Първи пост ми е, прочетох Библията (не до край) но добих ясна представа за това как трябва да се държа с жените в своя живот. Позволявам си да се представя студен на 19 това е достатъчно предполагам.
Уча във Варна и там се срещам с много други момичета, нямам никакъв проблем в това съм със самочувствие, буквално си ги въртя на пръст, но ето каква е дилемата (моята история):
В пети клас имах една компания от мълчугани като мен, там имаше едно момиче с което се мразихиме много, до деня в който вървях зает с една огромна папка за рисуване, с един телефон в ръката ми и другия на ухото нервно размахвайки първия, разговаряки за това кога ще пристига организацията от Италия, защото аз съм посрещнал групата от Англия, а нямаме новини за хората от Литва... (подробности).
Тогава я видях отново, беше минало известно време и аз бях 12клас а тя на 18 години (висока, стройна, Перфектна) видях я в гръб и си помислих ей какво маце, тя сякаш ме чу, обърна се и тръгна към мен познах я !!! Прегърна ме тя и повървяхме заедно, разменихме телефони, и (модерният начин) "skype". След което аз я намерих добавих я ден и нощ говорихме за това какво става с живота ни как сме се променили, но аз наистина бях много зает: абитюрен, организатор на проект и не можехме да се виждаме много често, тя си падаше по мен. Един ден я поканих да излезнем на театър, тя се съгласи и я попитах дали това е среща, получих отговор Да :angry: Бяхме на театъра, като вътрешен човек влезнахме зад кулисте говорихме с актьорите секунди преди и след като слезнат от сцената (беше забавно). И в един удобен момент аз и казах че съм влюбен в нея, я поисках да я целувам, (не знам какво толкова нередно) но тя не искаше (бях AFC) . Липсваше ми опита, изпратих я до тях, получих само една прегръдка и след няколко часа по скайп ми се изписа, че можела да бъде само приятел с мен и, че известно време не иска да се виждаме.
Тогава много страдах, защото тя беше родена да бъде за мен, имаше всичко - добро семество, по голяма кака, отличничка, високо и прекрасно момиче, но не и моя. Заминах студент, преродих се
един тон гаджета пак бяха мои, и не страдах - нямаше за какво, една сутрин обаче видях момиче което прилича на нея, седеше точно срещу мен на улицата отсреща, светна зелено и аз тръгнах към нея, тя не тръгна към мен а ме изчака, това беше сестра и, банков служител изклучително независима и страшно привлекателна.
-Познах те! ми каза тя...
-Ти си онова момче, сестра ми спомена че учиш тук. (засичхме се в малкия град с нея един или два пъти, но тя ме позна наистина бях изумен).
Поговорихме, размених телефон, и продължих напред. След време си купих карта с безплатни минути и добавих моето перфектно момиче, и говорихме доста с нея, тя знаеше какво става с мен, казвах и че излизам с Мария, Валя, Галя... Един ден ми предложи да се пребирам с кака и (т.е. заедно), в малкия град, казах, че имам номера и ще се свържа. Свързах се и вместо да уговоря само билети за пътуване дата и час я поканих на вечеря, беше страхотно, държах се интелигентно, подбирах си думите, подавах салфетки, разхождахме се под ръка (бях перфектен Дон Хуан).
Рабрала за моето "перфектно" поведение снощи, тя чакаше с нетъпение да се прибера за да можем да се видим
знаех, че трябва да имам няколко трика в запас, и се бях подготвил, гледахме филм у тях почерпихме се с вино, после тя ме нагримира, защото аз нямах против, каза ми че имам страхотни устни, и аз се УПЛАШИХ !
ДА НЕ БИ ДА МИ ИГРАЕ НОМЕР И САМО ДА МЕ ПРОБВА
ДА НЕ БИ САМО ДА МЕ ПРОВЕРЯВА КАКВО ЩЕ НАПРАВЯ
ИЛИ ПЪК СИ ИГРАЕШЕ САМО С МЕН ЗА ДА МЕ ДРАЗНИ
така и не разбрах (така и сгреших) казах че моите устни не и принадлежат цитирам "и никога няма да ги докосне" бях закачлив. Прибрах се в 3 вечерта със спирала и червило и руж и фон дьо тен, липсваше ми само червеното топче на носа...
Какво става? мога и сам да разбера, искам помощ от по опитен играч.
Трябваше ли да я нацелувам и да правя незабравка с нея?
Беше ме страх за това, че пак ще се отдръпне от мен за това не направих нищо сега ми е болно, защото снощи не бях аз, защото ако бях наистина в момента нямаше да пиша тази тема тук.
(има нещо което не споменах, не знам защо но я чувствам като своя жена и че един след всички успехи и поражения, тя ще бъде моя жена)
Искам да разгадая ето този момент.
Помощ.
