Казвам се Тошко,на 24 години съм от Шумен.Тук съм по препоръка на един приятел,който ми сподели,че след тежък за него момент е намерил утеха и помощ в този форум.Повярвах му и за нула време прочетох много от статиите тук.Наистина има много неща за които човек може да се хване и да намери упора.В този момент се чувствам абсолютно безпомощен и нуждаещ се от това да споделя на някого за това какво се случва с мен.Надявам се да не ви бъда скучен и дотягащ с моята история и дано не получа само нападки след това,което ще споделя с вас.
Преди около година се запознах с едно момиче.Беше щастлива случайност...бях и писал 1-2 пъти в интернет,бях я виждал на снимки и знаех,че е на 19 и се казва Радостина.Една вечер в един местен клуб се засякохме и просто се запознах с нея.Бях адски друсан и дори си мислех,че съм и направил лошо впечатление.С времето обаче осъзнах,че не е така и почнахме да излизаме на кафе по 1-2 пъти на седмица.Тя беше адски мълчалива и срамежлива и в също- то време толкова истинска и красива.Казвахме си по няколко думи и толкова.В скайп обаче нещата се промениха и тя започна да си говори по-свободно с мен и да споделя много повече неща.Започна да ми помага с всичко и да ми бъде опора.С течение на времето аз усещах,че адски се привързвам към нея и започнах да се виждам с нея всеки ден.С всяка секунда усещах магията,която ме обхваща и се влюбвах адски силно.Бях спрял да вярвам в това чувство преди да я срещна.Беше ме страх от това да и споделя какво чувствам и изчаквах ден след ден докато не видя,че и тя има чувства.В една вълшебна вечер бяхме излезли с колата и аз се престраших и я целунах. В този момент живота ми придоби един по-истински и по-красив вид.Тя отвърна на чувствата ми и за нула време станахме много близки.Постепенно тя се превърна в целия ми свят.Заради нея се отказах от най-гадните ми пороци - хазарта, алкохола! Ставах по-сериозен, по-амбициран и по-вярващ в се*е си от всякога.Тя ми беше стимула!Ставах с мисълта за нея,работех с мисълта за нея,лягах си със същата мисъл...живеех с тази мисъл и се чувствах жив.Естествено е в първите няколко месеца да нямаме кой знае какви проблеми и всичко да си бъде супер.Но,дойде и времето на проблемите.Тя е малко чапат характер(нещо с което свикнах) и намираше да се нацупи за неща,които дори самия аз не бих се сетил.Все намирахме как да се сдобрим и да продължим напред.С времето нещата се натрупваха(нещо за което аз естествено не се сещах) и дойде първата по-сериозна разправия.Резултата беше да се разделим,но тя изтрая точно половин ден преди да ми се извини и да се върне при мен. Знаете,че човек когато е влюбен не мисли за утре,а гледа днес.Не обръщах толкова внимание на проблемите,а само мислех да сме си наред и заедно.Не спирах да правя всичко,за нея,но и не почвах да си осъзнавам грешките.Осъзнавам ги сега,но вече е късно...но за това по- късно.След това дойде 14-ти февруари и аз направих всичко възможно да запомни този ден.Не исках да я водя на ресторант или нещо такова.Реших да направя всичко вкъщи.Една хубава романтична вечеря на срещи,хубаво вино и всичко в червено.Това беше една от най-хубавите ми вечери в живота.Тя остана очарована и на другия ден ми каза,че това е било най-хубавата вечер в живота и.Нещата продължаваха,всеки ден с нея...ту у тях,ту у нас,а бе навсякъде.Разбира се давах и свободата и никога не съм я спрял да излиза редовно с приятелките си на кафе или на дискотека.Не съм се пречил и не съм се натискал да ходя с тях.Тя самичка даже си идваше след дискотеката в нас.Дойде и времето в което тя каза,че не е сигурна в се*е си и не знае дали това трябва да продължи. Признаваше, че никой друг не е правил толкова много за нея и че само с мен е истинска,но нещо и пречеше.Стигна се до дразги и за втори път останахме разделени...за 1-2 дни....но тя пак се върна и ми каза директно,че ще се опитаме,но трети път няма да има.Аз се съгласих,но не направих нищо за да не се случи третия път.Просто продължавах напред и не мислех за третия път.А той явно е нямало как да не дойде.