sweetcorn

ГОТОВИ ЛИ СТЕ?

ще ти се струва, че у дома е много тясно за теб...
ще излезеш на улицата…
тя също ще ти се стори тясна…
както и тялото, което ще ти се струва тясно за душата ти…
нито морското синьо, нито сияещото не*е, ще те накара да се усмихнеш…
ще ти се струва, че си много тежък, в същото време безтегловен...
някои постоянно ще ти повтарят…
"здраве да е"
"живота въпреки всичко е хубав"
"всичко се забравя"
няма да ги чуеш…
ще се заслепяваш от наедрелите сълзи в очите…
ще поискаш да е умряла, миг след това ще поискаш да умреш в прегръдките и…
все за нея ще говориш…
ако ти кажат "намери се лек за смъртта" или "утре е краят на света", ще отговаряш с "какво каза"?…
ще поискаш да си сам…но миг след това ще поискаш да си в най претъпкано от хора място…
и двете ще ти се сторят недостатъчни…
ще мислиш за преживяното…
почти като видеозапис, минута по минута…
ще прескачаш лошите моменти…
ще поискаш да минеш през места, откъдето сте минавали заедно…
да отидеш някъде където сте били…
няма да ти се отрази добре…
но въпреки това, ще го направиш…
ще отбягваш хора, които ти казват, че можеш да се спасиш от тази болка…
ще искаш да се спасиш, но ще направиш всичко за да я запазиш и почувстваш възможно най-дълбоко…
ще поискаш да си мислиш за нея ,цял живот….
ще намразиш хората, които ти говорят противното…
ще поставяш други на нейното място…
и никоя не ще го запълни…
времето ще спре за теб, ще потърсиш занимания...
нищо няма да ти е забавно…
ще потърсиш утеха в лекарства…
няколко часа ще се замъгли съзнанието ти, но пaк ще мислиш за нея…
като момент прекаран пред замъгленото стъкло на прозореца…
ще ти се струва, че всяка песен е написана за вac…
ще се се затрудняваш да дишаш, ще се задушаваш…
все по трудно ще заспиваш и все по лесно ще се събуждаш…
ще чакаш с нетърпение утрото…
понякога ще поискаш, изобщо да не дойде…
няма да имаш покой, нито денем, нито нощем…
ще поискаш да си мъртъв, но ще живееш…
ще поискаш да се влюбиш в друга, за да я забравиш...
ама не…
дори мисълта за това, ще ти се струва непоносима…
ще сънуваш често, ще поискаш да се сбъднe…
събуждайки се с крясък, ще забележеш, че произнасяш нейното име…
ще очакваш да ти звънне…
знаейки, че няма да го направи…
при всеки звън, сърцето ти ще бие като камбана…
ще им отговаряш с плачевен тон…
сърцето ти ще се свие…
в душата ще ти пари…
ще се закълнеш, че никога повече няма да се влюбваш…
няма да ти се иска да чувстваш каквито и да са чувства…
но ще изгаряш от желание, поне веднъж да чуеш гласа и…
ще се мразиш, че не си и отговорил, когато те е потърсила…
ще поискаш да напуснеш града, в който живееш…
да отидеш там, където нямате никакви спомени заедно…
но надеждата…
надеждата , че може да я срещнеш някъде, ще те спре…
ще решаваш на приливи и отливи…
ще си казваш "това не е живот"…

съгласен ли си с всичко това…?
готов ли си да умираш всеки ден отново…?

аз да отговоря:
готов съм, приятелю!!!
и сладкото и горчивото в любовта е незаменимо и прекрасно…
работата е в това, да намериш такава любов, за която ще си струва…



*****************************************************************



Как прекарахте тази година?

радвахте ли се, че нямате здравни проблеми?

поне един път, събудихте ли се с първите лъчи?

колко пъти се наслаждавахте на изгрева?

подарихте ли някому нещо, ей така, без причина?

колко пъти се спряхте за да погалите коте?

тази година, случвало ли ви се е бе*е да ви хване здраво за пръста?

помирисахте ли бе*ешкото ухание?

колко пъти, в открита лятна вечер, броихте звезди по небето?

колко играчки си купихте тази година?

колко пъти се смяхте до сълзи?

прегръщахте ли възрастно дърво тази година?

поне един път простряхте ли се по гръб върху тревата?

поне веднъж пяхте ли песен от детските ви години?

подхвърляхте ли камъни от брега?

колко пъти нахранихте гълъби?

колко пъти се спряхте за да помиришете някое цвете?

тази година, дъга видяхте ли?

колко пъти бяхте свидетел на блясъка в очите на дете, получило подарък?

колко писма от стари приятели получихте тази година?

колко от тях потърсихте вие?

сдобрихте ли се с някого тази година?

колко пъти си казахте, че сте щастливи?

колко пъти си казахте: колко малко неща са му нужни на човек за да е щастлив?


прострете се върху тревата.....

побързайте....

защото, рано или късно...

тя ще се простре върху вас...