Roads to recovery

Здравейте пак Искам да споделя някои неща и да опитаме да намерим решение на някои проблеми заедно.
Първият от които е следният-в последната една година преживях няколко тежки житейски кризи,които отминаха без сериозни щети.Или поне така си мислех.Всъщност може би малко помъдрях,защото осъзнах правотата на грозния израз "Животът е колело".Няма да навлизам в детайли,освен че аз съм си виновен за всичко,и че се измъкнах все пак.Обаче поражения има,разбрах го доста по-късно.
Преди месец една приятелка ме покани на купон у тях.Приятелка е точната дума,много ми е близка Забравих да спомена,че не съм излизал от месеци-така се случи.Отидох у тях сам,без да познавам никой...постоях малко и си тръгнах.
Следващият път-на друг купон,същата ситуация.Отивам,стоя малко и си тръгвам.Просто не мога да стоя-чувствам се съвсем не на място сред непознати хора,нямам какво да им кажа,а и нямам желание.
Трети път-изязох с един приятел и 8 момичета,първо в една кръчма,както си му е редът.Момичетата ме харесаха-особено една,която няма как да я оценя,щото не ми се удават тези неща.Както и да е-тя ме поглежда,усмихва ми се-съответно и аз,и дотам.Това се повтори няколко пъти.И край-сигурно й е омръзнало да ми гледа квадратната мутра После отидохме на дискотека,където аз постоях 15 минути и си тръгнах.Не се чувствах комфортно,гладиола.
Това е ситуацията.Май съм загубил вяра в себе си-никога преди не съм се държал като такъв педал,абсолютна нула.Досега съм нямал проблеми с комуникацията,с жените или с каквото и да било друго от тези аспекти,даже напротив-повечето свалки винаги са започвали с инициативата на жената.Както и последния опит-тя седеше срещу мен,а аз не знаех какво да кажа-тежко,тежко...не предполагах,че може да се случи и на мен.Обаче се случва-даже приятелите ми се учудват.
Айде сега давайте разумни съвети как да го преодолея...превърнал съм се в противоположност на това,което бях преди няколко месеца,и не се харесвам такъв.А нещата са сериозни-отвратен съм от това,хризантема.И ми пречи,както се досещате.
Другият казус-една бивша.Излизах с нея няколко месеца,тя беше много влюбена,аз-не,и я зарязах заради друго момиче.Все пак запазихме връзка с нея.Наскоро отново излязохме и забелязах невероятна промяна в нея-няма да се впускам в подробности,но ме привлича страшно много.Показах й го,правихме нарцис няколко пъти,но последният път тя ми каза,че не иска това-иска ме като приятел.Кучката гадна.Мразя да губя по този начин,затова и обясних какво чувствам,казах й,че като ми мине ще й се обадя,и край.Мина ми след няколко дни,както си му е редът След 1 месец излязохме пак-като приятели.Тя е уникален човек-и я ценя много повече като приятел,отколкото като лютиче обект.Но мразя да губя по този начин.Има ли начин да я взема отново?Единственото,което ми идва наум,е да изч**ам някоя нейна приятелка.Ако това е начинът,аз съм с две ръце за него В края на тази седмица ще излизам с нея пак.Имам два варианта-да я заведа в някой клуб,за да ми бъде ПР,и да опитам с някоя друга,а другият вариант...е,ще почакам да видя както вие ще кажете
Изписах един гигабайт,надявам се да стане дискусия.Предполагам,че не съм единственият с този проблем,а и някои от вас са го преодолявали,затова дайте да направим една тема,в която всеки може да види как да се възстанови от ударите и промените в живота.

Няма какво да завръщаш, просто бъди себе си, а ако ти е тъпо постой у вас сам известно време и така докато ти се появи желание за социален живот. Единственото, което трябва да знаеш от този форум, че той е като табела на която пише: "Аз имам проблем, как да го реша?" Отговорите не търси тука, а в главата си, така както ти би искал да изглежда твоят живот.

При мен смешното, е че преди много ме каниха насам натам, а аз нямах нужда от толкова динамичен живот + това имах и проблеми, които ме депресираха малко. Сега проблемите са сравнително по-малко, но и поканите също, а мога всеки ден да излизам, стига да стана милионер, че и по 100лв на ден могат да идат - хипотетично...

