nightvision

Понеже знам, че и жени пишат из форума ми стана интересно как даден мъж може да разбере когато някоя дама му е хвърлила око.В смисъл кво прави мацката, че да му привлече вниманието?  

Здравейте.
Вече карам 19-тата си година и мисълта, която вече няколко години игнорирах почна да ме човърка, а именно факта, че така да се каже не съм много напред в прогреса си с момичетата/жените.Накратко почнах да се самоопределям като "задръстен","непривлекателен","безинтересен", или просто AFC (на висока степен).Струва ми се ще стане доста дълъг пост, но и без това си нямам занимание в момента.
Може да се каже, че прочетох библията и загрях за доста неща, но като че ли в момента ми липсва онова действие на "малкото дете в пясъчника".Някакси ми се губи първичното държание.
След доста дълъг самоанализ установих, че:

-нямам подход
-самоувереността ми е доста под нулата
-трудно намирам подходящи теми за разговор (а това вече сериозно ме тревожи)
-вероятно имам комплекси

Мисля поотделно да се спра на тези мой негативни черти (които всъщност май са много повече??!)

Подхода - направо ми е като бариера.Изобщо не мога да разбера при даден разговор дали заинтригувам момичето.В следствие на това се чувствам като пълен глупак

Липса на самоувереност - мисля че това ми е най-сериозният проблем.Случва ми се често в автобуса или на друго място да си засека погледа с този на някоя мадама.След това идва чувството на несигурност, което ми стъпква и малката самоувереност.В главата ми почват да се въртят мисли от сорта "Като се знаеш къв си сухар защо изобщо си помисляш за нещо повече?".

Разговорите - като последствие на горните два мои минуса при рядките си разговори с представителки на женския пол имам гадната участ да мълча като паметник.Най-пресният случай - една позната ме засича с колата си докато съм напът към спирката и се оказва, че и влизам в маршрута.Тя по принцип е супер добра душа и нормално, че не може да ми откаже.Гадното в случая - качвам се в колата и започва едно мълчание.Рядко обсъждаме каквото и да е (тва го определям на факта, че тя е на 30).Понякога ме пита 1-2 въпроса за майка ми защото се познават и това е.И цялата тази ситуация -  тя толкова добра, че да ме закара, а аз просто вися в колата и мълча като пукел - ме дразни.Нормално имаме разлики във възрастта и интересите и че не мога да почна да и обяснявам за хардуер и други простотийки просто защото не би си имала и понятие от това.

Комплексите - до тоя извод стигам най-лесно.Вероятно съм развил някакви комплекси, които ме мъчат.Мисли като "Може би съм грозен?";"Явно съм несимпатичен" ме тормозят доста доста често.

Изобщо самоопределям се като класическия вариант на задръстенякът от филмите.С разликата, че на края на филма нашия герой вече си оправил проблема докато при мене не е така и това ме тревожи много.
От прочетоното в Библията имам известен напредък.Почнах да се харесвам сам.Всъщност никога не съм се мислил за грозен.По-скоро се определям като симпатичен.
От друга страна все още си мисля, че е от физиката.Не съм особено висок - около 170 см.Категорично може да се каже, че съм доста слаб от кръста нагоре.Дълго съм тренирал футбол и поне си изваях краката, но до само до тук.

От няколко дни се шматкам из форума и поради малко странни течения на обстоятелствата едно момиче започна да ми пише по Skype.Установих, че всъщност тя ме харесва по време на виртуалния ни разговор.Може би защото съм 20 пъти по-освободен отколкото при разговор на 4 очи.Твърди, че имам страхотен вкус към музиката и тн.Доста време си прекарах в чат с нея, но се опасявам, че при една евентуална среща ще издъня всичко

Получи се доста дълъг пост, пълен с оплаквания, но се надявам да ме светнете дали е възможен някакъв прогрес.