Я,за това имало цяла наука
Накратко говориш в двусмислие,което кара човека да мисли какво искаш да кажеш.
По този начин,както по-горе пише,можеш да накараш човек да направи нещо против волята му и да вярва че го иска.
Например:Вечер,на теб ти се излиза,звъниш на приятел да излезете.Той ти казва,че има работа.(стандартен отговор на човек,който не му се излиза)
диалог:
-кво става
-ми е,еди кво си
-айде на дискотека
-мии не мога,имам работа(лошо ми е)
-много як купон ще има,пуснали са и промоция на бира(или любимото му питие),мацки,тва онова(тук изреждаш камара преимущества на купона)
-няма да мога
-тогава да дойда да ти помогна с работата
-мии
-както искаш
в повечето случаи следва отговора,който очакваш
Най-важен е тона,с който говориш и мимиките,ако има визуален контакт.Човека подсъзнатено разбира за настроението на отсрещния,за намеренията,за това какво ще последва.....
Между другото,в този примерен разговор,ключов фактор е любимото му питие-използваш вкусовите рецептори
Пример:представете си лимон,сега и вкуса му.Усещате ли вкуса му?

Може малко да е объркано,дано да схванете смисъла...