Напоследък практиката и осмислянето на постовете тук събрани заедно започнаха да дават добри резултати в почти всички аспекти.Както се съди по заглавието не се справям АБСОЛЮТНО навсякъде. Най-големият ми проблем последно време е уважението на хората към мен и зачитането на мнението ми(искам да подчертая ,че съвсем явно настоявам особено пред мацките горните 2 неща да се спазват,но резулата не е отличен).Когато съм в добро настроение съм способен да отбия почти всяка нападка или шега по мой адрес(но не всеки ден е добър за мен ).При по-отраканите момичета не се справям винаги.Не че изглеждам глупаво и съм се превърнал в най-забавното нещо на масата,но смятам ,че е крайно време тия малки шегички да спрат и да не са поредното малко камъче ,което заприщва воденичното ми колело. Днес направо ми кипна чайника,когато бях излязъл с едни момичета и един много добър приятел.Тоя мой спътник изпи 1-2 бири(не че го оправдава де) и как да кажа... почна много да му се отваря устата.Достатъчно много години съм бил с него за да знам ,че не го прави нарочно,ама някакви малки наредби и тъпи подхвърляния напрао ме изкараха от кожата(не питайте как е да си без кожа).Ем то момичетата седяха и се забавляваха през цялото време,по точно се смяха...най-лошото е ,че до мен беше човек на който трудно можеш да му затвориш устата.
Какво бихте направили в този случай?Как избягвате такъв род шегички ,избягвате ли ги въобще и обръщате ли им внимание? Коя е правилната реакция когато някоя мацка направи някое тъпо подхвърляне? Как разпознавате чистата шега на момиче от откровения сарказъм и изобщо как бихте процедирали?
Как изобщо се гради респект(и по-точно как се доизгражда при дългогодишни познати)?

) и макар да ти казват нещо, вече ще УСЕЩАШ че се опитват да ти кажат нещо съвсем друго. В твоя случай - така ще можеш да различаваш небрежната шега от сарказма.