Ситуацията е следната,а положението е доста смешно.И аз и тя учим в едно училище,само че аз завършвам,а тя е заек.Разликата е 4 години.Заек,заек ама ме омагьоса най-неочаквано.Отначало чувствах единствено симпатия.И така в един слънчев ден след нова година,беше вторник тя мина покрай мене в коридора,а аз бях с гръб към нея.И най-неочаквано някой ме докосна по-ръката.Обръщам се и виждам директно нейните очи.И оттогава нещата станаха много зле.За първи път в живота си се влюбвам наистина в момиче.Проблема е,че не я познавам и най-важното,започнах да изпитвам страх
.Смешно нали.Досега не съм имал проблеми да контактувам с момичета,но в случая е коренно различно.Влюбих се и сега съм тотално сдухан.Приятелите ми ме определят като пич
,не че се хваля.Не съм първи красавец,но съм що годе симпатичен,ходех на фитнес,имам добре оформено тяло(като изключим малкото шкембе от бирата),най-умното момче съм във випуска(ще отбележа,че не съм зубър,просто природна дарба).Е всичко звучи добре нали.Но веднага след това изпаднах в някакво непознато за мене състояние.Чувствата ги има,но не знам какво да правя.За първи път в живота си се чувствам слаб.Всичко е смешно,защото все пак съм на 19г,а в един момент почнах да се държа като дете(все още не мога да го проумея) и ставам за смях.Все пак аз съм далеч по-възрастния.Вложих си творческата енергия в стихове,но положението стана още по-зле,въпреки че стиховете са доста добри.Всичко е на ниво психология.Поначало бях царя на импровизацията,а сега само като я видя си глътвам езика.Въпроса ми е,защо изпитвам този страх.Чух няколко обяснения.
Първото бе,че понеже наистина ми пука,а не е всичко един флирт,се страхувам от неуспеха(което е напълно грешно от моя страна).Второто бе разликата в годините.Третото беше най-интересно.Направи го приятелката на най-добрия ми приятел,само като прочете стихотовренията ми.Според нея съм си създал някакъв перфектен образ,който издигам до небесата.И проблема е,че подсъзнателно се страхувам,че ако се запозная с нея,тя може да не оправдае този мой илюзорен образ,което разбира се ще е доста разочароващо.Тъй де какво да направя за да преодолея този страх.Ясно е,че трябва да се запозная с нея,което не е трудно,все пак всеки ден я виждам.Как да подходя?
.Смешно нали.Досега не съм имал проблеми да контактувам с момичета,но в случая е коренно различно.Влюбих се и сега съм тотално сдухан.Приятелите ми ме определят като пич
,не че се хваля.Не съм първи красавец,но съм що годе симпатичен,ходех на фитнес,имам добре оформено тяло(като изключим малкото шкембе от бирата),най-умното момче съм във випуска(ще отбележа,че не съм зубър,просто природна дарба).Е всичко звучи добре нали.Но веднага след това изпаднах в някакво непознато за мене състояние.Чувствата ги има,но не знам какво да правя.За първи път в живота си се чувствам слаб.Всичко е смешно,защото все пак съм на 19г,а в един момент почнах да се държа като дете(все още не мога да го проумея) и ставам за смях.Все пак аз съм далеч по-възрастния.Вложих си творческата енергия в стихове,но положението стана още по-зле,въпреки че стиховете са доста добри.Всичко е на ниво психология.Поначало бях царя на импровизацията,а сега само като я видя си глътвам езика.Въпроса ми е,защо изпитвам този страх.Чух няколко обяснения.Първото бе,че понеже наистина ми пука,а не е всичко един флирт,се страхувам от неуспеха(което е напълно грешно от моя страна).Второто бе разликата в годините.Третото беше най-интересно.Направи го приятелката на най-добрия ми приятел,само като прочете стихотовренията ми.Според нея съм си създал някакъв перфектен образ,който издигам до небесата.И проблема е,че подсъзнателно се страхувам,че ако се запозная с нея,тя може да не оправдае този мой илюзорен образ,което разбира се ще е доста разочароващо.Тъй де какво да направя за да преодолея този страх.Ясно е,че трябва да се запозная с нея,което не е трудно,все пак всеки ден я виждам.Как да подходя?
а и се държах по съвсем др начин - като тъпак. Възприемах я като моя собственост без да давам нищо от себе си