Знаеш ли, в този сайт забелязвам истинска трагедия. Забелязвам в AFC-тата, че когато са влюбени, сякаш това ги кара да са по подчинени и женствени. Не ги „убива” това, че са влюбени, а това, че са подчинени и женствени...
От друга страна, доста от донжуановците тук изцяло губят способността да обичат, защото са „обучени” колко лошо е това... Но те направляват енергията си в погрешна посока и вместо да убият подчинеността и женствеността си, убиват емоциите си и в резултат на това, не могат да бъдат влюбени дори когато ИСКАТ...
Те асоциират влюбването с AFC и със синдрома на единствената. Но всъщност има голяма разлика между здравата споделена любов и едно несподеленото заслепяващо обсебване, което те дегенерира до мухльо.
Искаш ли да знаеш как да разбереш дали имаш правилната умствена нагласа? Ако си истински влюбен в момичето, това ще те кара да искаш да си още по МЪЖЕСТВЕН, да бъдеш водач, да подкосяваш краката й и да направиш така, че никога да не те забрави.
Когато това се случи и мъжествената природа в теб надделее, няма да ти са необходими никакви техники. Тя просто ще е буквално пристрастена към теб.
Мъжете понякога се превръщат в мухльовци, когато са влюбени. Губят мъжествеността си. Но жените също стават по-женствени и подчинени, което значи, че те са по в час женствената си природа, отколкото са мъжете с мъжествената и природа. Защо става така?
Първо, липсата на изключителни бащи и мъже в обществото дава отражение. Никой не показва на момчетата как да станат мъже, никой не ги учи как да са в крак с мъжествената си природа. Майките, колкото и да се опитват, не могат да го направят правилно, защото те не знаят КАК да научат момчето да бъде мъжествено, тъй като природата им е женствена. Тъй като повечето момчета се учат как да обичат от майките си, те „прихващат” женствената природа.
Момичетата, когато са силно влюбени, стават все по-женствени (в преобладаващата си част поне), очевидно под въздействието на майчината природа. Дори ако майката липсва, жените обичат да говорят за чувства и мъже, докато мъжете не говорят кой знае колко за жени, като оставим настрана коментарите и хвалбите.
Mного PUA и ДЖ се фокусират прекалено силно върху техниките и по-малко върху умствената нагласа. Те действат мъжествено и са лидери за известно време, но когато попаднат в дълга връзка, стават статични. Те си мислят:
- Супер, накарах я да ме харесва/изч**а. Сега мога да покажа истинското си аз и да спра да се тевожа за всички тези глупост, които съм научил. Това е прекалено много РАБОТА, прекалено СЛОЖНО.
Ето това е проблемът. Да бъдеш мъж – това не трябва да е РАБОТА, не трябва да е СЛОЖНО. Да бъдеш мъж – това трябва да е ЗАБАВНО и да ти идва отвътре. Защо да се тревожиш за това? Трябва да си мъжествен по природа и да обичаш това, което правиш.
Но проблемът е, че те никога не са изпитвали емоциите на любовта заедно с новите си мъжествени техники, а техниките не се превръщат в умствена нагласа – те си остават просто техники. Любовта става абсолютната противоположност на това, да си мъж, и те я избягват като чума. ИЛИ влизат в дълга връзка и спират с ДЖ техниките, като вместо това се превръщат отново в „истинското си аз”. Какво се случва? Сдават водещата роля във връзката, а гаджето им я ПОЕМА и ги доминира и след това зарязва.
Жената знае, че в една връзка всеки си има роля, просто не иска да си го признае. И ако започнеш да се опитваш да изпълняваш НЕЙНАТА роля, тя подсъзнателно ще започне да се опитва да изпълнява ТВОЯТА роля. И тъй като това не е истинската й природа, вероятността това положение да продължи дълго, става все по-малка и вече спокойно можеш да целунеш връзката за сбогом.
Как го прави истинският мъж? Той е доминантният, мъжествен водач, КОЙТО Е В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. Това не е лице. Не е заблуда. Това е истинското му АЗ. Той просто е ИСТИНСКИЯ СИ АЗ. Той може да е влюбен и да остане истински мъж, защото е в контакт с мъжествената си природа, а любовта го кара да е още по-мъжествен, а не по-женствен.
Това важи и за романтиката. Да я обсипваш с подаръци, да си й слуга – това не е истинска романтика. Това е фарс, който ни е „продаден” в голяма тъмна торба с неправилно поставен етикет, а ние сме го купили. Истинската романтика е това, което подкосява краката й, дава й криле и ти показва този свят, в който можеш да я отведеш, където тя ще бъде още по-подчинена и любяща.
Основната идея тук е това, че да си мъжествен любовник, когото жените асоциират с прототипа на „латино любовника” и розовите романчета (емоционално орхидея), които толкова обичат, е нещо, което не може да стане само с техники. Това трябва да е част от начина на мислене и не трябва да ти се налага да РАБОТИШ за постигането му. Вместо това просто трябва да си себе си, може да си щастлив, както и тя може да е точно толкова щастлива и влюбена в теб, както ти в нея.
