Помогнете ми да оправя бъркотията, която забърках

Здравейте, аз съм момиче на 24 и сигурно ще се почудите какво прави едно момиче в мъжки форум. но истината е, че когат очовек е влюбен и търси изход от трудната ситуация, в която е попаднал последното (в какъв форум влизаш) май няма кой знае какво значение. Нали в любовта и на война всички средства са позволени. Накратко какво се случи. Стана това, че приятелят ми, с когото ходехме близо 2 г. в един момент тотално се промени заради една глупост от моя страна. Бях на кафе с моиколежки - състудентки и те казаха нещо много гадно по негов адрес. Аз се засегнах от казаното, защото то изобщо не беше верно по отношение на него и си тръгнах. И когато се прибрах вкъщи доста по-рано от очакваното милото ми мишленце ме попита защо се прибирам толкова бързо и какво е станало. И му казах, че в последствие компанията не ми е била приятна и съм си тръгнала. И му казах, че проблемът беше в коментарите на другите по негов адрес. Той поиска да му кажа какво толкова са говорили за него. Но аз му обясних, че е несъществено, че много ще се обиди и ще го заболи дълбоко, защото няма да е очаквал такова отношение от въпросните хора. И той се афектира от това, поиска да кажа поне името на човека, който го е казал и аз от глупост го излъгах. Исках да прикрия истинският човек, защото ставаше въпрос за дъщерята на неговия началник. И се получи много гадна ситуация. Направо искам да се закопая в земята. Нараних го толкова дълбоко и то без да искам.
И сега прекратихме всякакви контакти. Не сме се виждали от Нова Година, а през всичките тези месеци азпродължавам да мисля за него, не е толкова лесно да го избия от съзнанието си, защото просто този човек изпълваше и осмисляше живота ми.
Как се чувства едно момче в неговото положение? Той е на 29. Сигурно за него аз съм си едно момиченце и просто не е искал да се занимава повече с мен? Но аз продължавам да го обичам. Какво да направя от тук насетне?

mishle, 11.04.2007 - 13:36 написа:

Как се чувства едно момче в неговото положение? Той е на 29. Сигурно за него аз съм си едно момиченце и просто не е искал да се занимава повече с мен? Но аз продължавам да го обичам. Какво да направя от тук насетне?

Пробвай да го потърсиш първо. Може и да му кажеш истината за човека който го е казал. То по нататъка ще си покаже според мен.

Piron, 11.04.2007 - 16:03 написа:

Пробвай да го потърсиш първо. Може и да му кажеш истината за човека който го е казал. То по нататъка ще си покаже според мен.

Ами аз опитах, блокирал ме е в кюто си и съобщенията ми не достигат до него. Вероятно е пуснал филтър и на електронната си поща, защото и на мейлите ми нямам отговор. като го срещна на улицата се прави, че не ме познава... Държи се хлапашки все едно е ученик.

С всеки изминал ден се чувствам все по-гадно и по-виновно. Загубих го заради една дреболия, която обаче явно е засегнала доста дълбоко мъжкото му самолюбие. Защо продължавам да мисля за него непрестанно и да искам отново да бъде до мен?

Трябва да знаем каква е ДРЕБОЛИЯТА, за да можем да ти дадем коректни отговори.
Ако си решила да се справяш сама - отиди до тях..пред вратата, ако и тогава откаже да говорите значи далеч не е "малко" нещото заради което сте се скарали. Мисли му тогава

Eternal, 11.04.2007 - 20:35 написа:

Трябва да знаем каква е ДРЕБОЛИЯТА, за да можем да ти дадем коректни отговори.
Ако си решила да се справяш сама - отиди до тях..пред вратата, ако и тогава откаже да говорите значи далеч не е "малко" нещото заради което сте се скарали. Мисли му тогава

Ами дреболията е, че не му казах онова, което искаше да чуе. Дреболията е това, че направих грешка като изобщо му казах че са го коментирали мои колежки. Той искаше да знае какво точно са казали и кой го е казал. И аз го излъгах. И сега наистина горчиво съжалявам за глупостта, която направих. Не вярвах, че той толкова много държи на мнението на другите за него още повече че ставаше въпрос за абсолютно неверни и неоснователни неща по негов адрес и много би го наранило едно такова отношение.

Но от друга страна не бих направила това последното да отида до тях и да вися на вратата. Мисля, че едно момиче трябва да си знае цената и да има достойнство и да не пада толкова ниско. Живеем в цивилизован свят, има толкова много възможности за комуникация. Ако той е решил да се прави на ощипана госпожица и да си ближе раните от нараненото мъжко достойнство и самочуствие аз няма да взема участие в тази работа.

