tzinc, 22.01.2007 - 12:31 написа:
Добре де тва, че ме третират зле е ясно, ама как да им се противопоставя, така че едновременно да сме в добри отношения (не искам да не си говорим) , но и да ме оставят аз да си отговарям за някои неща. Наистина ми е ножен добър съвет!!!!
Казват, че ако искам да живея при тях това били правилата.. тук преиграват, нали мастер?
опитай така
"искам да поговоря с вас и ще ви помоля да не ме прекъсвате ...когато кажа всичко което имам ще го обсъдим ...
аз вече не съм детето на мама и на тате ...разбирам, че за вас винаги ще си остана дете, но пораснах и забелязвам че вие не ми разрешавате това...
колкото и да искате да ме предпазите от неприятните неща в живота
не можете да сте все до мен и да ми казвате какво да правя
за това ще ви помоля да ми дадете шанс да се сблъскам с живота и отговорностите
за да се науча да се справям сам...предпочитам да греша /да падам и да ставам/ докато съм млад ...
това което ще ме направи истински щастлив и горд е да имам родители
които не ме спират да порасна а ми помагат да преодолявам трудностите т.е. да ми дават сили да се справя, а не да ме пазят от тях ....защото точно така се става истински и силен мъж ...
просто исках да ви помоля да се замислите ...и вие сте били деца, но времето е било друго и проблемите много по различни...
разбирам, че това решение да ми дадете повече свобода ще е трудно за вас, но вече съм голям и за мен това е важно..."
успех
PS: извини ме, но нямам време за да напиша всичко
пък и ти най добре го чувстваш
просто излей всичко което си натрупал във времето
това което е важно за да те чуят е да се държиш мъжки т.е. да говорите като големи хора за да те приемат като такъв
и ако по време на разговора някой си изпусне нервите го спираш с думите "не искам да се караме като децата, а да разговаряме като големи хора" :P