не не е нито чувство за притежание, нито страх, нито мания. просто притежавам качества които са може би са забравени от векове. качества които ги има само в някоя прашна книга на лавицата. може би съм със стари разбирания. може би съм последния мохикан на добрия тон. но това е положението. за мен човекът до теб е твоето продължение, човекът до теб трябва да ЖИВЕЕ С ТЕБ, с твоите разбирания, чувства, страхове и проблеми. ТИ трябва да му отвръщаш със същото. всичко любов, усмивки, сълзи и щастие трабва да бъде споделяно. лъжи ,измама, негодувание и стремежи към други хора това не са неща , които трябва да имат място във връзката.
не ме разбирай погрешно. всеки има личен живот. но когато този личен живот предизвика колебания, гняв или други негативни чувства то човекът до теб трябва да коригира това. защото за мен връзката между двама души трябва да се гради на щастието. има достатъчно странични фактори, които могат да разстроят иначе щастливия ти живот, за да ги допуснеш и във собствената си връзка.
това е моето мнение 
Разбирам те и да кажем че съм съгласна но до някъде....защото съм била на мястото ти и знам как се чустваш но за съжаление живота не е розов...
От известно време разбиранията ми се промениха коренно /бях като теб/ но когато не получаваш от човека това от което имаш нужда като емоции, целувки, внимание, любов , разбиране, секс, и всичко което ти е нужно за да виждаш само него /защото това правих аз 10г/ тогава идва момент в който се чустваш сам дори и той да е до теб....неминуемо е да намериш друг който ти дава това дори и моментно...но без разбира се да нараняваш човека до теб...
това не означава че аз го лъжа /защото опитах много неща и водих много разговори за това от какво имам нужда аз...понеже той е доволен/
Има и друг тип хора при които това е заложено те са такива и няма нещо което би ги накарало да се променят те са "вечните ловци" изпитват нужда която е страстна и дива, първична тя е по силна от тях...
?**? Какво е решението и как да се справим със проблема?? Не се заблуждавам че е лесно но аз бях ревнива и сега не че не съм но толкова незначително и не го показвам дори /може да се каже че не съм ревнива/ просто осъзнах какво причинявам на половинката си и че ревноста ми създава само проблеми и го отдалечава отблъсква .... осъзнавайки това поставяки се на негово място спрях....но въпроса е как да накараме половинката да го осъзнае?
другия ....да става въпрос и за липса на доверие то бавно се печели и много бързо се губи а после ужасно трудно се връща ...