Ми няколко неща мога да ти кажа. Каквото и да е било това което са ти наговорили за него - той ако е мъж наистина трябва да може да го превъзмогне. От Нова Година са минали повече от 3 мецеса и половина и ако това време не му е достатъчно за да му мине обидата, може би просто ти грешиш за това колко точно той е държал на теб.
Какво можеш да направиш? Ми обади му се. GSM-а и му предлагаш да се видите, защото имате много неща за които да говорите. Ако ти откаже просто го забрави - или си има друга или просто вече не означаваш нищо за него.
Като се видите можеш да му обясниш, че си постъпила така, защото си искала да го предпазиш.
Това е от мен.
Успех ти пожелавам.

mishle, 12.04.2007 - 11:14 написа:

Ами дреболията е, че не му казах онова, което искаше да чуе. Дреболията е това, че направих грешка като изобщо му казах че са го коментирали мои колежки. Той искаше да знае какво точно са казали и кой го е казал. И аз го излъгах. И сега наистина горчиво съжалявам за глупостта, която направих. Не вярвах, че той толкова много държи на мнението на другите за него още повече че ставаше въпрос за абсолютно неверни и неоснователни неща по негов адрес и много би го наранило едно такова отношение.

Никъде не съм писал да "висиш" пред вратата му, или по някакъв начин да пренебрегваш собственото си достойство. В началото пишеш, че си пробвала няколко други начина за комуникация м/у вас, но без успех, за това ти писах крайната мярка.
Съгласен съм с Corwin - ако е държал достатъчно на теб, и е бил МЪЖ едва ли е щял да позволи такава "глупава" раздяла..
Сори, но аз не вижвам щастлив изход от ситуацията за теб .

Eternal, 12.04.2007 - 13:46 написа:

Никъде не съм писал да "висиш" пред вратата му, или по някакъв начин да пренебрегваш собственото си достойство. В началото пишеш, че си пробвала няколко други начина за комуникация м/у вас, но без успех, за това ти писах крайната мярка.
Съгласен съм с Corwin - ако е държал достатъчно на теб, и е бил МЪЖ едва ли е щял да позволи такава "глупава" раздяла..
Сори, но аз не вижвам щастлив изход от ситуацията за теб .

Може би толкова дълбоко съм го засегнала, че не иска изобщо каквито и да било контакти с мен. Мисля, че ни се случи 2 или 3 пъти да се разминем по улицата. Аз не си свалих черните очила, а той пък си обърна главата на другата страна. Това беше глупаво и от двама ни.
Питам се какво изпитва след всичко случило се, как се чувства едно момче в такава ситуация, в която очевидно както са казали умните глави "Когато двама се карат, вината е и у двамата"...
Мен лично много ме боли, че се държах така ужасно и съжалявам за постъпката си.

Eternal, 12.04.2007 - 13:46 написа:

Съгласен съм с Corwin - ако е държал достатъчно на теб, и е бил МЪЖ едва ли е щял да позволи такава "глупава" раздяла..   .

Съгласен съм с горното - Един мъж, който те обича истински на 100% не би направил така...
А ти наистина си направила глупост като не си му казала! Трябвало е да му кажеш точно какво е станало, трябвало е да го защитиш пред другите каквото и да ти коства това, дори и дъщерята на шефа да му го е казала - какво от това?! ти негова приятелка ли си или просто позната? Дори и да и потърси сметка после за лъжите по негов адрес... дори и баща и да го уволни от работа - какво от това?! Той ще си намери друга работа, няма да дойде края на света - НО ЩЕ ЗНАЕ ЧЕ ДЪРЖИШ НА НЕГО... и ще си бъде с теб, ще знае че може винаги да разчита на теб, че вие сте си най важни един за друг... Според теб случайно ли хората се заклеват преди брак "..заедно.. и в радост и в тъга.. докато смъртта ви раздели.." Засегнала си го като си го ИЗЛЪГАЛА.. като си прикрила хора които също са говорили ЛЪЖИ по негов адрес... и за какъв Х*Й бе мацко?!

