Преди време се запознах с едно момиче (по точно ТЯ се зяпозна с мен) поговорих си със нея, усмихвах и се (старая се да съм позитивно настроен със хората и усмивката + краткия неангажиращ разговор са ми традиция), после и казах довиждане и си продължих живота. Момичето не беше особена красавица, просто нормално момиче - симпатично, прилично изглеждащо. Нямах никакви намерения да се занимавам с нея, да и искам телефона, да ходим на срещи и т.н. Тя не се отказа и всеки път когато ме видеше ме заговаряше и бих казал се опитваше да ме накара да я поканя да излезем. По стечения на обстоятелствата и дадох телефона си (налагаше се, не съм искал а и тя не е настоявала толкова много). После започнахме да си пишем СМСи и на мен ми дотегна и и казах, че нищо няма да излезе затова да се откаже (първо не толкова директно, после в прав текст). Ей момичето излезе упорито. Всеки път като ме срещнеше в училище започваше да разговаря с мен, да се весели с приятелки край мен и т.н. Незнайно как аз започнах да се влюбвам в нея. ТОЧНО ТУК МИ Е ПЪРВИЯ ПРОБЛЕМ - защо започнах да се интересувам от нея? Просто не мога да си обясня!?! Дойде и по лошата част загубих си прекрасното ДЖновско мислене и не исках да си казвам "следващата". Исках нея! ВТОРИ ПРОБЛЕМ - защо аз имам нужда от нея, а не тя от мен, защо аз започнах да се притеснявам докато говоря с нея?!? Поканих я на среща, не мина перфектно защото допуснах фатални грешки, които досега не съм правил като " Къде ти се ходи? " , "Ами незнам какво да правим...ти имаш ли идеи" , " Съгласна ли си... а не си, ами тогава ти кажи ". ТРЕТИ ПРОБЛЕМ - защо си глътнах езика и загубих контрол над положението, защо взех да греша?!? Както и да е мина първата среща после излязохме още веднъж (втория път не беше "среща" защото имаше една нейна приятелка с нас), сега вече си поосъзнах грешките и се опитвам да поправя положението, но когато я поканих да излезем ми каза, че има уговорка да излиза с приятели, после ми се извини и ми каза, че наистина съжалява (пълни глупости ако съжалява, значи трябва да излезе с мен и да не съжалява!) и остана идеята за след ден. ЧЕТВЪРТИ ПРОБЛЕМ - на всяка друга бих и казал " Ами прекарахме се весело, радвам се че излязохме, но щом си заета забавлявай се. Чао " и всичко да приключи, но НЕ искам да го правя.
Очаквам съвети как да продължа и обяснения защо се получава така. Предварително благодаря на отзовалите се.
