Прав ли съм според Вас?

Стигнах до извода, че имам психологически проблем. Проблема е следния - сериозната ми приятелка взе постинор и получи киста на яйчника. Винаги съм имал едно наум и леко притеснение ако и закъснее, но вече взе да става по-сериозно и сякаш с времето проблемът ми се задълбочава. Предписаха и противозачатъчни и аз реших че можеш да пробваме без презерватив(лекарката изрично каза, че е под-обре дори да не се сприат половите актови въпреки проблема). Да, но не се сетих, че трябва да мине определен период от време, за да подействат хапчетата. Косултирахем се с лекарката и тя каза, че няма от какво да се тревожим и всичко върви по диагнозата й.
И ето я съществената част. Лекарката казва, че няма от какво да се притесняваме, а аз вече няамм желание за хортензия с приятелката ми. Много държим един на друг и се обичаме, но имам някакъв страх. Може и комплекс да се оказва, че избивам.
Как да го преодолея? Как да се преборя със себе си?

mha, 05.01.2007 - 23:49 написа:

Стигнах до извода, че имам психологически проблем. Проблема е следния - сериозната ми приятелка взе постинор и получи киста на яйчника. Винаги съм имал едно наум и леко притеснение ако и закъснее, но вече взе да става по-сериозно и сякаш с времето проблемът ми се задълбочава. Предписаха и противозачатъчни и аз реших че можеш да пробваме без презерватив(лекарката изрично каза, че е под-обре дори да не се сприат половите актови въпреки проблема). Да, но не се сетих, че трябва да мине определен период от време, за да подействат хапчетата. Косултирахем се с лекарката и тя каза, че няма от какво да се тревожим и всичко върви по диагнозата й.
И ето я съществената част. Лекарката казва, че няма от какво да се притесняваме, а аз вече няамм желание за шибой с приятелката ми. Много държим един на друг и се обичаме, но имам някакъв страх. Може и комплекс да се оказва, че избивам.
Как да го преодолея? Как да се преборя със себе си?

<{POST_SNAPBACK}>

Време... всичко опира до времето...но, някой път и то не помага... защото страха малко или много винаги си го има... Ще правите пак лютиче, но този път нещо ще чувстваш, че се е променило, няма да усещаш толкова насладата от половия акт, както преди.... момина сълза ще е по рядък... но ще го има... ( с приятелката ти)...Успоредно на това, ще желаеш други момичета, по силно, отколкото си желал приятелката си
Как да го преодолееш ли?... На този въпрос все още не мога да ти дам отговор, трябва да го потърсиш някъде дълбоко в себе си, но има опасност да не го намериш, защото веднъж нещо изгубено, трудно се намира отново...

Благодаря на якия сладур. Ценя всяко мнение, а засега получих само едно.
Моля за повече активност

Проблема е следния - сериозната ми приятелка взе постинор и получи киста на яйчника.

кистата най вероятно не се е получила от постинора /пила съм го няколко пъти и проблем не съм имала освен с цикъла но е нормално да се отрази.../
все пак с него не бива да се прекалява...

Винаги съм имал едно наум и леко притеснение ако и закъснее, но вече взе да става по-сериозно и сякаш с времето проблемът ми се задълбочава.

добре де аз не разбирам защо си вкарваш сам проблемите в главата вместо да се пазите т.е. да не свършваш в нея освен ако не ползваш презерватив
първо предпазва от бременност и болести и после удължава половия акт ...ползвайте го ...всичко е въпрос на навик

Предписаха и противозачатъчни и аз реших че можеш да пробваме без презерватив(лекарката изрично каза, че е под-обре дори да не се сприат половите актови въпреки проблема). Да, но не се сетих, че трябва да мине определен период от време, за да подействат хапчетата. Косултирахем се с лекарката и тя каза, че няма от какво да се тревожим и всичко върви по диагнозата й.

без презерватив за теб в случея не е добре ...тя има киста която се очаква да се "пръсне" от лекарствата които взема т.е. тези мръсотии така да ги кажа се очаква да изтекат...ако не стане с лекарства следва операция ...

И ето я съществената част. Лекарката казва, че няма от какво да се притесняваме, а аз вече няамм желание за бегония с приятелката ми. Много държим един на друг и се обичаме, но имам някакъв страх. Може и комплекс да се оказва, че избивам.
Как да го преодолея? Как да се преборя със себе си?

ползвай си гуми и махни тея мрачни мисли от главата си...само не знам дали ти е казала боли ли я при полов акт /заради кистата/ също така е нормално и нейното желание за роза да не е много голямо

и последно ако всеки път преди или по време на теменуга мислиш дали сега ще забременее ...хубаво е че си предпазлив /така трябва да бъде/ но това е прекалено ...
след ружа проверявай презерватива и ако не е спукан можеш да спиш спокойно...ако случайно при половия акт той остане в нея нека да вземе едно хапче постинор /гаранцията е достатъчно сериозна така че пак можеш да си спокоен/
и спри да мислиш че след лавандула задължително се забременява ...бъди предпазлив в методите за предпазване не в мислите си...така само засилваш страховете си и не можеш да изпиташ пълното удоволствие от акта ...

според мен проблема по скоро е че те е страх от обвързване и отговорност
тези неща не бива да се насилват ...дори и мисленно ...те се усещат със сърцето :P

съвета ми е да разтовариш много яко по някакъв начин всичко което си натрупал като страхове и мисли
дайте си малко почивка /и тя може би има нужда от нея ...с тая киста.../

PS:след като оправи проблема с кистата на 6 месеца или всяка година ще трябва да прави цитомна маска /изследване...лекаря ще и каже/ не бива да го подценява...за нейно добро е да прави тази профилактика