SEHNSUCHT,
Според мен няма за какво да се тревожиш. Не го казвам само за да замажа положението, а си мисля че наистина е така. Всеки има такива моменти на криза. При някои хора тя продължава по-дълго, а при други-не чак толкова Относно тези купони и дискотеки - сам каза че не си се чувствал добре - преценил си , че трябва да си ходиш. Много ясно че ще си тръгнеш... защо да правиш нещо, което не ти е приятно и допълнително да си скапваш настроението. Никога не трябва да губим вяра в сее си...ти много добре го знаеш. Има една приказка, че ако сами не си помогнем, няма кой да ни помогне.
Относно момичето, за което си писал-сам казваш че я цениш повече като човек, а не като лилия обект...и въпреки това можеш да " й провериш документите" - току-виж имало някаква искрица чувства дълбоко в нея. НЕ говоря за това да и свяляш звезди луни и т.н. Дръж се така сякаш сега сте се запознали, излизайте насам-натам, покажи й че все-още не си разкрил пълният си потенциал и има много неща заради които тя да бъде с теб. Ако пък нещата не се получат...здраве да е Мисля, че няма да е лошо ако я запазиш като приятел. Точно Master-DJ беше писал, че най-добрите приятелки, които има са някои от бившите му
Това е от мен И още ч път... ГОРЕ главата

Успех

Я гледай ти,явно от ДЖ Форума съм се озовал в TeenProblem
Е,нищо няма да ми коства да пусна един пост.Lexmark е прав,всеки има такива периоди.Но освен клиширани отговори от рода на "помогни си сам" не мога да си обясня какво очакваш някой да ти напише..?Когато имаш проблем,недей да тичаш веднага да търсиш решението в нета.Ако от форуми се поумняваше,нямаше да четем теми от рода "Има едно момиче,тя ми се усмихна,как да я сваля..?Само дето не ви казах,че съм пълен ламер и съм най-смотания в даскало" и някакви такива.Безспорно,има хора в този форум са умни и си разбират от работата,но са малко.Повече са тези,които са безнадежни случаи.Гледай сега-имаш проблем.Ако зависи от теб-реши го.Ако не зависи от теб-преодолей го.Спри да се самосъжаляваш! "Аз бях еди какъв си...",ми,пак стани.Какво ти пречи.Живота ме е научил,че всеки проблем е скрита възможност...открий възможността в твоя проблем.Не знам за какво става въпрос,но не може да е толкова сериозно,че да не можеш да го решиш.Предполагам става въпрос за проблем с някой/някои човек/хора.Най-вероятно близки,иначе нямаше да те докара до прага на депресията.Пробвай да го разрешиш тоя проблем,пак ти казвам,стига се самосъжалява!
За бившата-престани да се опитваш да си нахраниш егото.Усилията,които ще хвърлиш да си върнеш бившата,ще ти докарат много повече момичета,ако ги обънеш в тази посока.Няма смисъл само заради егото си да губиш време и усилия.Вярвай ми-не си заслужава,не носи удовлетворението,което си мислиш,че ще ти донесе.Но-избора е твой!Късмет

Всички сте малко или много прави.
Между другото,аз не чета тук,за да започна някакъв роза живот,а за да го подобря Далеч съм от самосъжалението,депресията,ступора,амока и прочее подобни състояния.Знам какъв ми е проблемът,знам как се и решава-е тогава какво търся тук?Мисля,че мога да науча още някои неща,както казах,аз не изграждам,а подобрявам.
Имах предвид,че всяко негативно изживяване оставя по един отпечатък в теб,който рано или късно излиза наяве.Въпросът ми беше как да го изтрия.Нарича се посттравматичен стрес-най-елементарния пример съм аз.Преди няколко години се хвърлих с колата в едно дере.Не можах да се разбия,просто излетях навътре от един завой и спрях на метри от ръба.Е,излязох от колата,обиколих я,видях,че няма по-сериозни щети,качих се и си тръгнах.Забравих.И в края на работния ден се сетих какво съм направил.Шибано чувство е да осъзнаеш,че си бил на два метра от смъртта заради глупост.И точно тогава страхът те удря-беше ме страх да се кача в колата Качих се все пак,и след няколко дни изчезна.Но това е най-малкото,има много по-страшни неща.
Имах предвид,че тежките моменти дават отражение на живота.Всъщност взех да се пооправям Все още не ми се излиза от нас,но и това ще мине.
И не повечето хора от форума са безнадеждни случаи.Няма безнадеждни Всеки рано или късно се учи,пич.