Изкарахме си горе долу хубаво лято и тъкмо като се върнахме от Слънчев бряг и всичко се обърка.Една вечер я оставих пред тях и точно преди да си тръгна видях,че зад мен паркирва друга кола и загася фаровете.Естествено истерията в мен се сабуди на мига.Прибрах се.По принцип винаги като се приберем по домовете тя си казва в скайп,че примерно не и се чати или че отива да хапне или как- вото и да е.Този път обаче,тя не каза дума повече от час.Аз се притесних и се обадих.От там почна и голямата дра- ма.Тя се ядоса,че и държа сметка и че едва ли не и следя всяка стъпка.Почна да говори как от месец нищо не вър- вяло и че май това трябва да е края.Аз останах без думи и не осъзнавах какво ми казва.Не вярвах,че нещата са толкова зле.Но....май наистина са били така.Тя каза,че това е края и така си и стана.Преди 20 дни всичко между нас свърши.От там почнаха и най-големите проблеми,които съм имал и най-гадните 20 дни в живота ми.Вместо да се съглася с нейното желание и да я оставя на мира.Да и дам свободата и да види сама дали може и иска да живее без мен......аз направих точно обратното.Сринах се психически и започнах да правя неща противни на логиката.Трих си профили из интернет ...затворих се в се*е си...скрих се от всеки....и по цял ден и обеснявах колко ми е зле...и как тя е целия ми живот и тн.Няколко дни подред не спирах само да и говоря това и я обсебвах с това как се чувствам аз.За момент не помислих как се чувства тя и какво и причинявам в тези трудни моменти.Тя не каза нито една лоша дума и не ме нападна нито веднъж.Напротив продължаваше да ми казва колко много съм сторил и че проблема не е в мен,а в нея.Аз отказвах да се съглася с това и продължавах да търся вината само в се*е си.Тормозих я всеки ден с молби,обещания и тн..а бе ...паднах почти най-ниско...казвам почти защото след малко ще видите,че може да се пада и по-ниско от това.Опитвах да разбера причините и не можех да приема,че всичко става без някакъв голям проблем.Тя отричаше да има друг,но една вечер просто я притиснах и тя си призна,че от седмица излиза с някакъв на 35!Нямах какво да кажа.Аз винаги съм мислел първо за нейното щастие, а после за моето.Приех това като нормал- но и просто млъкнах.Един ден реших,че трябва да се спра и да я оставя на мира.Всеки един наш разговор беше драма.Всяка вечер тя и аз си лягахме разплакани.И всичко това, защото аз бях се сринал до максимална степен и говорех само за се*е си и как всичко за мен свършва и тн.Дойде и деня в който трябваше да ходя на командировка в Добрич.Преди да замина реших да и напиша един мейл,в който да и обесня по-нормално нещата и че ще спра да влизам в интернет ,за да не продължава този ад и тя да бъде добре.Пратих и го...и запалих колата за Добрич....не очаквах да отговори дори..просто мислех,че това е най-правилното за момента и че трябва да престанем да контакту- ваме известно време.Когато се прибрах обаче, видях,че ми е отговорила с дълъг, пълен с истини мейл.Тя казваше,че не иска да спирам да съществувам,не иска да спира да ме вижда и да ме чува.Казваше,че по цял ден мисли,как ми е на мен и как ми проваля живота.Написа,че не мисли за другия и че не ме е оставила заради него,а го е направила, защото не може да отвърне на тези мои силни чувства.Каза ми,че не я заслужавам след всичко,което ми е причинила. За мен така щяло да бъде по-добре.Не искала да продължавала да гледа какво чувствам аз,а тя да не може да отвърне.Било отвратително чувство..и сигурно е така.Написа и още куп неща,които ме разнежиха и аз приех нейните молби да спра да драматизирвам и да се съсипвам.Два дни бях спокоен и макар,че знаех,че тя вече може би е с друг....аз си се държах като добър приятел с нея и нямаше дразги.Тя искаше именно това....да няма дразги и да си бъдем приятели.Дори се видяхме, пихме по една кола и всичко си беше спокойно.Опитвах се да не показвам слабост и да си драматизирвам само пред се*е си...защото ми беше толкова тежко,че спрях да ям... само плачех и пуших по 50 цигари на ден.Правех го заради нея.....