Само едно ми прави впечатление - никой досега не си е признал ,че въпреки опита рано или късно попадаш на подводен камък
. Виждали сте кадри , как лодка или кораб си плуват по водата и неочаквано се натъкват на риф .
ооо тва ми е специалитет

често се чувствам като Титаник
и съм писала доста, но от това ползата ще е за тези които успеят да си вземат поука ...в живота, често се случва първо да се опариш и после да си научиш урока
на мен не ми олеква от написаното, дори някога съжалявам, че съм го написала /не понасям моментите в които се чувствам слаба, а когато го напиша и го прочета след време ми става още по гадно/
Точно на такъв камък се натъкнах и аз въпреки ,че съм на 40 и имам зад гърба си развод и камара връзки.
това че си бил женен и че си на 40 не означава че си застрахован ...
От известно време имам нова колежка 21 годишна - симпатично ,открито момиче.Отначало не ми направи особенно впечатление, освен това не си вадя к" ра на работата.
и правилно

а колко е това известно време?
Лошото е ,че до момента я приемах едва ли не като дъщеря
това ти е най малкия проблем
Пробвах какво ли не да си я избия от ума ,ама не става - с която и да съм все тя ми е в ума.Накрая реших,че трябва да я имам
дам ...принципно да кажем, че това е решението, а после ?
но проблема е ,че не мога да я третирам като непозната и да се правя на такъв какъвто не съм ,защото сме по цял ден заедно в един кабинет.
а защо трябва да я третираш като непозната? това някаква твоя стратегия ли е?
Освен това си има приятел от 5 год. и се надява да женят ,ама той нещо се дърпал ,че било рано още.
виж тва си е проблем ...5години не са малко време
да кажем, че тя също има желание и нещата се случат ...след това сава още по гадно /вариантите кой ще е хлътнал, кой не и какво ще се случи си ги знаеш, освен тях като включим че работите заедно и става още по цветущо/
Досега не бях изпадал в положение да буксувам - ако не става с някое момиче - подминавам и следващата , ама тука отърване за момента няма.
винаги има отърване

ако го искаш

а ти искаш нея

за това не става
Голяма гавра ми поднесе съдбата ,ама го приемам защото се мислех за неуязвим
.Шанса е 99,9% против мен ,обаче не съм свикнал да се отказвам лесно. Придържам се към поговорката "Не питай старило , ами патило" така ,че приемам мнения без значение на възраст и пол.
всичко си го знаеш
На всичкото отгоре като усети ,че отивам на среща почват съвети - не тая риза , ами другата , сложи друг костюм не този , покажи уважение към жената не се дръж като жиголо - отщява ми се и от среща и от всичко.На няколко пъти и се накарах и обидих - ама бързо и минава.И въобще не е чак сладкиш - симпатична е , но дотам.Затова съм бесен на положението
:P ами почти като в семейната идилия
от написаното не разбирам тя как те възприема и дали си усетил нещо повече от нейна страна?