Rolan

Това е нещо, което написах преди седмица...




Истинският победител не е онзи, който се задоволява с това, че е постигнал велика победа, а този, за когото тя е само част от пътя към недостижимото.

Историята помни имената на много владетели, пълководци и обикновени хора, които и до днес са еталон за поведение и пример за сила и мъжество. Но историята не казва кое е онова нещо, заради което днес им се възхищаваме и помним великите им дела. Не казва кое ги е накарало да вдигнат глава след поредния неуспех и да продължат напред. Не казва защо владетелят има достойнството да погледне поробителя в очите, пълководецът да вдигне отново меча, а окървавеният спортист да не губи вяра у се*е си. Тези отговори ние трябва да открием сами за се*е си. Историята ни показва фактите, а очаква от нас сами да извлечем поуките от тях.

За мен отговорът на този въпрос се крие в няколко неща. На първо място това е съвършенството. Много е трудно да осъзнаеш, че винаги може да направиш нещо още по-добро и хубаво. Още по-трудно е да се стремиш да го направиш такова. Но това не значи, че не трябва да опитваш. Щеше ли Марк Шпиц да завоюва седем златни медала и да постави нови седем световни рекорда в Мюнхен, ако се бе отказал след първия? Щеше ли Майкъл Фелпс да спечели осем златни медала в Пекин, ако се бе задоволил само с един?

Колко ли неуспехи са имали тези двама спортисти през живота си, колко ли пъти с наведена глава са излизали от басейна и са се връщали отново на старта, за да опитат отново... и отново... и отново... Защото с всеки опит ставаш по-добър, а всеки провал е безценен урок. Стремежът и вярата че можеш те правят успял човек. Трудностите те правят твърд и силен. Упоритостта е ключът ти към победата. Успехът ти не е, за да те главозамайва, а за да ти покаже, че трудът ти е имал и ще има смисъл. Неуспехът не трябва да те обезкуражава и да те прави неуверен. Той е следващата и най-важна стъпка към съвършенството. Мечтата ти стои в края на дълъг път, но и дава началото на нов такъв, още по-дълъг и труден. А когато препятствията станат твърде високи, тогава идват на помощ приятелите. А с тях идва и надеждата. А с надеждата идват и новите сили, желанието за победа отново се надига у теб и ставаш по-силен от всякога...

Това за мен означава животът. А стремежът и вярата, трудностите и упоритостта, успехът и неуспехът, мечтата и борбата формират у теб духът на победител – Олимпийският дух. Защото животът е едно състезание. А с кой се състезаваш? Със собственото си Аз, отправило ти предизвикателството да надскочиш се*е си. Защото наградата, която те чака от другата страна, макар и недостижима си заслужава – съвършенство! Затова и пътят е дълъг, затова и продължаваш уверено напред, а това което оставяш след се*е си е блясъкът в очите на хората, произнасяйки с уважения името ти.


Rolan

Препоръчайте ми филм, в който основните думички, върху които да се замислиш, след като го изгледаш са "чест, достойнство, воля, характер" и т.н.