да е добре тя,и да не вижда,че се тормозя.Тя също беше мила и някак си повярвах,че нещата може би ще се оправят.Мисълта,че има друг обаче, ме погна и ме довърши.Исках да знам,какъв е той...с какво се занимава...и тн. От нея научих само името му ...но и това ми беше достатъчно.Намерих информация за него и почнах да правя опити да разбера,макар огромната му възраст,дали той си заслужава или просто иска да се възползва от нея..но без да искам да обидя някого от тук.....да си на 35 и да нямаш нищо ...деца,семейство.. . някак си говори не много добре за този човек.Верно има си професия...има си пари,но....тя никога не е ценяла това в няко- го.Както и да е.Спрях да я притискам и да и говоря за него и за това как ми е.Но исках да спре да ме тормози мисъл- та за него.И тук...направих най-голямата и глупава грешка,която някога съм правил.Паднах от ниско в по-ниското,в най-най-ниското.Бях като откачен, може би и от медикаментите,които вземах против стреса и повлиян от всичкото това нещастие....аз реших,че ще му пиша в скайп.Само,че понеже съм „много умен и хич не съм тъп” си направих нов профил в скайп с женско име!Позор нали?!Знам.Този срам ще ме държи много време.Видях,че той има профил в Аха.бг и там се представих за някакво си момиче и му дадох скайпа си.Той след 2 дни ми писа и от там почнах да се правя на някакво си момиче,за да го видя каква стока е.Проблема бе, че без да зная ни най-малко,съм си измислил име,което съвпада точно с това на сестра му.Мариела Янкова.Е това не е ли съдба.Без да подозирам съм се издал още в началото.Той ми пишеше два дни и ми пращаше снимки и ми стана ясно що за стока е.Аз друга цел нямах...аз нямах право да и се меся и нямаше да споделя с нея,че той не става или нещо такова.Нямах никакво намерение да ги разделям и тн.Исках да я оставя да прави сама каквото желае в живота си.Правех го за се*е си за да видя какъв тип е той. Проблема беше,че той е споделил на Радостина за това,че е някак си странно от никъде момиче с името на сестра му да му пише и тн.Когато тя ми писа в другия ми профил (тоя на момичето) ....вече разбрах,че тя се е осъмни- ла да не би да съм аз и всичко се срути...Тя много се ядоса и направо си ми каза,че съм паднал много ниско и не го е очаквала.Аз се опитах да замажа положението и да се правя на ударен и че не знам за какво става дума....но все пак в края си признах всичко.Никога не съм могъл да я лъжа за каквото и да е било.Бях се провалил. Скарах ги. Тя пожела повече да не и пиша и да я оставя на мира.Аз и обеснявах,че не съм имал каквито и да е било цели и съм си го правил само за мен,но това не помогна.Паднах на дъното и в нейните очи.От този ден вече не се чувствам се*е си и дишам без желание.Започнах да се затварям в се*е си и да осмислям какво съм сторил.С всеки ден осъзнавам, колко съм бил шизофреничен и какви глупости извърших.Срам ме е да излизам навън дори,като знам като какво леке съм постъпил.Като дете на 15!Загубих я дори като приятел...като човек.Тя изгуби доверието си към мен и адски се назлоби.Колкото и да се опитвах....издържах по 1-2 дни и почвах да и пиша...и ставаха скандали....всеки път.Тя каза,че както аз не съм уважил желанието и да не и пиша и да и оставя време да осъзнае какво става...така и тя няма да уважи моето желание да ми прости за тази тъпа постъпка.Адски я нараних.Почнахме да се нападаме и стана още по-зле.Каза ми,че я задушавам с всичките тези случки и думи и че иска да остане сама без да и пиша. Опитвам се,но е трудно.Трудно е защото сега не мисля,за това да си я върна при мен,а мисля само как да си върна нейното доверие и усмивка.Постъпих като незряла ученичка,като пълен глупак.Всичките драми,които станаха заради мен....всички разправии... цялото това налагане и обсебване.....за всичко това вече дълбоко съжалявам и осъзнавам грешката си.Но...тя няма как да ми повярва.Осъзнах напълно,че просто трябваше да спра още при първия път и да я оставя сама да си преценява какво иска от живота и с кого.Тя не ми е собственост и не мога да и налагам какво да прави.