PCB high-end software developer и никога не се чувствам длъжен да плащам каквото и да било - ако съм си изкарал добре, забавлявал съм се и ми харесва момичето - на първите 2-3 срещи аз я каня и плащам аз. Ако на нея не й харесва това - да е жива и здрава.

В края на крайщата, да те попитам и аз нещо - излизате с приятели, кеф ти е, би ли платил ти бирите за компанията?

Също така - защо реши, че пръскам пари по жените, че да ме сравняваш с този твой познат, който останал без пари от приятелката си? Доколкото виждам, в по-горния си пост съм написал първите 2-3 срещи, после делим.

За 2-3 срещи общо колко пари ще дадеш? Не знам как са цените в България, но примерно 20-50 лева отгоре над твоето?

И отново казвам - средата има значение - ако момичетата мислят само за пари и кой как да им купи нещо - бягайте.

Приятелю,

Всички съвети, които до тук са дадени в темата са напълно валидни, но бих искал да ти дам и моята гледна точка.

Мнението ми е базирано на учудващо идентични с твоите обстоятелства - имах дълга връзка, която завърши преди около три месеца по подобен начин.

За пълнота ще ти дам малко детаили - нека те послужат за доказателство, че не си сам в неволите си и че начини да продължиш има.

Преди 4 години (още учех) се запознах с въпросната госпожица и по една или друга причина я взех под крилото си. Всичко вървеше добре и в един даден момент започнахме да правим планове да живеем заедно, както и стана. Щяхме да имаме дете, щяхме да се женим и т.н. И двамата живеехме в Англия по това време. Това лято тя се върна в България, почна да пие (отново) и ми изневери. Така, това и още куп неща, които нямат огромно значение в момента, ме накараха да тегля чертата. Тя си остана в БГ, аз си останах тук (в Англия) и прекъснах абсолютно всякакъв контакт с нея. Доколкото знам, вече си има нов приятел, но слабо ме интересува.

Сега - изводите, които сам си изведох от ситуацията :

1) Ужасно много се радвам, че се получи така - питаш ме 'Защо?' - ами, помисли - ако се бях оженил за нея? ако ми беше родила деца? Искам ли такава жена в живота си? Да, докато сме били заедно съм гледал с други очи на действията й, но това е било само и единствено моя грешка.

2) Винаги вярвай на стомаха си - знаеш ли колко пъти съм си мислил, че просто трябва да скъсам с нея през годините и в последствие собственият ми ум е оправдавал грешките й в името на една непълноценна връзка?

3) Може би най-значимият извод, за мен. Не е задължително да го разбереш или дори да го приемеш, но може би, МОЖЕ БИ, ще ти е от полза.

Ако обичаш едно момиче, ти всъщност обичаш визията за нея, която сам изграждаш. Ти насочваш любовта си към този 'обект' - твоята приятелка. Е, сега нея я няма. Това значи ли, че не можеш да обичаш или че не обичаш? НЕ! Просто насочи любовта си към други 'обекти'. Обичай се*е си, обичай родителите си, приятелите си, аромата на кафето рано сутрин, хората, които те карат да се усмихваш в ежедневието ти. Не насочвай любовта си в една посока, не я концентрирай в едно нещо. Разпръсни я.

И не съди момичето, нито новия й приятел. Не си струва. Тя е изгубила теб. Тя ти е показала, че не те заслужава. Да - трудно е, боли, има самота и тъга и гняв. Не се крии от тези чувства - изживей ги. Ще те направят по-мъдър и по-силен за в бъдеще. В този форум на много места се казва - фокуса си ти - и е така. В края на крайщата ти се бориш с предизвикателствата на живота и това е поредното препятствие.

След всичко казано до тук, рано или късно идва един момент, в който си си извел поука (имаш си обецата на ухото, както се казва) и продължаваш напред с високо вдигната глава.

Но стига общи приказки - нека говорим конкретно. Какво направих аз когато се разделих с нея.

Първо - работих жестоко и неуморно до момента, в който не ме повишиха, защото съм невероятен в работата си (аз съм програмист по професия). След като тази част от заплатата ми, която отиваше за нея вече беше само моя - започнах да ходя на плуване (и вече тренирам всяка вечер след работа). Постепенно се върнах към позабравените си хобита и страсти - започнах да пиша и да чета, по много и на често. 'Глезя' се*е си - правя каквото на мен ми се прави - и това, до огромна степен ме кара да се чувствам по-добре.

С други думи - действай. Всички неща, които си искал - направи ги твои. Работи, занимавай се - запълни си времето до степен, че да нямаш енергия да мислиш за глупости.

И като за накрая - о, богове - един ден (месец след като се разделихме) тя ми се обади. Изслушах я (макар да не чувах какво ми говори) и й казах, че дълбоко и непоправимо ме е разочаровала. И затворих.

Забележи - не 'обидила' или 'наранила' - 'разочаровала'. "Аз съм по-силен от всичко, което хвърли по мен, но ти не се издигна до моя стандарт. Довиждане."

Поздрави,

Пламен