"Ако свободата изобщо означава нещо, тя означава правото да казваш на хората онова, което те не искат да чуят." Оруел
Успехът е заложен не във времето, мястото или обстоятелствата, а в човека. (Ч. Раус)
Стрелбата с лък ни учи как трябва да търсим истината. Когато стрелецът не улучи, не обвинява другите, а търси вината в себе си.
*******************************
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
****************************
Притча на индианците чероки
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.
*************************************
Някъде, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала буря и сега мъжът с удоволствие вдишваше свежия морски въздух. Беше се замислил за нещо свое, когато забеляза едно дете. То вземаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Воден от любопитството си, старецът се запъти към него и тогава видя, че момчето взема изхвърлени от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега мъжът забеляза, че
целият плаж е обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.
-Какво правиш? –възкликна старецът-Ти си само едно малко момче, а тези звезди са хиляди. Нима мислиш, че би могъл да промениш нещата?!
Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в
океана и каза:
-Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!
*****************************************
"Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова малко, от толкова много, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо."
Константин Йосиф Иречек
"Аз и само аз съм отговорен за това, което става в моя живот."
Всички болести са от нерви, само половите от удоволствие. Внимавай с тези две неща.
Времето за залепване на една ваза е значително по-дълго от времето за счупването й.
