Прекалена привързаност или

Значи миналата година април месец (по-точно 24ти) тръгнах с едно девойче, за което бях споменал в една тема. Изкарахме 10 и кусур месеца, но това едва ли е важно. По-важното е че скоро се разделихме заради скандали и такива неща и каквото и да правя все се сещам за нея. Вчера и завчера бях на екскурзия и в хижата, където спахме хората имаше зверски запой със солидно количество лек и твърд алкохол и простотии, но пак се сещам за нея и пак ме обзема оня сдух и меланхолия от загубата. Обичахме се, особено аз нея и много се бях привързал. Какво да правя? Не мога да я забравя . Дори спирката пред нас на автобусите ми навява един куп спомени. А наистина имаше какво да губя...

Всичко между вас е свършило...много рядко връзките могат да се върнат да нивото"както преди".Дори и да се съберете вероятноста след малко време пак да се разделите е много голяма...

Ти си решаваш какво да правиш,моя съвет е да я забравиш.

Ключът е в теб...

neglect, 26.03.2007 - 11:22 написа:

Всичко между вас е свършило...много рядко връзките могат да се върнат да нивото"както преди".Дори и да се съберете вероятноста след малко време пак да се разделите е много голяма...

Ти си решаваш какво да правиш,моя съвет е да я забравиш.

Ключът е в теб...

Абе няколко пъти ей така се стигаше до скъсване, но след известно време пак се събирахме и се опитвахме да бъде както преди, но явно тези скандали за щяло и за нещяло просто ни дойдоха в повече.

Скандалите в по-лека форма са необходимост. Ако не ги приемаш толкова емоционално, дори може да заздравят връзката. Вероятно защото това е знак, че имаш своя твърда позиция за нещо и няма постоянно да й ходиш по з*дника с "ОК, миличко, така да е...". Показваш индивидуалност, показваш че си МЪЖ.

Тибетците са го казали - Непривързаността е път към щастието. В смисъл, ти си глътнал кукичката със стръвта чак до опашката, привързал си се дълбоко и когато е дошъл този момент на раздяла, си се сдухал. Когато си привързан, не мислиш трезво, не искаш да виждаш реалността. За теб реалността сте вие двамата.

Казах ти това за да разбереш, че трябва да обичаш безрезервно, да се забавляваш и да се стремиш да ти е кеф от това, което правиш. Що за връзка е това, ако страдаш? Няма какво да ми говорят простотии, вярвам че любовта е всчико друго, но не и страдание. Старай се да не се ПРИВЪРЗВАШ.

Няма да си върнеш момичето, но ще получиш нещо по-ценно - УРОК. Няма загуби, има уроци.

Един въпрос: Имаш рожденно право на щастие. И на страдание. КОЕ ИЗБИРАШ?

Избирам щастието, макар че в тоя живот явно двете вървят ръка за ръка. А относно разделите и уроците - всяка изживяна връзка за мене е един ценен урок, колкото и кратка да е била (ако си спомняте онова момиче дето беше приятелка на мое бившо гадже). Някак си без да искам става. Дори не усещам кога от "забивка" грубо казано е станало нещо много по-сериозно.