Не,всеки рано или късмо може да се научи,но първо трябва да си признае проблема.
А за белезите:когато бях на 15 си изгорих ръката със запалка...сега вече съм почти на 18,но белега ще си остане да ми напомня цял живот какъв глупак съм бил на 15.Пост травматичния стрес се изразява в страх да се изправиш срещу проблема,който ти го е нанесъл.Единствения начин да го преодолееш е да се изправиш срещу него.

Да,хората се учат.Поне аз гледам да се уча,колкото и да ми е трудно Иначе за това-първо си признаваш пред себе си че имаш проблем,след това започваш да работиш по него.Ако знаеш че имаш проблем,и въпреки това не правиш усилия да го решиш,значи ти е тежко Но първата стъпка е много важна.
И това:
Диагностика на посттравматично стресово разстройство
В четвъртата ревизия на Диагностичния и статистически наръчник на психичните заболявания, DSM-IV-TR, посттравматичното стресово разстройство е включено в категорията на разстройствата на тревожността. Нарушението е дефинирано в рубрика 309.81, като за диагностицирането му е необходимо наличието на следните критерии:
• Критерий А – тежестта на травмата - човек е пряко засегнат от травматичното събитие, преживява интензивен страх, безпомощност и ужас;
• Критерий В – травматичното събитие е постоянно преживявано, повтарящите се спомени предизвикват дълбока скръб, епизоди на внезапно оживяване на минали сцени, кошмарни сънища;
• Критерий С – постоянно избягване на стимули, свързани с травмата, на ситуации, мисли, разговори или места, предизвикващи спомен за трагичното събитие; намаляване на интереса към важни дейности, отдалечаване от другите, ограничен диапазон на емоциите, липса на мисли за бъдещето;
• Критерий D – поява на постоянно присъстващи симптоми, които не са съществували преди травмата: затруднения при заспиване, свръхвъзбуда, затруднена концентрация, силен страх;
• Критерий E – разстройството продължава повече от месец (симптомите от критерии B, C, D);
• Критерий F – разстройството води до клинично значимо ниво на стрес или промяна в социалната, професионалната или друга важна област на функциониране.

Е,аз използвах по-прости думи и не бях толкова контретен,защото не съм ровил в Диагностичния и статистически наръчник на психичните заболявания,но,да,в общи линии идеята ми е,че трябва да се изправиш срещу страха за да можеш да промениш спомена.

Понякога е така,но имах друго предвид сега.Страховете си съм ги победил,поне съзнателните.Личните битки също съм ги спечелил-освен тези,които водя в момента Ако нежеланието ми да контактувам с хората е класифицирано като страхМоже и така да е.Правя го насила,но пак се получава.Надявам се да проработи Във всички случаи по-важен е опитът.Резултатите могат да закъснеят,могат и изобщо да не дойдат.Но все пак се опитвам Даже приятелите ми взеха да не бъзикат за последния случай-е това вече е мотивация

Човек невинаги вижда страховете си.Както и да е,не мисля,че при теб е страх.Това нежелание се дължи,обаче,все на нещо.Разбери какво е то.И си помогни сам.

Според мен нещо те е накарало, подтикнало и прочие да станеш такъв, да изгубиш желание да контактуваш с хората. Аз лично си признавам, че до преди 1 година ми се беше случило същото - не ми се излизаше, не исках да контактувам с никой, даже и с родителите. Не бях нито отчаян, нито нищо, просто незнам изведнъж се получи това и така. Незнам нещо съм се депресирал ли, омръзнало ли ми беше не мога и аз да ти кажа. Просто исках да съм сам за някакъв период. После като всичко мина почти не можех да комуникирам с хората (чужди и познати). С времето всичко се оправи и сега в момента мога да кажа даже, че мога да комуникирам с хората дори повече от преди надявам се при теб да се получи същото.

П.П. - относно купоните - там е може би най-лесно за завързване на приятелство, за упражняване на комуникациите с непознати и т.н.

П.П. №2 - относно бившата по-добре не се опитвай, защото даже и да е луда по теб пак няма да сте дълго заедно. Аз лично преди имах една много хубаво и добро гадже - отвътре и отвън. Горката беше се побъркана по мен. Всичко си вървеше, но на мен ми омръзна ... така че се съмнявам дори и при теб да се получи, че ще трае дълго. Та какво обичам да казвам - това, което не е започнато само то няма край ...