Не гони любовта и романтиката. Върни си ги обратно. Направи ги така, както трябва да бъдат. Прегърни ги.
От друга страна, доста от донжуановците тук изцяло губят способността да обичат, защото са „обучени” колко лошо е това... Но те направляват енергията си в погрешна посока и вместо да убият подчинеността и женствеността си, убиват емоциите си и в резултат на това, не могат да бъдат влюбени дори когато ИСКАТ...
Те асоциират влюбването с AFC и със синдрома на единствената. Но всъщност има голяма разлика между здравата споделена любов и едно несподеленото заслепяващо обсебване, което те дегенерира до мухльо.
Искаш ли да знаеш как да разбереш дали имаш правилната умствена нагласа? Ако си истински влюбен в момичето, това ще те кара да искаш да си още по МЪЖЕСТВЕН, да бъдеш водач, да подкосяваш краката й и да направиш така, че никога да не те забрави.
Когато това се случи и мъжествената природа в теб надделее, няма да ти са необходими никакви техники. Тя просто ще е буквално пристрастена към теб.
Мъжете понякога се превръщат в мухльовци, когато са влюбени. Губят мъжествеността си. Но жените също стават по-женствени и подчинени, което значи, че те са по в час женствената си природа, отколкото са мъжете с мъжествената и природа. Защо става така?
Първо, липсата на изключителни бащи и мъже в обществото дава отражение. Никой не показва на момчетата как да станат мъже, никой не ги учи как да са в крак с мъжествената си природа. Майките, колкото и да се опитват, не могат да го направят правилно, защото те не знаят КАК да научат момчето да бъде мъжествено, тъй като природата им е женствена. Тъй като повечето момчета се учат как да обичат от майките си, те „прихващат” женствената природа.
Момичетата, когато са силно влюбени, стават все по-женствени (в преобладаващата си част поне), очевидно под въздействието на майчината природа. Дори ако майката липсва, жените обичат да говорят за чувства и мъже, докато мъжете не говорят кой знае колко за жени, като оставим настрана коментарите и хвалбите.
Mного PUA и ДЖ се фокусират прекалено силно върху техниките и по-малко върху умствената нагласа. Те действат мъжествено и са лидери за известно време, но когато попаднат в дълга връзка, стават статични. Те си мислят:
- Супер, накарах я да ме харесва/изч**а. Сега мога да покажа истинското си аз и да спра да се тевожа за всички тези глупост, които съм научил. Това е прекалено много РАБОТА, прекалено СЛОЖНО.
Ето това е проблемът. Да бъдеш мъж – това не трябва да е РАБОТА, не трябва да е СЛОЖНО. Да бъдеш мъж – това трябва да е ЗАБАВНО и да ти идва отвътре. Защо да се тревожиш за това? Трябва да си мъжествен по природа и да обичаш това, което правиш.
Но проблемът е, че те никога не са изпитвали емоциите на любовта заедно с новите си мъжествени техники, а техниките не се превръщат в умствена нагласа – те си остават просто техники. Любовта става абсолютната противоположност на това, да си мъж, и те я избягват като чума. ИЛИ влизат в дълга връзка и спират с ДЖ техниките, като вместо това се превръщат отново в „истинското си аз”. Какво се случва? Сдават водещата роля във връзката, а гаджето им я ПОЕМА и ги доминира и след това зарязва.
Жената знае, че в една връзка всеки си има роля, просто не иска да си го признае. И ако започнеш да се опитваш да изпълняваш НЕЙНАТА роля, тя подсъзнателно ще започне да се опитва да изпълнява ТВОЯТА роля. И тъй като това не е истинската й природа, вероятността това положение да продължи дълго, става все по-малка и вече спокойно можеш да целунеш връзката за сбогом.
Как го прави истинският мъж? Той е доминантният, мъжествен водач, КОЙТО Е В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. Това не е лице. Не е заблуда. Това е истинското му АЗ. Той просто е ИСТИНСКИЯ СИ АЗ. Той може да е влюбен и да остане истински мъж, защото е в контакт с мъжествената си природа, а любовта го кара да е още по-мъжествен, а не по-женствен.
Това важи и за романтиката. Да я обсипваш с подаръци, да си й слуга – това не е истинска романтика. Това е фарс, който ни е „продаден” в голяма тъмна торба с неправилно поставен етикет, а ние сме го купили. Истинската романтика е това, което подкосява краката й, дава й криле и ти показва този свят, в който можеш да я отведеш, където тя ще бъде още по-подчинена и любяща.
Основната идея тук е това, че да си мъжествен любовник, когото жените асоциират с прототипа на „латино любовника” и розовите романчета (емоционално орхидея), които толкова обичат, е нещо, което не може да стане само с техники. Това трябва да е част от начина на мислене и не трябва да ти се налага да РАБОТИШ за постигането му. Вместо това просто трябва да си себе си, може да си щастлив, както и тя може да е точно толкова щастлива и влюбена в теб, както ти в нея.
Не гони любовта и романтиката. Върни си ги обратно. Направи ги така, както трябва да бъдат. Прегърни ги.
!!