Приятелю,
Всички съвети, които до тук са дадени в темата са напълно валидни, но бих искал да ти дам и моята гледна точка.
Мнението ми е базирано на учудващо идентични с твоите обстоятелства - имах дълга връзка, която завърши преди около три месеца по подобен начин.
За пълнота ще ти дам малко детаили - нека те послужат за доказателство, че не си сам в неволите си и че начини да продължиш има.
Преди 4 години (още учех) се запознах с въпросната госпожица и по една или друга причина я взех под крилото си. Всичко вървеше добре и в един даден момент започнахме да правим планове да живеем заедно, както и стана. Щяхме да имаме дете, щяхме да се женим и т.н. И двамата живеехме в Англия по това време. Това лято тя се върна в България, почна да пие (отново) и ми изневери. Така, това и още куп неща, които нямат огромно значение в момента, ме накараха да тегля чертата. Тя си остана в БГ, аз си останах тук (в Англия) и прекъснах абсолютно всякакъв контакт с нея. Доколкото знам, вече си има нов приятел, но слабо ме интересува.
Сега - изводите, които сам си изведох от ситуацията :
1) Ужасно много се радвам, че се получи така - питаш ме 'Защо?' - ами, помисли - ако се бях оженил за нея? ако ми беше родила деца? Искам ли такава жена в живота си? Да, докато сме били заедно съм гледал с други очи на действията й, но това е било само и единствено моя грешка.
2) Винаги вярвай на стомаха си - знаеш ли колко пъти съм си мислил, че просто трябва да скъсам с нея през годините и в последствие собственият ми ум е оправдавал грешките й в името на една непълноценна връзка?
3) Може би най-значимият извод, за мен. Не е задължително да го разбереш или дори да го приемеш, но може би, МОЖЕ БИ, ще ти е от полза.
Ако обичаш едно момиче, ти всъщност обичаш визията за нея, която сам изграждаш. Ти насочваш любовта си към този 'обект' - твоята приятелка. Е, сега нея я няма. Това значи ли, че не можеш да обичаш или че не обичаш? НЕ! Просто насочи любовта си към други 'обекти'. Обичай се*е си, обичай родителите си, приятелите си, аромата на кафето рано сутрин, хората, които те карат да се усмихваш в ежедневието ти. Не насочвай любовта си в една посока, не я концентрирай в едно нещо. Разпръсни я.
И не съди момичето, нито новия й приятел. Не си струва. Тя е изгубила теб. Тя ти е показала, че не те заслужава. Да - трудно е, боли, има самота и тъга и гняв. Не се крии от тези чувства - изживей ги. Ще те направят по-мъдър и по-силен за в бъдеще. В този форум на много места се казва - фокуса си ти - и е така. В края на крайщата ти се бориш с предизвикателствата на живота и това е поредното препятствие.
След всичко казано до тук, рано или късно идва един момент, в който си си извел поука (имаш си обецата на ухото, както се казва) и продължаваш напред с високо вдигната глава.
Но стига общи приказки - нека говорим конкретно. Какво направих аз когато се разделих с нея.
Първо - работих жестоко и неуморно до момента, в който не ме повишиха, защото съм невероятен в работата си (аз съм програмист по професия). След като тази част от заплатата ми, която отиваше за нея вече беше само моя - започнах да ходя на плуване (и вече тренирам всяка вечер след работа). Постепенно се върнах към позабравените си хобита и страсти - започнах да пиша и да чета, по много и на често. 'Глезя' се*е си - правя каквото на мен ми се прави - и това, до огромна степен ме кара да се чувствам по-добре.
С други думи - действай. Всички неща, които си искал - направи ги твои. Работи, занимавай се - запълни си времето до степен, че да нямаш енергия да мислиш за глупости.
И като за накрая - о, богове - един ден (месец след като се разделихме) тя ми се обади. Изслушах я (макар да не чувах какво ми говори) и й казах, че дълбоко и непоправимо ме е разочаровала. И затворих.
Забележи - не 'обидила' или 'наранила' - 'разочаровала'. "Аз съм по-силен от всичко, което хвърли по мен, но ти не се издигна до моя стандарт. Довиждане."
Поздрави,
Пламен