NooB

Всеки е виждал комерсиалните коли на улицата, на паркинга и къде ли не? Та те са навсякъде!

Има дни, в които обаче виждаме някое произведение на изкуството, нещо което спира погледа и предизвиква някакъв вътрешен инстинк, който желае да притежава супер колата която ни подминава бавно, или бързо /няма никакво значение/ ние сме впечатлени. След една такава гледка една част от хората са впечатлени /по голямата част/, естествено има хора, които не забезлват нищо специално /това е друга тема/. Та впечатлените хора искат тази прелест, някои могат да си я позволят, някои само мечтаят за нея, има други пък, които си тунинговат техните средностатистически трошки и пак обаче не се получава магията. 

Идеята е следната: Супер колата е Супер Пичът в 1% от слуачите, всичко друго е висока класа 19%, след нея следват всички останали 60% и отаяката още 10%...

Всеки може да каже как се получава супер колата:
- интелект

- усилия
- талант
- търпение

- мечти

Не само аз забелязвам, че уникалните неща са плод на много труд. Обаче това са само коли. 

Какво става, когато обаче искаме да се превърнем в уникално произведение на изкуството в сферата на социалните взаимоотношения? хмм
 

Сигурен съм, че всеки един е виждал нещо (може да е скулптора, уникална изработка на бижу или безумно-страхотна архитектура/, което го е впечатлило до смърт /като казвам смърт не преувеличавам/. Винаги съм се чудил на гениите, които правят такива неща, гениите които се отдават на своята лудост-страст до дупка на малката част от огромната цивилизацията, която блести и всички знаят за тях.

Какво става, ако искаме да превърнем в диамант а сме родени средно статистически речни камъни? 

- Само не ми казвайте, че трябва да изгорим и да станем на въглен, да попаднем в нагнетена азотна среда под налягане в продължение на голям период от време /всеки е гледан National Geographic/
 

Ако трябва да формулирам въпрос след всичките сравнения би звучало като:
Искам да се превърна в личност, която ще бъде много над средностатистическия индивид, искам да се превърна в достойна личност, която заслучава страхотните страни на живота. Как да стане това?

Днеска сутринта една 8ца ми ава покрай мен и аз я заглеждам като си свалям очилата и правя явно това че я зяпам естествено на нея и хареса обаче аз се вурнах на работа след няколко часа същото гадже пак минава но този път само по бански леко се приближавам към нея като от далеч правя контакт с очи усмивка невинно махване с ръка в стил " аз това за което се оглеждаш" приближавам се и питам:
аз: мога ли да се разходя по плажа с теб до другия стенд (2 мин е. до другия стенд) ?
тя; разбира се да може хайде
аз: изчакай ме да си взема буя и радиото, че е задължително
отивам до вишката взимам си радиото и буя и тръгвам към нея на половината път се спирам връщам се пак до вишката и си взимам дебелия суичър на 35*С го обличам и тръгваме към др стенд
тя: за какво ти е този суичър в тази жега студено ли ти е
аз: не просто искам да съм сигурен че за тези две минути, които имаме ще харесаш личноста ми а не това как изглежда ( слагам качулката)
тя: Смее се
поговорихме и и стана ясно че много обичам работата си. На другия стенд има едно новаче и аз му помагам та направих се на важен точно тогава мина и биийч патрула една полицайка с която много се имаме поговорих и с нея скочих във водата и поплувах оставия да се наслади на мокрия спасителски тен след след което казах на 8 мицата беше ми много приятно да се разходим дадох последни указания на новака и заминах с тежка спасителска крачка. На половината тя ме настигна и искаше да знае някакви подробности адрес как се казвам и аз вкарах рутината че е психар, който иска да ме преследва взех номера и като се уговорихме да гледаме филм който тя не е гледала а аз и обещах че ще промени начина по който гледа на живота. Взех и телефона (само номера де) и казах. I. have to back ON DUTY!