Та, аз съм един младеж на 20 имащ свойте страхове. Ходя с една мацка няколко месеца, щях да ставам бройкаджия, понеже имам нужда от повече опит, тя па се оказа много рядка порода, доста по-различна от типичните п*тки, може би защото е била с доста малко мъже. Мрази бройкаджиите, има красотата да подпалят троя за нея, но може би няма самочувсвието и само ми пълни изкуствено главата с глупости, че много малко са успяли да стигнат до нея (мисля, че блъфира нз). Та, готино ми е с тая мацка, лошото е че почнах да я чувствам малко като даденост, а знам, че не е. Тия дни ми се върти в главата (дни на песимизъм), че няма да мога да я задържа дълго т.е ще дойдат сиви и скучни дни, а не искам да се правя на някъв, какъвто не съм. Идва ми да я зарежа, само за да избегна тези дни, не искам да ме види като скучен и после да се самосъжалявам, че съм паднал. Т.е предпочитам сега да я нараня, за да запазя себе си цял, да не ми е гадно после, да запази тя свойто мнение за мен като за готин и силен човек. Лошото е че имам моменти в които съм доста нерешителен, сега е такъв.
Върпреки че много си вярвам, имам нужда от повече опит (повече бройки), но ми е много хубаво с нея и сигурно ще съжалявам, по-нататък, ако постъпя така, но връзката ни е обречена, тя самата има нужда от повече опит и просто ще дойде ден.... Ми, ето казах ви, зле съм, говоря някви глупости тука, имам нужда от питие. Всички пародкси са изпаретени при мен... инчаче съм спортно момче, ама нещо се здухвам сега....
Върпреки че много си вярвам, имам нужда от повече опит (повече бройки), но ми е много хубаво с нея и сигурно ще съжалявам, по-нататък, ако постъпя така, 
