Приятелю,
Всички съвети, които до тук са дадени в темата са напълно валидни, но бих искал да ти дам и моята гледна точка.
Мнението ми е базирано на учудващо идентични с твоите обстоятелства - имах дълга връзка, която завърши преди около три месеца по подобен начин.
За пълнота ще ти дам малко детаили - нека те послужат за доказателство, че не си сам в неволите си и че начини да продължиш има.
Преди 4 години (още учех) се запознах с въпросната госпожица и по една или друга причина я взех под крилото си. Всичко вървеше добре и в един даден момент започнахме да правим планове да живеем заедно, както и стана. Щяхме да имаме дете, щяхме да се женим и т.н. И двамата живеехме в Англия по това време. Това лято тя се върна в България, почна да пие (отново) и ми изневери. Така, това и още куп неща, които нямат огромно значение в момента, ме накараха да тегля чертата. Тя си остана в БГ, аз си останах тук (в Англия) и прекъснах абсолютно всякакъв контакт с нея. Доколкото знам, вече си има нов приятел, но слабо ме интересува.
Сега - изводите, които сам си изведох от ситуацията :
1) Ужасно много се радвам, че се получи така - питаш ме 'Защо?' - ами, помисли - ако се бях оженил за нея? ако ми беше родила деца? Искам ли такава жена в живота си? Да, докато сме били заедно съм гледал с други очи на действията й, но това е било само и единствено моя грешка.
2) Винаги вярвай на стомаха си - знаеш ли колко пъти съм си мислил, че просто трябва да скъсам с нея през годините и в последствие собственият ми ум е оправдавал грешките й в името на една непълноценна връзка?
3) Може би най-значимият извод, за мен. Не е задължително да го разбереш или дори да го приемеш, но може би, МОЖЕ БИ, ще ти е от полза.
Ако обичаш едно момиче, ти всъщност обичаш визията за нея, която сам изграждаш. Ти насочваш любовта си към този 'обект' - твоята приятелка. Е, сега нея я няма. Това значи ли, че не можеш да обичаш или че не обичаш? НЕ! Просто насочи любовта си към други 'обекти'. Обичай себе си, обичай родителите си, приятелите си, аромата на кафето рано сутрин, хората, които те карат да се усмихваш в ежедневието ти. Не насочвай любовта си в една посока, не я концентрирай в едно нещо. Разпръсни я.
И не съди момичето, нито новия й приятел. Не си струва. Тя е изгубила теб. Тя ти е показала, че не те заслужава. Да - трудно е, боли, има самота и тъга и гняв. Не се крии от тези чувства - изживей ги. Ще те направят по-мъдър и по-силен за в бъдеще. В този форум на много места се казва - фокуса си ти - и е така. В края на крайщата ти се бориш с предизвикателствата на живота и това е поредното препятствие.
След всичко казано до тук, рано или късно идва един момент, в който си си извел поука (имаш си обецата на ухото, както се казва) и продължаваш напред с високо вдигната глава.
Но стига общи приказки - нека говорим конкретно. Какво направих аз когато се разделих с нея.
Първо - работих жестоко и неуморно до момента, в който не ме повишиха, защото съм невероятен в работата си (аз съм програмист по професия). След като тази част от заплатата ми, която отиваше за нея вече беше само моя - започнах да ходя на плуване (и вече тренирам всяка вечер след работа). Постепенно се върнах към позабравените си хобита и страсти - започнах да пиша и да чета, по много и на често. 'Глезя' себе си - правя каквото на мен ми се прави - и това, до огромна степен ме кара да се чувствам по-добре.
С други думи - действай. Всички неща, които си искал - направи ги твои. Работи, занимавай се - запълни си времето до степен, че да нямаш енергия да мислиш за глупости. 
И като за накрая - о, богове - един ден (месец след като се разделихме) тя ми се обади. Изслушах я (макар да не чувах какво ми говори) и й казах, че дълбоко и непоправимо ме е разочаровала. И затворих.
Забележи - не 'обидила' или 'наранила' - 'разочаровала'. "Аз съм по-силен от всичко, което хвърли по мен, но ти не се издигна до моя стандарт. Довиждане."
Поздрави,
Пламен
