Ето как стояха нещата при нас ... бяхме направили 4 години точно ,когато се случи тя да забременее. Нито по мое желание , нито по нейно, просто се случи неочаквано както става почти винаги в повечето дълги връзки. Аз разбира се бях мъж на място и й казах, че каквото реши (дали да прави аборт или не) аз съм с нея. Тя предпочете аборта
Като проведохме сериозния, наистина сериозен разговор, тя заяви ,че е объркана и не изпитвала същите чувства както преди към мен и ,че основната причина според нея е случката (аборта) , като че ли това бил повратния момент в нашата връзка. Не знам... сега и дадох малко време, пиша и от време на време смс-и, тя даже ми се обажда да се чуеме, излизаме си на кафе тия дни, но... болката в душата и сърцето ми е наистина голяма, имам чувството ,че половината ми сърце се е откъснало ....
До болка познатата фраза " когато загубиш нещо , най-много го оценяш" е в пълната си точност и при мен в моята ситуация. Знам ,че с това момиче бих изживял живота си. Не искам други , искам само нея, за мен тя е единствената любов,но.... явно я губя ;(
С този кратък разказ исках да ви запозная бегло със ситуацията и да попитам според вас, дали един такъв момент като аборт по нейно желание е достатъчно за да изчезнат изведнъж нейните чувства към мен? Аз лично не мога да си го обясня, според мен би трябвало да стане точно обратното.
Моля дайте съвети..
благодаря