Тя е част от мен,но защо да се меся в щастието и?Защо да се опитвам да правя хубост на сила?Да,ама...човек явно е така устроен,че първо прави грешките,а после ги разбира и съжалява за тях.Сега ме мислите за болен....за всякакъв...и сте прави.Аз за се*е си разбрах,колко путкенски(извинявам се за израза) съм постъпил и адски се ненавиждам затова,което направих и причиних и на нея и на се*е си.Чувстам се гузен и виновен,че направих така раздялата ни да бъде един голям кошмар. Сега съм празен и без надежди,че някога ще и видя усмивката и отново би ме приела като човек.Тя е всичко,за което аз някога съм мечтал,а вече е толкова далеч.Далеч,защото аз си го направих така и никой не ми е виновен.Вече дните са ми празни....и просто гледам да мине деня и да легна.Лягам и .....тя ми е в очите...нито спя...нито ям...нито мога да се усмихна.Правя всичко на сила....защото за мен най-важното беше след като не е щастлива с мен...поне да си останем близки приятели и да не губим това,което сме градили толкова време.Но и това погубих....Не ми остана нищо....и винаги ще съжелявам,че не постъпих по друг начин и не бях мъж на място,а някакво лапе с развалена психика.Някакъв болен човек,готов да изкаже всичките глупости на света...да направи най-глупавите постъпки само и само за да си остави момичето до се*е си.И за какво......за да не мога сега дори да я погледна в очите и да и се извиня за всичките мръсотии ,които сторих....Изгубих любовта си, изгубих човека в нея,изгубих се*е си.Изгубих всичко,защото обичах адски силно.Това винаги ще ми пречи.Сега не вярвам на нищо и дори нямам сили да се надявам,че един ден тя ще се сети за мен и ще ми прости.Тя ми каза да си простя сам.....а аз дори това не мога.Това е толкова трудно.Озовах се в някакъв ад. Имате цялото право на света да ме обиждате сега и да ми казвате,колко съм зле....и сигурно ще сте прави.Аз имах нуждата ей така да споделя на всички,какъв идиот съм и как изгубих най-ценното в се*е си.Самоуважението.Сега само стоя пред компютъра и чакам да светне червено и да видя,че ми е писала тя.....но уви...знам,че това няма да стане.А аз съм готов на всичко да покажа колко много се разкайвам за всичко и съм готов да приема нейното чисто приятелство.Но нямам моралното право да и казвам каквото и да е...и да и се меся.Нямам право да продължавам с този тормоз и нямам право да искам каквото и да е.Тя ми е всичко...и сега всяка секунда само се надявам да е добре и да е щастлива,независимо,че е далеч от мен.ОБИЧАМ Я ДО БОЛКА!Обичта ми към нея е чиста и аз винаги ще и мисля само доброто.Тя добро от мен видя в изобилие,но и много от него аз сам зарових с постъпките си .Сега е права да ме ненавижда и може би да не иска да чува за мен.Искам да простя на се*е си за всичко и за това,че не оставих раздялата да бъде по-безболезне- на,поне за нея.Искам да върна времето назад и да си причиня отново всичко....но не и на нея.Да не намесвам нея...и да си изживея сам раздялата и болката от нея. Уви...това не е възможно.Чувството да ви се спи...а в същия момент да не можете....чувството да сте гладни и когато видите храна да ви се доповръща....чувството на вина...... чувство- то,че сте сам и че сам сте загубил всичко ценно.....това всичко е в мен. Отслабнах с 7 килограма за 2 седмици и не виждам смисъл да дишам.Не знам какво бих могъл сега да сторя,за да и върна усмивката...и дали просто мълчанието ми ще доведе до някакъв по-хубав развой.Вече не знам нищо и не бих могъл да се моля за съвет дори....който както сам си го направи...нали така?Е...аз си споделих...не,че олеква и нещо се промени....към добро..но имах нуждата да го споделя на някого.
Благодаря на тези,които изгубиха няколко минути от времето си да да прочетат тези редове,благодаря и на тези,които сега ще почнат да ме ругаят.Заслужавам това.Желая ви всичко добро приятели.
p.s.1 Извинявам се предварително за правописните грешки....но не съм в особено добро състояние.Язък,че следвах журналистика.
Edited by Trunki, 14 September 2008 - 09:18 PM.
Такива като теб само ми помагат
.