Приятелят ти се е почувствал предаден от теб. Това горе ти го писах не да ти се карам а за да ти посоча грешката според мен. Но за да вземе такова твърдо решение нещо във връзката ви е куцало. Като се обърне каруцата - пътища много после. Ти избираш пътя от тук нататък - дали ще го търсиш и ще му се молиш поне за един разговор и да му паднеш в краката и да молиш за прошка признавайки глупостта си... дали ще го накараш след време сам да те пожелае... дали ще си извлечеш просто поука от преживяното и ще продължиш напред... всичко е в твои ръце!
Желая ти късмет и успех!

FreeRider, 12.04.2007 - 14:47 написа:

Съгласен съм с горното - Един мъж, който те обича истински на 100% не би направил така...
А ти наистина си направила глупост като не си му казала! Трябвало е да му кажеш точно какво е станало, трябвало е да го защитиш пред другите каквото и да ти коства това, дори и дъщерята на шефа да му го е казала - какво от това?! ти негова приятелка ли си или просто позната? Дори и да и потърси сметка после за лъжите по негов адрес... дори и баща и да го уволни от работа - какво от това?! Той ще си намери друга работа, няма да дойде края на света - НО ЩЕ ЗНАЕ ЧЕ ДЪРЖИШ НА НЕГО... и ще си бъде с теб, ще знае че може винаги да разчита на теб, че вие сте си най важни един за друг... Според теб случайно ли хората се заклеват преди брак "..заедно.. и в радост и в тъга.. докато смъртта ви раздели.." Засегнала си го като си го ИЗЛЪГАЛА.. като си прикрила хора които също са говорили ЛЪЖИ по негов адрес... и за какъв Х*Й бе мацко?!

Приятелят ти се е почувствал предаден от теб. Това горе ти го писах не да ти се карам а за да ти посоча грешката според мен. Но за да вземе такова твърдо решение нещо във връзката ви е куцало. Като се обърне каруцата - пътища много после. Ти избираш пътя от тук нататък - дали ще го търсиш и ще му се молиш поне за един разговор и да му паднеш в краката и да молиш за прошка признавайки глупостта си... дали ще го накараш след време сам да те пожелае... дали ще си извлечеш просто поука от преживяното и ще продължиш напред... всичко е в твои ръце!
Желая ти късмет и успех!

Благодаря Free Rider, оставил си ми много хубав и съдържателен пост. Знаеш ли, много си прав затова, че всичко е в моите ръце... Мисля, че вече си извлякох поука от преживяното; знам, че мога да продължа напред и без него. Въпросът е, че не искам и ми липсва ужасно много. Затова се надявам нещо в него да се преобърне и времето да му помогне да преодолее болката. Не мислех сериозно, че постъпката ми би могла да се изтълкува от мъжка гледна точка като предателство. Аз мисля, че предателството е нещо много по-сериозно и страшно в живота отколкото прикриването на дадени обстоятелства или факти. Но явно греша. Може пък и да съм го обсебила прекалено много и да си е търсил повод всеки да тръгне по своя път.
Благодаря още веднъж за съдържателното мнение. За мен беше много полезно.

Най-доброто, което можеш да направиш и за двама ви е да намериш начин да говориш с него спокойно на 4 очи и да си изясните нещата. Дали той си няма някой друг, дали ако не иска да опитате отново, да му обясниш защо ти си постъпила по този начин.
И да, най-лошото нещо, което можеш да направиш за една връзка е да излъжеш партньора си и после той да научи истината от друго място. Ако лъжеш прави го така, че да не те разкрият, защото загуби ли се доверието после е почти невъзможно нещата да са постарому.
Успех.

Corwin, 12.04.2007 - 17:06 написа:

Най-доброто, което можеш да направиш и за двама ви е да намериш начин да говориш с него спокойно на 4 очи и да си изясните нещата. Дали той си няма някой друг, дали ако не иска да опитате отново, да му обясниш защо ти си постъпила по този начин.
И да, най-лошото нещо, което можеш да направиш за една връзка е да излъжеш партньора си и после той да научи истината от друго място. Ако лъжеш прави го така, че да не те разкрият, защото загуби ли се доверието после е почти невъзможно нещата да са постарому.
Успех.

Каквото и да се случи от тук насетне със сигурност нещата няма да са постарому. Наистина няма смисъл да отлагам, трябва да поговорим спокойно и да изясним нещата. Но как след като той постоянно се прави на разсеян и не ме допуска до себе си. Сякаш аз не съществувам. Виждаме се от разстояние, има някакви адски досадни и трудно измъкваще се погледи между нас и пак същата безизходица...

Имаше една приказка.... "клин, клина избива". От опит знам, че до голяма степен е вярна.