P.S. хубав роман се получи, ще си го пазя
Уча във Варна и там се срещам с много други момичета, нямам никакъв проблем в това съм със самочувствие, буквално си ги въртя на пръст, но ето каква е дилемата (моята история):
В пети клас имах една компания от мълчугани като мен, там имаше едно момиче с което се мразихиме много, до деня в който вървях зает с една огромна папка за рисуване, с един телефон в ръката ми и другия на ухото нервно размахвайки първия, разговаряки за това кога ще пристига организацията от Италия, защото аз съм посрещнал групата от Англия, а нямаме новини за хората от Литва... (подробности).
Тогава я видях отново, беше минало известно време и аз бях 12клас а тя на 18 години (висока, стройна, Перфектна) видях я в гръб и си помислих ей какво маце, тя сякаш ме чу, обърна се и тръгна към мен познах я !!! Прегърна ме тя и повървяхме заедно, разменихме телефони, и (модерният начин) "skype". След което аз я намерих добавих я ден и нощ говорихме за това какво става с живота ни как сме се променили, но аз наистина бях много зает: абитюрен, организатор на проект и не можехме да се виждаме много често, тя си падаше по мен. Един ден я поканих да излезнем на театър, тя се съгласи и я попитах дали това е среща, получих отговор Да :angry: Бяхме на театъра, като вътрешен човек влезнахме зад кулисте говорихме с актьорите секунди преди и след като слезнат от сцената (беше забавно). И в един удобен момент аз и казах че съм влюбен в нея, я поисках да я целувам, (не знам какво толкова нередно) но тя не искаше (бях AFC) . Липсваше ми опита, изпратих я до тях, получих само една прегръдка и след няколко часа по скайп ми се изписа, че можела да бъде само приятел с мен и, че известно време не иска да се виждаме.
Тогава много страдах, защото тя беше родена да бъде за мен, имаше всичко - добро семество, по голяма кака, отличничка, високо и прекрасно момиче, но не и моя. Заминах студент, преродих се
един тон гаджета пак бяха мои, и не страдах - нямаше за какво, една сутрин обаче видях момиче което прилича на нея, седеше точно срещу мен на улицата отсреща, светна зелено и аз тръгнах към нея, тя не тръгна към мен а ме изчака, това беше сестра и, банков служител изклучително независима и страшно привлекателна. -Познах те! ми каза тя...
-Ти си онова момче, сестра ми спомена че учиш тук. (засичхме се в малкия град с нея един или два пъти, но тя ме позна наистина бях изумен).
Поговорихме, размених телефон, и продължих напред. След време си купих карта с безплатни минути и добавих моето перфектно момиче, и говорихме доста с нея, тя знаеше какво става с мен, казвах и че излизам с Мария, Валя, Галя... Един ден ми предложи да се пребирам с кака и (т.е. заедно), в малкия град, казах, че имам номера и ще се свържа. Свързах се и вместо да уговоря само билети за пътуване дата и час я поканих на вечеря, беше страхотно, държах се интелигентно, подбирах си думите, подавах салфетки, разхождахме се под ръка (бях перфектен Дон Хуан).
Рабрала за моето "перфектно" поведение снощи, тя чакаше с нетъпение да се прибера за да можем да се видим
знаех, че трябва да имам няколко трика в запас, и се бях подготвил, гледахме филм у тях почерпихме се с вино, после тя ме нагримира, защото аз нямах против, каза ми че имам страхотни устни, и аз се УПЛАШИХ !
ДА НЕ БИ ДА МИ ИГРАЕ НОМЕР И САМО ДА МЕ ПРОБВА
ДА НЕ БИ САМО ДА МЕ ПРОВЕРЯВА КАКВО ЩЕ НАПРАВЯ
ИЛИ ПЪК СИ ИГРАЕШЕ САМО С МЕН ЗА ДА МЕ ДРАЗНИ
така и не разбрах (така и сгреших) казах че моите устни не и принадлежат цитирам "и никога няма да ги докосне" бях закачлив. Прибрах се в 3 вечерта със спирала и червило и руж и фон дьо тен, липсваше ми само червеното топче на носа...
Какво става? мога и сам да разбера, искам помощ от по опитен играч.
Трябваше ли да я нацелувам и да правя незабравка с нея?
Беше ме страх за това, че пак ще се отдръпне от мен за това не направих нищо сега ми е болно, защото снощи не бях аз, защото ако бях наистина в момента нямаше да пиша тази тема тук.
(има нещо което не споменах, не знам защо но я чувствам като своя жена и че един след всички успехи и поражения, тя ще бъде моя жена)
Искам да разгадая ето този момент.
Помощ.
P.S. хубав роман се получи, ще си го пазя
). Вместо да се страхуваш, да изпитваш несигурност и т.н. когато си с въпросното момиче се осланяй именно на тея проблясъци, щото от много мислене глава боли. :angry: Не ти казвам да се държиш като дивак, ами когато усетиш че е дошъл момента да я целунеш, прегърнеш и т.н. просто да го направиш. 
:angry: