15 урока

Млад мъж седна, вдиша и издиша бавно.
- Време е – каза той – за приятелка.
Новата посока на живота му беше и вълнуваща, и плашеща.
- Но успехът няма да дойде без голяма доза провал – осъзна той. – Само ако имаше начин да се избегнат болезнените пътеки по пътя напред...

И тогава от нищото се появи Дон Жуан!

Както и всеки друг на негово място, той остана без думи. Но Дон Жуан се оказа приказлив и му каза:
- Аз ще те напътствам. Постоянно разбитото сърце, самотата, чувството да нямаш контрол – всичко това може да бъде избегнато. Следвай ме и аз ще ти покажа много от уроците, които трябва да научиш.

Младият мъж попита:
- Няма ли да е по-добре сам да направя някои грешки? Не е ли грешката най-добрият път към успеха?
ДЖ: Не! Не е необходимо сърцето ти да бъде разбито, за да си научиш урока. Успешните бракове след серия неуспешни ли идват? Естествено, че не.

Предвиждането те учи нежно. Грешката те учи брутално.

Мъжът попита:
- Тогава какъв е първият урок?

ДЖ: Ела с мен и ще видиш.

Младият мъж последва Дон Жуан до близкия университет.

ДЖ: Гледай внимателно. Първи пример...

следва продължение

Урок 1

Младият мъж, препълнен с желание, видя едно изключително сладко момиче. Тя се беше замислила и вървеше сама.

- Трябва да говоря с нея – си каза той – трябва да се запознаем!

Но тялото му не се подчиняваше. Той стоеше, гледаше я с бялото на окото си и цялото му тяло гореше. Тя изчезна от погледа му и той започна да се проклина.

Тогава се зададе друго момиче, което беше още по-сладко!

- Трябва да й кажа „здравей” – си каза той. Но продължаваше да стои като статуя и тялото му гореше. – Тя е от по-висока класа. Никога не би излязла с някой като мен! – Той не направи нищо и момичето също изчезна от погледа.

Зададе се трето момиче, още по-хубаво от първите две!

Някак си, той си наложи да отиде при нея.
- Здравей – пророни той нервно.
Тя се усмихна. След като размениха няколко думи, той поиска номера й, но тя отказа. Въпреки че се провали, той се почувства много по-добре, защото беше опитал.

- Уви – каза той и осъзна грешката си.

Да те отрежат е по-добре, отколкото да се самосъжаляваш!

ДЖ: Запомни – промяната е постепенна. Преди, ти не виждаше възможности. Сега ги виждаш навсякъде около себе си, но все още се двоумиш прекалено много. Но имаш напредък.
- Какво говориш?
ДЖ: Когато осъзнаеш, че се двоумиш, винаги ДЕЙСТВАЙ. Ако я видиш, не чакай „перфектния момент”. Действай, действай, действай!
- Дон Жуан, не мога. Виждаш ли... Не съм уверен. Нямам самочувствие!
ДЖ: Бъркаш ПРИЧИНАТА и ЕФЕКТА. ПРИЧИНАТА за колебанието ти не е твоята несигурност. Ти не получаваш това, което искаш и което желаеш. ТОВА е причината за колебанието ти.
- Какво?!?
ДЖ: Ти си в затворен кръг. Колебаеш се, защото не си свикнал нещата да стават както ти искаш. А те никога няма да станат така, защото ти се колебаеш. Виждаш това, което искаш, започваш да се колебаеш и тогава вратата на отворената възможност се затваря. Това се случва отново. И отново. И отново. С всеки случай на бездействие, ти ставаш все по-колеблив.
ДЖ: По този път води цикъла на колебанието. В твоя свят на колебанието, ти постепенно губиш все повече и повече от мъжествеността, докато накрая ще се превърнеш в ДОБРОТО МОМЧЕ. Тогава се опитваш да направиш подхода безопасен. Започваш да правиш подаръци, стихове, цветя и обяснения в любов. Започваш да изследваш и изследваш несъществуващи сигнали, докато те започнат да означават това, което ти се иска. Накрая я поставяш на пиедестал и започваш д ая боготвориш.
ДЖ: Ако имаме избор между по-малко болка и повече болка, инстинктивно се насочваме към по-малката болка. Може да ти се струва, че ако отидеш при някое момиче и се провалиш, всички ще ти се смеят. Независимо дали това е така или не, ти си мислиш, че е така. И така оставаш в затворения кръг.

- Но, Дон Жуан, как да изляза от този порочен кръг?
ДЖ: Като осъзнаеш, е изборът на бездействието е по-болезнен от избора на действието. Ти си МЪЖ. Ти трябва да я заговориш. Винаги ДЕЙСТВАЙ! Тези от нас, които са прекарали години в колебание, знаят, че да те отрежат винаги е по-добре, отколкото да се самосъжаляваш. Винаги!

Урок 2

Жената влиза в къщата, а след нея влиза и мъжът. Мъжът е ухилен до уши, защото си мисли, че ще има нещо горещо. Но, уви, жената се впуска в монолог за мъжете.

- Бившият ми приятел беше такъв гадняр – започва тя – Защо мъжете се отнасят толкова лошо с мен?

Тогава мъжът се превръща в „г-н Чувствителност”.

- Ето, ето – казва той – Те не знаят колко си страхотна! Ти си толкова красива, прелестна, вдъхновяваща, ослепителна във всяко едно отношение, а те са идиоти, щом не могат да го видят.
- Ти си толкова добър. Чудесен приятел си! – хленчи тя – Нека ти споделя още за проблемите си с мъжете...

И така мъжът, който е бил развълнуван от евентуалната интимност, остава жестоко разочарован с празнина в себе си.
- Аз си мислех, че чрез приятелство, любовта щеше да се появи накрая. Колко съм бъркал! Ако тя гледа на теб като на приятел, си оставаш само приятел.

Когато той влизаше в къщата, забеляза надпис над вратата. Но тогава беше прекалено развълнуван и дори и не си помисли да го прочете. Сега, на излизане, го прочита.
- Толкова истина! – проплаква той. Надписът гласи:

Приятелство – оставете тук всички свои надежди!

- Но защо, Дон Жуан!? Защо приятелството е безнадеждно!? Аз се влюбвам в приятелките си. Защо не го правят и те?

Дон Жуан извиква една жена. Тя пристига обвита в пламъци (вероятно от мястото, откъдето са всички жени...)

- Кажи ни, защо не преследваш мъжете, които са ти приятели?

Жената поглежда изумена, че някой може да я пита това нещо.
- Защото са само приятели.
- Но те не се ли влюбват в теб?
- Да, Приятелите ми мъже постоянно се влюбват в мен.
- Кажи истината – какво правите ти и приятелите ти мъже?
- О! Ами, излизаме. Приказваме много.
- Приказвате? За какво?
- Всичко. Каквото и да е.
- И те се влюбват в теб.
- Да.
ДЖ: Еех... Сега вече имаме отговора. Свободна си. – и жената изчезва обратно в огненото кълбо.

- Какъв отговор?
ДЖ: На въпроса защо. Това е разлика между половете. Ти какво правиш с приятелите си?

Мъжът се замисля.
- Играем баскетбол. Мотаем се из града. Играем видеоигри...
ДЖ: А говорите ли си седнали за чувствата си и за това, какво става в живота ви?

Младият мъж се сопва:
- Не, по дяволите!
ДЖ: Ето това е твоят отговор. Мъжете не се събират, просто за да си говорят. Ние правим нещо. Когато сме с жени, които са ни приятелки, ние говорим много повече. Тъй като запазваме говоренето, споделянето на емоции и преживявания, за романтичната част от живота си, ние объркваме жените, които са ни само приятелки. Затова започваме да се интересуваме от тях.
- А жените, Дон Жуан?

Дон Жуан посочва нагоре.
ДЖ: Телефонните жици! Те са претоварени! Наистина, когато се съберат жените, какво правят?

Мъжът поглежда телефона:
- Говорят!
ДЖ: За какво?

Мъжът се замисля и му проблясва.
- За всичко!
ДЖ: Жените не са свикнали да се събират и да правят нещо. Така че и те се объркват с мъжете, които са им приятели.
- Разбирам...
ДЖ: Така че избягвай пътя на приятелството. Когато видиш жена, която те интересува, тръгни по романтичния път. Ако тя те възприеме като приятел, ще си останеш такъв.

Урок 3

Мъжът се обади на жената и я покани да излязат. Той беше нервен, беше уплашен, беше срамежлив.

- Значи се уговаряме за утре вечер?
- Ами да – отговори тя.

Дойде „утре вечер”. Мъжът агонизира през целия ден. Как да се държи? Какво да облече? Има ли достатъчно пари? Ще бъде ли достатъчно забавен? Но накрая той разбра, че си е губил времето в тревоги, защото среща няма. Вързаха му тенекия.

Очевидно, ТРЯБВАШЕ да има причина. Може да се е случило нещо ужасно. Може колата й да не е запалила. Може в живота й да се е случило нещо ужасно и това да е разделило двете сродни души!

И той опитва пак.
- Може би нещо не се разбрахме?
- Амии... Да...
- Все още искаш да излезем?
- Разбира се.
- Хайде да излезем утре. ОК?
- ОК!

Идва утре. Пак му е вързана тенекия.

Но той пак измисля рационална причина. Тя каза, че в живота й се случват различни неща. Тя каза, че иска да излезе с него. Тя не каза, че има нещо против да си прекарва времето с него. Очевидно, е станало нещо непредвидено. Все пак, тя КАЗА, че иска да излезе с него!

И така трой се обажда пак и уговаря нова среща. Аналогично, ПАК е излъган.

- Ааааа! – крещи си той – Вината е моя. Аз трябваше да...

Съди по действията, не по думите.

Тогава Дон Жуан заведе мъжа до една стена с вълшебна картина. На нея имаше млад мъж, точно като нашия млад мъж, застанал пред едно женско чудовище, сфинкс!
- Какво е това чудовище? – попита мъжът.
ДЖ: Защо, това са Жените като цяло, Майката природа! Този гаден сфинкс поглъща сърцата и живота на всички, които не могат да отговорят на загадката й. Този мъж на картината, е открил отговора. И стана известен като Дон Жуан.
- А какъв е отговорът на загадката?
- Отговорът е, че няма никаква загадка. Жената е сфинкс без никакви тайни. Само нашите умове й приписват тайни, мистерии, пиедестали и статут на богини.

Дон Жуан забеляза, че младият мъж е объркан, и продължи:
- Погледни горния пример! Виж как на мъжа му връзваха тенекия отново и отново, а той отново и отново измисляше разумни причини за това! Колко често мъжът рационализира „сигналите” до нещо, което на него му харесва? Колко често мъжът предлага подаръци и скъпоценности в жертва на нейната божественост, само защото в неговия ум тя е богиня? Колко често богатото въображение на мъжа прикрива нейното неуважение, нейната плиткост, нейните грешки?
- Значи ние рисуваме картината, която искаме да видим?
- Именно! Съди по действията й, а не по думите й. Съди по това, което тя прави, а не по това, което твоят ум иска да види. Нашата суета може да превърне всяко незаинтересувано момиче в тайно влюбена в нас жена (защото жените ни казват това, което искаме да чуем). Ето защо трябва да съдим само по действията й, а не по думите й.

Урок 4

Мъжът беше в компания на красиви дами. Уви, в компанията имаше няколко мъже на почит. Те бяха по-красиви. Имаха повече пари. Бяха по-чаровни. Бяха по-добри във всеки един смисъл.

Но нашият човек знаеше, че също притежава качества, макар и на в такъв полиран вид. Той си мислеше: „Аз ще бъда търпелив и ще чакам подходящия момент”. Забележи, че това НЕ беше бездействие или прекалена мудност. Той не насочи вниманието на красивите дами към себе си или към успехите или неуспехите на конкуренцията.

Жените бяха свикнали когато извикат на някой мъж:
- Ела при нас!
Той, да се спусне бегом към тях. Но когато извикаха нашия мъж, той се засмя, отговори им нещо И СИ ПРОДЪЛЖИ ПО ПЪТЯ.

Другите мъже, по-красиви и по-нежни, изгубиха момичетата, защото не можеха да подтиснат желанието да ги имат. Търпеливият мъж спечели всичките жени.
- Сега разбирам – се усмихна той с по едно момиче в двете си ръце.

Търпението е усъвършенствано усещане за самочувствие!

- Но, Дон Жуан – извика младият мъж – Как може търпението да е самочувствие? Самочувствието не е ли кураж? Самочувствието не е ли действие? Как търпението е кураж или действие?
- Мое глупаво момче – го отряза Дон Жуан – нека резюмираме Дон Жуан и да наблюдаваме какво прави.

Във фонтан от светлина се появи Духът на Великия Дон Жуан!

- Велики Дон Жуан! Наоколо има жени и други мъже ги свалят! Какво правиш ти в такава ситуация?

Великият Дон Жуан направи кръг с раменете си и се засмя.

- Какво! – извика младият мъж – Тези другите мъже ще вземат момичетата! Как може да не му пука?
- Той е отпуснат, защото знае колко е добър и че спечелването на жени е лесно. Той знае, че той е ПРИНЦЪТ.
- Но жените...
- Те нямат значение! Фокусът трябва да е върху теб! Мъжете, които могат да спечелят всяка жена, не се страхуват и не са нервни от това, че други мъже свалят мацките. Той знае неща, които другите мъже никога няма да узнаят. Всъщност, той може да остави свобода на другите мъже, за да прецени кои са отчаяните и глупави момичета и кои са умните. Както и при културистите, най-силните, които знаят на какво са способни, са тихи и търпеливи. Шумните типове са тези, на които им липсват умения. Големите кучета не лаят, докато малките компенсират размерите си с противно джафкане. Търпеливите контролират света. Нетърпеливите биват контролирани от света!

Урок 5

Жената го сваляше явно и той беше озадачен и зашеметен, защото това му беше непознато. Сега той беше достатъчно мъдър, за да има търпение. Но...

Тя се притискаше в него. Очите и блещукаха като звезди. Тя разказваше вицове за целувки и целуване. На него му се прииска да я целуне, но не се поддаде на желанието си.

В края на краищата, момичето се отказа. И продължи нататък.
- О, Боже – осъзна мъжът – Трябваше да я целуна. Следвах някакви философии и не бях себе си. Трябва да вярвам на инстинкта...

Вярвай на стомаха си.

- Как да вярвам на стомаха си? – попита мъжът.

Дон Жуан го заведе до масата на закуска.Там седна едно дете.
ДЖ: Как знае детето да яде?
- Ами, храната е точно пред него. То я подушва. Вижда я. Отделя слюнка.
ДЖ: Същото е и с красивите жени! Какво прави детето след това?
- Вкусва храната.
ДЖ: Но как ЗНАЕ кога да го направи?
- Неговите сетива му казват да го направи. То знае кога да яде, защото храната е готова, сготвена и поднесена пред него.
ДЖ: Но кой механизъм му казва да го направи?
- Стомахът.
ДЖ: Същото е и при жените! Те са подготвени за това. Те го мечтаят. Те го искат. О, небеса, определено го искат! Те са затоплени от твоя хумор, от твоето внимание, от техните желания, от твоите желания. Те са поднесени пред теб. Да не си мислиш, че тя е облечена с нещо, с което би се мотаела у дома? Не, тя се е облякла за теб! Жените не са орнаменти, на които да се възхищаваш. Те трябва да бъдат консумирани. Ти го знаеш. И те го знаят.
- Разбирам...
ДЖ: Природата си има специална система. Нито една философия не може да ти помогне. Философиите, които „работят”, са тези, които най-силно доближават самата природа. Можеш или да се впуснеш по течението и да получиш това, което искаш, или да се мъчиш в адски болки. Така че слушай корема си!

Урок 6

Мъжът беше тръгнал на лов за гадже. Той заговори много момичета и направи всичко, за да ги СПЕЧЕЛИ. Провали се с гръм и трясък.

На едно момиче купи цветя. На друго подари подарък. На трета даде бонбонки.

В разговорите той се съгласяваше с всичко, което тя казва. Променяше плановете си така, че да й е удобно на нея. Жената ставаше неговото слънце и целият му живот просто беше в орбита около нея.

Но той продължаваше да се проваля.
- Това е така, защото те не знаят колко си добър – казваха му по-възрастни жени и прияели.

Все пак мъжът забеляза някаква схема в провалите си.
- Единственото постоянно във всички провали съм аз. Ами ако е нещо, което аз правя?

Той си остана същият. Естествено, продължи да се проваля. В края на краищата нещо му прищрака.
- Стига толкова! – каза той. – Защо се държа като просяк? Аз съм умен, красив, имам бъдеще и жените трябва да се потрудят, за да ме имат!

Той спря цветята, подаръците, бонбонките, съгласието, промяната на плановете и орбитирането около нея.
- Без повече пиедестали! – декларира той.

Ти си наградата!

ДЖ: Точно така – ТИ си наградата, която трябва да бъде спечелена.

Младият мъж подскочи от радост.
- Суупер! Това означава, че трябва да съм по-пасивен, да продължавам да си правя нещата, които обичам и да не правя компромиси със себе си! Това ми харесва, защото аз съм идеален такъв, какъвто съм, и не трябва да се променям за никого!

ДЖ го сряза:
ДЖ: Глупости! Ако животът не те промени, значи не живееш! Тези, които не се променят, си нямат никаква представа от живота!

Но младият мъж беше упорит.
- Аз – каза той – няма да се променям за никого.
ДЖ: А за себе си?
- Аз се харесвам какъвто съм си!
ДЖ: Добре, достатъчно!

Младият мъж беше разтревожен. Никога не беше виждал Дон Жуан ядосан.
- Аз съм такъв, какъвто съм – настоя той.

Дон Жуан извика двама други мъже. Всеки застана в един ъгъл. Дон Жуан каза:
ДЖ: Пред нас са двама младежи, които са на прага на живота. Двамата са с еднакъв произход. Но посоката им е различна. Нека погледнем първия.

Нашият герой и Дон Жуан станаха свидетели на виртуално порасване на мъжа. Ако си удареше главата, той тичаше ревейки при майка си. Висеше й на престилката. Чувстваше сигурност и комфорт при майка си. Чувстваше неосъзнат страх от баща си. Бащата налагаше наказанията, крайните срокове, уроците, които трябваше да бъдат научени. Момчето предпочиташе компанията на майка си, която като че ли нямаше тези „недостатъци”.

Сега наяве излезе детството на втория мъж. Неговият живот беше абсолютно същият!
- Това има ли смисъл? – протестира нашият нетърпелив герой.
ДЖ: Гледай.

Първият мъж никога не се освободи от съблазнителното чувство на сигурност около майка си. Той го повтаряше отново и отново. Той навлезе в реалността полуразрушен от ветровете на времето. Той не знаеше какво иска да прави в живота си, затова правеше това, което правят другите около него. Беше пленник на приятелите си, никога не се цепеше и не настояваше за своето. Времето за игра беше прекалено важно за него, защото беше част от усещането че е около майка си. Най-накрая си намери момиче, избра първата, която го хареса (или го понасяше – той не можеше да направи разлика) и се ожени за нея. Уви! Бракът просъществува само няколко години и дойде разводът.
- Защо ме напусна тя? – хленчеше жалкият мъж – Аз я БОГОТВОРЯХ! Купувах й цветя всеки ден. Пеех й песни. Винаги й казвах, че я обичам!

Тя се оплакваше:
- Той ме отвращава!

Мъжът продължава в живота си, разбит отново и отново, опитвайки се да построи онзи пясъчен замък от детството си, но вълните на реалността отново и отново го изравняват със земята. Той умира забравен и незначителен.

- Ооо! – Извика нашият герой. – Това е ужасно!
ДЖ: Кое е ужасното? В края на краищата той просто беше себе си! Сега да видим втория мъж.

Вторият младеж бързо осъзна, че детството е свършило. Вместо да повтаря това усещане за лятна ваканция, безгрижие и пълно щастие отново и отново, той се изстреля в реалността.
- Няма да живея като никой! – декларира той.
Приятелите му беха удивени от постоянното му самоусъвършенстване, постоянната му воля. Рой пък беше удивен от тях.
- Това е като че ли – казваше той – те са застинали във времето. Аз се променям; те го виждат. Но ТЕ си остава абсолютно същите!
Той си ИЗБИРАШЕ жената, която искаше. Той си ИЗБИРАШЕ работата, която искаше. Той си ИЗБИРАШЕ съдбата. Той отговаряше на предизвикателствата на живота и отказваше да им се предаде.

Докато първият мъж беше победен от начина си на живот, вторият сам си избираше начина на живот! Когато той умря, много хора бяха тъжни. За тях той беше гений. Други смятаха, че е невероятно талантлив. А трети смятаха, че го е целунала съдбата! Как по друг начин можеха те да си представят такъв успех? „Вероятно се е родил така...” казваха те.

Не, това беше така, защото той беше Мъж, който избра да обърне света, културата и всичко друго според собствените си виждания, вместо да бъде заровен в рутината и ежедневието.

- Разликата е проста – Каза Дон Жуан – Първият мъж е с лице към детството си. Вторият мъж е с гръб към детството. Първият иска отново да се хване за престилката на майка си. Вторият иска да отлети от нея. Първият иска удобно местенце в света. Вторият презира удобното. Първият е обикновен. Вторият е необикновен. Така вторият се превръща в Голямата Награда, докато първият е една дупка.
- Разбирам – смотоляви нашият герой. – Вторият винаги се усъвършенства. Първият си остава същият, ако не и върви на зле.
- Именно! Това е разликата между ГНИЕНЕТО и УЗРЯВАНЕТО. Бъди добър плод! Бъди НАГРАДАТА, която трябва да бъде спечелена!

Урок 7

Младият мъж реши, че е преуспял. Вече имаше истинско гадже. Моментите на неловкост бяха минало. Всичко беше супер! Освен...

- Гладна съм – (а те винаги са гладни) – нахрани ме.

Бедният младеж! В началото беше достатъчно мъдър да не го направи, но сега той си каза:
- Тя ми е гадже. Трябва да я направя щастлива!

Той й донесе обяд. След като я нахрани, тя не беше доволна? НЕ! Само каза:
- Днес на работа трябва да направя това и това. Би било чудесно ако отидеш да вземеш нещата вместо мен.

И хоп – доброто момче изпълнява! Когато се върна, имаше следваща задача. Бедното добро момче! Това се повтори отново и отново! Нови задачи, още досадни неща, той се въртеше около малкото й пръстче.

След това се случи неизбежното:
- Мисля, че трябва да бъдем само приятели – каза тя.

Доброто момче беше съсипано. Но и недоумяваше. Той направи всичко, за да я задоволи, а това е резулттът?

- Ах – проумя той – Като задоволявах нейните желания, аз изгубих моите. Ако си й слуга, тя ще те вижда само като приятел. Тъй като...

Уважението е всичко.

- Но, Дон Жуан, защо? Защо уважението е толкова жизненоважно?
- Не мога да отговоря на този въпрос. Нека попитаме Великия Философ.

И тогава от нищото се показа Сократ!

- Велики Сократе! Ние те призовахме! Можеш ли да отговориш на въпроса: Какво е уважение?

Сократ отговори:
- Това е лесно. Където има уважение, има страх. Но не навсякъде, където има страх, има уважение. Защото страхът по презумпция е по-широко понятие от уважението – и изчезна в синкав дим точно както се беше появил.

ДЖ: О, велики мъдрецо! Колко очевидно! Уважението е реализация на зададени граници. Все пак, как може да има уважение без чувството за страх (че може да си тръгнеш!)? Истинска страст с жена може да има само когато мъжът може лесно да си тръгне. Голямата Награда, която може да си тръгне, е най-Големия Страх не жените!
- Да си тръгне?
ДЖ: Да. Нека сега зададем един въпрос на другия пол. Нека влезе Жената!

Жената влиза на сцената сред огън и искри.
ДЖ: Отговори на следната задача. Защо мъжете, които може да си тръгнат от теб, те възбуждат толкова?

Жената се смее:
- Това не го ли знаят всички? Ако мъжът може да си тръгне, това значи, че си избира внимателно и че жената може лесно да бъде заменена.
ДЖ: Върви си! – И Жената се стопява в пламъците.
- Значи голямата Награда винаги може да си тръгне?
- Голямата Награда е уважението. Тя трябва да празнува за живота си с теб, а не да те използва като слуга. Бъди мъж и уважението само ще си дойде!

ДЖ и всички вас Честита Коледа и ползотворна Нова Година!

Прочел съм много от изписаното в сайта и с цялото си уважение към всички тук от основатели до обикновенни членове като мен бих искал да ви изкажа благодарността си.

С всичко което научих от вас мъже и момчета тук там, аз спестих доста време в намиране на тези отговори а както знаем времето е пари,слънчоглед и връзки.

Да сте живи и здрави :P

Урок 8

Сега мъжът вече правеше планове за цял харем.
- Ако тя направи това... – си мислеше той – аз ще направя онова.

Той запомни сигналите за интерес и прочете сума ти философии. И все пак забеляза, че хора, които си нямаха понятие от съблазняване, ч**аха на всеки ъгъл. Как го правят?

Забеляза и един проблем. Обикновено му беше лесно да говори с жените. Но мръсните разговори с цел зюмбюл го караха да с чувства виновен и мръсен.

Той знаеше, че като няма желания, се спасява от отчаянието, но това не му носеше жени. Всъщност, изглежда сякаш мъжете, които имаха желания към жените, получаваха същото желание от жените. Тогава му просветна.

Само циклама мъж получава момичетата.

- Не разбирам, Дон Жуан

Дон Жуан заведе младия мъж до галерията на Леонардо Да Винчи. Мъжът седна, а Дон Жуан застана пред голям екран. Както картината на Леонардо с мъжа, Дон Жуан имаше такава картина с жена. Той поч**а върху жената с показалката си.
ДЖ: Жените – каза той – са изцяло петуния същества. Те не реагират на твоя интелект. Те не реагират на твоя гений. Те реагират само на магнолия.
- Какво имаш предвид, Дон Жуан?
ДЖ: Повечето мъже се страхуват от своята перуника! Виж мухльовците! Те не са мъже; те са маймуни.

Младият мъж не разбираше, затова Дон Жуан призова едно Добро Момче и една Жена.

ДЖ: Виж – каза той – Жената е поканила Доброто Момче в приятния си дом. Тя носи гардения дрешки... (Младият мъж клати глава и му текат лигите...) Тя е ЖЕНА! (Младият мъж кина ентусиазирано.) Тя просто... Е. Сега погледни Доброто Момче!

Доброто Момче беше смутен и изглеждаше изключително нервен.
- Е, да, той не е мъж. Той не е това, което е. Достатъчно.

Дон Жуан представи друг пример.
ДЖ: Ето, Доброто Момче се е лепнало на жената по жалък приятелски начин. Все пак нека попитаме Жената: Доброто Момче има ли гладиола?
- Какво? Доброто момче!? НЯМА НАЧИН! Той никога не би могъл да има гербер!

Младият мъж все още е объркан:
- Все още не схващам.
ДЖ: Около какво искаш да се върти връзката ви с дадено момиче?
- Амииии...
ДЖ: Искаш ли по цял ден да си говорите за ДНК и генетика?
- Разбира се, че не! – се засмя мъжът.
ДЖ: Тогава стига си говорил за ДНК и генетика! Стига си говорил с нея за такива неща. Не ти трябва още един партньор за лабораторията.
- Искам глициния. Искам бегония връзка!
ДЖ: Тогава прегърни собствената си фрезия. Бъди мъж, говори като мъж, действай като мъж. Действай. Едно е да говориш за нещата, които обичаш, но повечето мъже говорят просто за говоренето.
- Да се зюмбюл – външния си вид, действията си. И жените сами ще дойдат при мен?
ДЖ: ИМЕННО!

темата е страхотна харесва ми ))

Урок 9

Само как искаше той да има успех сред жените! Защо другите се справяха толкова добре, а той – толкова зле? Те сякаш просто дишаха и грухтяха и получаваха мацки, а той правеше всичко възможно без никакъв успех. И уви, болката от отчаяната любов! Тя беше красива, чудесна, но го искаше само за приятел. Всъщност, всяко момиче, което беше желал, го имаше само за приятел или дори по-малко.

Време беше за промяна! Ключът беше информацията – той го знаеше. Той „изяде” книги, статии, всичко за същността на жените и за постигане на успех в любовта.

Тогава срещна един испанец на име г-н Ръководство. Той му каза:
- Погледни тук – твоя „боен план” за действие:

Психологически маневри! Трябва да изучиш нервно-лингвистичното програмиране! Говори така: „Сега, като ИМАШ ТАЗИ ВРЪЗКА с някого, това чувство на ТОПЛИНА, БЕЗОПАСНОСТ и КОМФОРТ ето ТОЧНО ТУК, тогава това, което понякога може да се случи е...”

С помощта на г-н Ръководство, жените се превърнаха в психологически музикални инструменти, на които трябва да се свири.

Ръководства! Трябва да изучиш и запомниш статиите с житейските ситуации с жени.

Сега той знаеше да направи това, когато тя направи онова, да направи онова, когато тя направи това, и т.н. С напътствията на г-н Ръководство, успехът му беше постоянен.

Непрестанна информация! Никога не можеш да имаш прекалено много информация.

И очите на младия мъж се стрелнаха към безброй статии, постове и т.н. Късно вечерта той все още беше пред компютъра.

- Обичам те, г-н Ръководство! – извика младият мъж. Всички проблеми, всички ситуации, г-н Ръководство винаги имаше отговор. Мъжът се консултираше с него ден и нощ, запомняше неговите техники и го боготвореше.

Но, ох, ох. Нещо не беше наред. Беше му като написано в мозъка: „Никога не говори по телефона повече от 20 минути”, но когато го наруши... имаше блестящ успех! В мозъка му беше изписано и: „Никога не прави компромиси”. Когато нарушаваше това правило, обикновено се проваляше с гръм и трясък. Но този път имаше страхотен успех. Скоро, правилата започнаха да се разпадат.

- Аааахх – осъзна той – тези напътствия и правила са били лек за липсата ми на самочувствие. Те наистина работят, но като цяло са ограничени. – Тогава той се усмихна – Напътствията и правилата са „помощните колела”, които ти помагат в началото.

Той вече няма да е напълно отдаден на испанеца г-н Ръководство! Сега вече можеше да лети и да се рее сам! Така че...

Недей да бъдеш затворник на правилата.

- Но ако напътствията и правилата му носят успех, защо да ги изоставя?
ДЖ: Защото е разбрал, че има успех не заради правилата и напътствията, а заради подхода с правилна психологическа нагласа за забавление – тогава правилата са излишни.

Младият мъж, както винаги, беше объркан. Тогава Дон Жуан, с на пръв поглед безкрайните си магически възможности, призова двама мъже.

ДЖ: Един от тях е актьор.

Тримата гледаха как актьорът се превръща в Херкулес, Хенри V, Хамлет и който и да е друг герой с главно Х. Но личността на актьора беше изчезнала.

- Какво стана с героя!? – зачуди се младият мъж.

Тогава те се загледаха в действията на другия мъж.
- Той е герой! – промълви младият мъж.
ДЖ: Наистина. Единият има естествено самочувствие, а другият говори с чужди думи.
- Но какво е лошо на заучените фрази?
ДЖ: Нищо! Но е критично важно да разбереш целта на готовите фрази и напътствия.
- Която е?

Тогава Дон Жуан заведе мъжа на място, от което се виждаха две групи мъже. Едната група сновеше напред-назад към мъжа на пиедестала – испанеца г-н Ръководство. Мъжете от другата се консултираха с него само от време на време, но си проправяха сами пътя.

- Каква е идеята?
ДЖ: Просто е. Целта на г-н Ръководство не е да ти даде успех. Ако мислиш така, завинаги оставаш под неговото диктаторство. Причината да съществува г-н Ръководство не е да ти даде успех, а да ти покаже начините за постигане на успех.
- Което какво значи?
ДЖ: Което значи, че няколко души са подтигнали успех и са формирали г-н Ръководство от своите знания. Той е тяхната автоматизация, техния робот, който отговаря на вечните въпроси на начинаещите. Крайната цел в съблазняването, в успеха, е всичко да е естествено. Когато стане естествено, не ти трябва г-н Ръководство и ще можеш да се справиш с всичко, на което се натъкнеш при контактите си с жените.
- Ахххх! – заскуба косите си младият мъж. – Аз си мислех, че жените са мили и чаровни, че само лошите момчета са проблемът! Знанието разби всичките идеали, които имах за жените.

ДЖ кимна с глава.
ДЖ: Ето само някои от Горчивите истини:
- Жените по-скоро биха си споделили успял мъж, отколкото да се отдадат на смотльо.
- Много жени не се омъжват по любов.
- Повечето разводи стават в ситуация, когато мъжът обича жената, но тя го мрази.
- Дори в дългите връзки, трябва да вървиш по пътя на Дон Жуан.
- „Невинното добро момиче” често е най-палава и най-невинна.
- Много жени оценяват твоя външен вид, твоята кариера, какво можеш да им предложиш, преди твоята същност и характер.
- Жените са по-орхидея, отколкото си мечтаят мъжете.
- Жените не биват привлечени от гения, а само от силата и въображението.
- Единствената цел на жените е връзка – с цел удоволствие или деца. На тях не им пука за твоята философия, освен за да я използва да привлече вниманието ти или да се постави на трона.
- Жените, в зюмбюл, желаят да бъдат третирани като обект, на който се наслаждаваш.
- За жените са важни социалните връзки – за какви ги мислят. Ти ставаш нейното его.

Урок 10

Защо някои мъже имаха успехи с жените без дори да се опитват, а други се проваляха, независимо колко се опитват? Защо тези, привидно арогантни мъже, получаваха всички жени? Защо тези гадняри успяваха там, където той – доброто момче – се проваляше?

- Защото си смотан! – отговаряха гаднярите.
А Доброто Момче отговаряше срамежливо:
- Но аз съм себе си. Няма да се променя за когото и да било.
Но Доброто момче все пак не успяваше да си уреди среща.
- Хаха, толкова си смотан! – казваха гаднярите.
Красивите момичета се смееха зад гърба му:
- Колко е отчаян само!

Отчаян! Защо се държеше той така, сякаш жените са нещо повече от него?Защо трябва той да спечелва нея – нека тя спечели него! Защо д ай купува подаръци? Нека тя му купува подаръци! Тази нова нагласа му донесе всички срещи, от които имаше нужда. Но защо по-рано той не е възприел тази нагласа?

Той си спомни минали гласове в главата си. Какво казваха те? Нека ги чуем:
„Ти нямаш мускули. Защо си мислиш, че някоя ще те хареса?”
„Ти не си толкова умен. Защо си мислиш, че можеш да имаш хубаво гадже?”
„Нямаш високоплатена работа! Защо си мислиш, че заслужаваш това хубаво дупе?”

И най-звучния и досаден глас:
„Ти не си толкова хубав като другите мъже. Затова не заслужаваш красиви мацки.”

Уви! Той знаеше, че не е Принц Чаровност и затова не се държеше като такъв. Но сега осъзна, че не Принц Чаровност дава самочувствие; обратно – самочувствието те прави Принц Чаровност. За да успееш в света, трябва да успееш в съзнанието си.

- Това е тайната – каза си той. Защото...

Ставаш това, за което се мислиш.

ДЖ: И затова, каквото си пожелаеш, това се случва.
- Но, Дон Жуан! Ти какво – да не си водещ на семинар за самоусъвършенстване? Къде са жените в цялата работа?
ДЖ: Жените идват и си отиват, но ТИ си завинаги. Фокусът трябва да е в теб. Какво ТИ искаш в една жена? Какво ТИ искаш да правите на срещата? Каква връзка ТИ търсиш? Всичко е за ТЕБ.
- Но, Дон Жуан! Ами ако тя не хареса моите идеи за среща? Ако тя е различна от това, което търся?
ДЖ: Значи тя не е за теб! Жените мразят, когато нямаш идея за срещата (което се случва на мъжете, които искат да ги задоволят да мислят за себе си). Ти имаш хоби и вкусове. Ако тя харесва твоите идеи, това е добре. Ако не ги харесва, си намираш друго момиче. Има ги с милиони.
- Но... това значи... да ме отрежат!

Дон Жуан го скастри:
ДЖ: Това е така само ако поставяш фокуса върху жената. Ако го правиш, значи действително смяташ, че жените са тези, които правят избора, а не ти. Никой не те отблъсква – ти просто проверяваш дали тя има добър вкус. В края на краищата, тя търси някой, който да отговаря на нейните интереси и вкусове. Ако тя нет е харесва по някаква причина, зарежи я! И й благодари!
- Да й благодаря?
ДЖ: Кое би предпочел: жена, която зарязва собствените си интереси заради твоите, само и само да си има приятел, или жена, която те харесва такъв, какъвто си?
- Поради нашите вкусове, ние сме съвместими!
ДЖ: Именно! Сега си помисли отново за дните си като Доброто Момче, тези болезнени дни на безкрайно съгласяване и избягване на конфронтация. Какво правеше, за да намериш съвместимост?
- Уви, никаква! – лицето на младия мъж побеля, когато той осъзна колко отвратителен е бил в тези дни. – Толкова ме е срам!
ДЖ: Не си само ти. Погледни навсякъде около себе си! Погледни как Мъжът е повален!

Младият мъж наистина внимателно се огледа. Видя тълпи от Добри Момчета, хвърлящи се към някой идол-златна статуя на жена. Цветя, шоколад, поезия и обяснения в любов,насочени към тази статуя. И последва гръм.

Тогава, от нищото в елегантна светлина и музика от магическа арфа, се появи Духът на Великия Дон Жуан.
- Какво прави пък този тук? – промърмори нашият Дон Жуан – Не го бях предвидил сега. (Забележка: Наистина Великият Дон Жуан може да се появи когато си поиска!)

Младият мъж извика:
- Говори!
- Аз ще те извиквам – каза нашият Дон Жуан – Откъде дойде?

Духът остана неподвижен, мълчалив, със самочувствие за недосегаемост. Тогава нашият Дон Жуан извика:
- Добре, говори, Велики Дон Жуан! Кажи истината!

И тогава духът, силно ядосан от начина, по който Мъжете са се превърнали в мухльовци, хвърли плочите, които държеше, към бягащите панически Добри Момчета. Той изговори думите на 10-те закона и след това изчезна във фонтан от светлина:

Не можеш да бъдеш себе си, без наистина да се вгледаш в себе си.
Не можеш да жертваш личността си заради удоволствие, без да разрушиш щастието си.
Не можеш да контролираш ситуацията, но можеш да контролираш себе си, емоциите си и живота си.
Не можеш да накараш жените да те обичат, докато не се заобичаш сам.
Не можеш да схванеш женската природа, докато не схванеш мъжката природа.
Не можеш да я спечелиш, докато фокусът е върху това, дали тя те иска.
Не можеш напълно да разбереш принципите от този уеб сайт, докато не излезеш сред жените.
Не можеш да получиш любов, ако раздаваш своята любов „безплатно”.
Не можеш да постигнеш желанията си, като им позволиш да нарушат твоята цялост.
Не можеш да бъдеш себе си, ако отричаш мечтите си и начините за постигането им.

Урок 11

Чувствайки се удобно със себе си и с новите си навици, той се отпусна и се сравни с приятелите си. Забеляза, че те имат проблеми с жените.

- Защо жените са толкова... женски? – питаше един. – Всичко би било толкова по-просто, ако не бяха толкова женски и всичко щеше да е логично!
- Наистина! Те не само са женски, но са досадно женски!

И те продължаваха да се оплакват.

Години по-късно старите му приятели с ебяха оженили или имаха сериозни приятелки. Всеки един от тях беше избран от съответното момиче. Всеки един от тях беше хронично нещастен.

Но те не биха си го признали. Те казваха:
- Какво! Ти все още си сам? Ох, горкият! Един ден ще успееш да си намериш момиче като нас.
- Наистина – казваше друг – Току-що си намерих ново гадже, а ти все още си сам! Ха!

А трети допълваше:
- Всички ние сме женени или си имаме приятелки, но ти, бедният, си още сам. Трябва да започнеш да слушаш съветите ни...

И те заедно казваха в един глас:
- Давай на жените цветя, шоколад, поезия, обяснения в любов, цялото си внимание, обещания, изключителност, своето време, двоите сънища, своя ЖИВОТ и приеми нейните желания, планове, манипулации и нейните проекти за твоето бъдеще.

Младият мъж се изсмя:
- Да си заменя Мъжествеността за момиче? Не благодаря. Защото...

Да имаш гадже не е успех.

- Дон Жуан! Какво имаш предвид с това?
ДЖ: Повечето мъже мислят като жените. Те си мислят, че като спят с много жени, като си имат приятелка или жена, това означава, че имат успех с жените.
- Имаш предвид, че просяците нямат право на избор. Имаш предвид, че мъжете трябва да ИЗБИРАТ момичето, а не обратното.
ДЖ: По-близо си и това е добре. Но жените излизат на срещи по най-различни причини. Те се омъжват по най-различни причини. Те спят с теб по най-различни причини. В допълнение, ти трябва да търсиш жена, която се интересува от ТЕБ!
- Не разбирам!

Дон Жуан призова един мъж и приятелката му. Мъжът, самодоволен, каза:
- Вече си имам гадже! Ябадабадуу!

Дон Жуан призова и един самотен мъж. Първият, с приятелката, самодоволно каза:
- Горкият! Някой ден ще си намериш момиче, като мен!

Самотният мъж наведе глава и погледна тъжно. Уви. Нямаше си гадже.

ДЖ: Сега, нека превъртим напред с няколко години.

Години по-късно, мъжът се ожени за приятелката си. Защо се ожениха?
- Изглеждаше логично продължение!

Уви, разводът последва след няколко години.

ДЖ: Грешка е да определяш успеха си по това дали имаш жена (или повече жени). По-скоро трябва да гледаш дали имаш жена, която НАИСТИНА те харесва.
- Защо казваш това, Дон Жуан? Звучи още по-сложно.
ДЖ: Да, но ако го направиш, няма да си в следния образ:
„Тя каза, че ме обича, и се оженихме! Защо сега иска развод?”
„Всички мои приятели я мислеха за страхотна домакиня. Защо ми изневерява с бившия си?”
„Тя не отговаря на многобройните ми обаждания? Какво става?”
„На срещите правим това, което тя иска, а после аз съм бил скучен. Какво трябва да значи това?”

Дон Жуан поклати глава:
ДЖ: Когато се целиш в нещо дългосрочно, трябва да си сигурен, че жената те харесва. Само защото излиза с теб, спи с теб и, да, дори се ОМЪЖВА за теб, това не значи, че те харесва!
- И какво да правя?
ДЖ: В началото ти определяш какви са срещите. Тя ще се съгласява, ако те харесва. По-късно може да „омекнеш”, например след 2 месеца. Ако започне да разваля уговорките за срещи, значи НЕ Е ГЪВКАВА и това трябва да е предупреждение, че не те харесва.
- Разбирам... Но ако си толкова зле, че НИКОЯ жена не те харесва?
ДЖ: Тогава ще имаш повече време за приятелите си. Успехът не се мери в това дали си имаш момиче, защото това би значело, че да си сам, е провал. Не. Провал е да имаш нещастен брак или връзка, в която тя не се интересува истински от теб.
- Значи фокусът е в мен, включително нейния интерес?
ДЖ: Точно! Забрави, че „да си имаш гадже, е успех” и никога няма да бъдеш зарязван!

Урок 12

Младият мъж вече ежедневно беше сред много жени. Колко сладък изглеждаше животът му! Но колко горчив беше ефектът! Той се чувстваше кух... като че ли не му пукаше за нищо. И тогава в него заговори един Глас:
ГЛАСЪТ: Напаст! Не можеш да ме държиш затворен завинаги!
- Какъв си ти? Зъл глас! Думите ти удрят като чукове в сърцето ми.
ГЛАСЪТ: Значи не си смел, защото те е страх като някаква жена. Аз съм твоето вътрешно аз, твоето въображение и... ако искаш... твоята душа. Като си ме затворил в клетка, твоите успехи с жените ще те удрят обратно като остриета и това ще се усилва.
- Какво! Ти си този, който сее тази ПРАЗНОТА в тялото ми като вирус?
ГЛАСЪТ: Ти, страхлив черноглед подлец! Знаеш, че получаваш това, което искаше: жени. Е, защо не си щастлив?
- Ох, толкова си зъл и глупав. Ти си най-неучтивия събеседник на планетата. Отговорът ми е – защото още не съм намерил подходящата...
ГЛАСЪТ: Не! Ти, глупаво плашило, остроумно колкото теле! Ти си отделил емоциите си от себе си, въображението от реалността, истинската си страст от вселената.
- Но аз нямах избор, защото нямах успех с жените!
ГЛАСЪТ: И се провали, защото ме държиш затворен и така ограничаваш възможностите си.
- Аз действа според това, какво искат жените.
ГЛАСЪТ: Но жените искат да живееш в собствения си свят, да престанеш да се дупиш за наказание и да се превръщаш в тампон, който жените да използват за нуждите си (емоционални, физически, социални и т.н.). Ти си еквивалентът на жена, която прави всичко, за да задоволи мъжете. Да – момичето, в което всеки мъж си го слага. Ти си Магическия Тампон, който всяка жена си слага... знаеш къде... Такова си дърво недодялано! Всички неща, които искат жените... самочувствие... хумор... спонтанност... забавление... Това са все качества на МЪЖ, който живее във въображението си. Прегърни мечтите си! Престани да се опитваш да си „перфектен” в очите на жените, защото ще объркаш първата заповед: Не бъди скучен. И...

Обедини мечтите и реалността си

ДЖ: Хей, имаш писмо.

Младият мъж се развълнува:
- Писмо? За МЕН?

Той побърза да го отвори.
- От кого е?
ДЖ: Чети.

Мъжът започна да чете. Погледна към Дон Жуан:
- Тук пише, че пристига от Женската Вселена!
ДЖ: Така е! Като небето над нас, жените в Женската Вселена ни гледат отгоре. Да, те винаги те виждат. Те виждат живота ти и награждават истинските мъже с женствения елемент.
- Но не всички мъже получават еднакви жени, нали?
ДЖ: О, не! Някои получават девствени, докато други – изоран материал.
- Какво друго можеш да ми кажеш за този „женствен елемент”?
ДЖ: Този елемент е силно отпускащ, силно орнаментен в спортните коли, експлодира и замръзва без явна причина, реагира добре на злато, платина и други ценни метали. Позеленява, когато бъде поставен до подобен на него елемент с по-високо качество.
- Какво искаш да ми кажеш, Дон Жуан? Че ние сме камък в техния свят, че те са някакъв елемент за нас в нашата вселена?
ДЖ: Колко си глупав! Тези мисли са прекалено пухкави и въздушни в твоето измерение. Не мисли за това, а просто прочети писмото.
- Жените често ли пишат на нас, мъжете?
ДЖ: Рядко. Обикновено жените говорят на друг език, така че ние и без това не чуваме нищо. Но понеже съм един отговорен Дон Жуан, пратеник, съм превел писмото в мъжки термини.
- Слава Богу! Сега виждам защо е в стил на 19-ти век!
ДЖ: Просто прочети писмото.

Младият мъж отвори писмото и зачете.

Скъпи господине,

Не бъдете неблагодарен с жените. Те Ви изненадаха, може би Ви шокираха, но също така Ви подготвиха за невиждан триумф. Сред тези успехи ще намерите контрола и посоката на своя живот и съдба.

Но, уви, не такава ще е съдбата на повечето мъже. Наистина, за много от вас, вие премахвате една голяма грешка само за да я замените с друга! Вместо да премахнете трона, вие създавате нови и нови „системи” и „техники” за него. Това е затворен кръг!

Все пак, има една основна причина да се каже, че пътищата на Природата са толкова безпогрешни, колкото са и неразгадаеми. Ако ни отделите само един момент (както ще се опитаме да демонстрираме чрез нашия пратеник Дон Жуан), ще Ви покажем една революционна революция. Тронът, който контролираше Вашия живот по някакъв начин, ще бъде разбит, независимо какви „системи” използвате.

Ваши благородни себеподобни, амбициозни и с огнени очи, ще се опитат да седнат на трона на Вашия свят, за да Ви накарат да живеете по определен начин. Този, който успее, ще се короняса с Вашите мечти и ще каже: „Погледнете ме! Аз съм целта и центъра на вашия свят. Моите прищевки вече са ваши закони. Това, какво харесвате от днес, включително храна, жени, коли, ще го определям аз. Само аз ще определям света, в който живеете”.

Младежо, за съжаление сте! Виждаме как се покланяте и оставяте други да Ви командват. Но заключен вътре във Вас е огънят на Прометей, който чака да бъде освободен, като феникс, циклама възбуда на душата и желание, чиито съставни части са мечтите и мислите – те са във Вас в огромно количество. Всичко, което трябва да направите, е да комбинирате тези съставки, да комбинирате мислите и действията, съня и реалността, и да наблюдавате как тронът с еотдалечава.

- Леле, Дон Жуан, тези жени са толкова странни!
ДЖ: Да, така е! Една от най-големите изненади при моята трансформация в Дон Жуан беше не това, че жените забелязваха промяната ми, а това, че казваха „Като че ли си пораснал”.
- Защо го казват?
ДЖ: Защото това е истината. Защо позволяваш на други хора да кроят живота ти? Животът ти върви в кръг, защото не можеш да се откъснеш от някои смотани приятели или глупави забавления. Продължавай да четеш писмото.

Разликата между Дон Жуан и смотльото е като разликата между Мъж и дете. Недейте да се заблуждавате – светът на Дон Жуан и светът на смотльото са различни като ада и рая.

Виждате ли, господине, едно време това е било известно. Мъжете са се борели и са създавали свой свят. Те са взимали това, което искат, а след това са задавали въпроси. Те са имали собствено виждане какво искат в живота и как ще го постигнат.

Това, което ние жените мразим най-много, е коленичилият мъж. Това е нагаждачът, Доброто Момче, смотльото, при когото енергията не е фокусирана правилно и се губи в нищото. Години от живота Ви могат да минат по този трагичен начин.

Разбира се, когато фокусът бъде видян като нещо, което всъщност не е, мъжът се превръща в Доброто Момче, точно както едно куче става домашен любимец, щом Природата не го пуска на свобода.

Животът на един Мъж не може да бъде направляван. Всички мъже имат мисия да бъдат водачи, дори ако това не значи да водят други мъже, а да водят собственото си семейство, да го пазят, да предпазват жена си и децата си от погрешни пътища, да защитават плодовете на Природата от опасностите и бурите на Времето.

Младият мъж сгъна писмото обратно:
- Колко странно писмо!

Дон Жуан се усмихна:
ДЖ: Ако един ден все пак успееш да влезеш в Женската Вселена, ще бъдеш още по-изумен.
- А ключът към Женската Вселена?
ДЖ: ... е да обединиш мечите и реалността. Това е е единственият път.