Здравейте харесвам си едно момиче и историята ще я напиша в един може би не малък текст хич не ми се пише но имам нужда от помощ а за да я получа пълноценно трябва да опиша сичко в най малък детайл(е малко се поолях ама ) :
Преди около 6 месеца я видях за пръв път.Тя работи в един супермаркет като касиерка (супермаркет европа).Отначало само я гледах много се изчервявах бях много влюбен и с секи път като я видех затъвах все повече и повече в любовта.С времето бяха минали около 4 месеца когато видех че тя е на каса и почти винаги минавах на нейната каса което още тогава мисля че и беше направило впечатление.С времето поразпитах една нейна колежка дали има приятел на колко години е и излезна че е на около 21 години и няма приятел а аз съм на 19 години по малък от нея незнам как го приема.С много мъки малко бира и мнооого кураж се запознах с нея .Така извесно време след това си казвахме здрасти и тн.Аз и казвах здрасти тя с една много мила усмивка също здрасти как си и тн.Чудех се откъде ше събера куража да и предложа да излезнеме на кафе.Е успях на 14.10.06 събрах кураж и и предложих да излезнеме тя малко се изчерви а аз се притеснявах бая но добре реагира и каза когато е по свободна че ше излезнеме аз и дадох номера ми на листче и и казах само да ми клипне като реши и аз ше и се обадя а тя ми отвърна че ше ми се обади направо.Добре аз стаслив на седмото небе си отидох.Мина ден минаха 2 и 3.Много мучтелни в очакване но тя не се обаждаше.На 17.10.06 аз отидох казах и здрасти и тя здрасти.Зачаках тя да подхване тема по този начин можеби ако подхване няма да е безразлична и тя ми каза кво става и така се заговорихме (разбира се на касата повече от 1-2 минути не можеме да си говориме).Този път по не се притеснявах и тя преполагам.Аз я попиртах защо не се обажда и тя много убедително ми каза че шен амери време да ми звънне.
Е добре.С времето споделих случая с много приятели и ходех до европата при всеки удобен случай дори само за да и кажа здрасти купувах си нещо само за да мина през нея и да я видя.Имаше случаи на ден по 2-3 пъти да ида.Доста пъти и правех комплименти когато забелейх нещо ново например за прическата и че е много хубава или нещо от сорта тя ги приемаше доста добре усмихвайки ми се и казвайки мерси и тн.Така до тук добре.НО мина много време След като бях споделил дори с майка ми и с доста приятели получавайх и съвети от тях.Та реших да ида и да я почерпя като и оставя рестото на стойност едно кафенце.Така и стана.Дори датата помня Вече бяха минали към 20-тина дни без да се обажда И МНОГО СЕ ЧУДЯ защо усмихва се гледа ме интересно НО НЕ СЕ ОБАЖДА.Та на 08.11.1006 аз отидох и започнах нормалния разговор.Разбира се всичко бесех нагласено предварително в главатами защото знаех нормалните и реакции на въпросите ми.Казах и здащи и тя здравей усмихнато , попитах я как е и тя нацупено поклаща главицата си (нещо което преди това се беше повтаряло доста пъти) и аз си бях измислил сценарии казах и : ееее само се цупиш усмихни се като се усмихнеш си много по хубава особенно с новата ти прическа дето се забравям да ти я честитя.Много ти отива и тя се усмихна доста и ми каза мерси.Платих и и остана ресто за едно кафенце и аз и казах да не ми връща ресто а да пие едно кафенце и тя се усмихна.Така я почерпих изпадам в доста подробности но както и да е .Когато ходех с майка ми при нея аз нищо не и казвах(уж се притеснявах от майка ми но не беше така) и тя доста интересно оглеждаше майка ми и в тази обстановка ми е направило впечатление че се изчервява като домат също така и вместо да си кажеме здрасти тя поглеждаше майка ми и казва добър вечер.Това ставаше не веднъж.Тъй като живея сам тя беше разбрала това с времето от различните намеци и подготвени разговори пред нея.Така мина доста време каних къде ли не доста пъти на кафе,оставях и понякога за кафенце от рестото каних я на купон няколко пъти в нас но се в моменти когато е до късно на работа.и се не ставаше.Имало е случаи да ми откаже и с думите много съм уморена и тн.както и да е.Също така вече минавам секи път когато видя че е на смяна през нея говориме си усмихваме се един на друг абе и луд ше разбере че има нещо АМА защо не се обажда защо като и предложа да идеме някъде тя измисля причина да откаже,не мие казвала не и никога не е реагирала с лоша физономия или дума към мои разговор даже напротив изхервява се усмихва се и тн.Когато ме види винаги се усмихва много сладко.Какво да правя вече започнах да се отчайвам.Мина 1 месец и 15-тина дни откакто се запознах с нея и 6 месеца откакто съм влюбен в нея а още не мога да я измъкна от тоя тъп супермаркет.Когато я видя чувствам онази страшно готина тръпка при влюбването дори след толкова много време още кара сърцето ми да забива лудо.Скоро не съм я канил никъде тъй като когато някои ти отказва той те обезкуражава и така шанса скоро пак да пробваш се намалява.Сега се чудя тези да не пробвам ли пак но искам да е нещо p ооригинално незнам кажете какво мислите за целия този случай които описах.То си личи влюбен съм до уши но какво да правя не мога да я измъкна от там и това е!
Преди около 6 месеца я видях за пръв път.Тя работи в един супермаркет като касиерка (супермаркет европа).Отначало само я гледах много се изчервявах бях много влюбен и с секи път като я видех затъвах все повече и повече в любовта.С времето бяха минали около 4 месеца когато видех че тя е на каса и почти винаги минавах на нейната каса което още тогава мисля че и беше направило впечатление.С времето поразпитах една нейна колежка дали има приятел на колко години е и излезна че е на около 21 години и няма приятел а аз съм на 19 години по малък от нея незнам как го приема.С много мъки малко бира и мнооого кураж се запознах с нея .Така извесно време след това си казвахме здрасти и тн.Аз и казвах здрасти тя с една много мила усмивка също здрасти как си и тн.Чудех се откъде ше събера куража да и предложа да излезнеме на кафе.Е успях на 14.10.06 събрах кураж и и предложих да излезнеме тя малко се изчерви а аз се притеснявах бая но добре реагира и каза когато е по свободна че ше излезнеме аз и дадох номера ми на листче и и казах само да ми клипне като реши и аз ше и се обадя а тя ми отвърна че ше ми се обади направо.Добре аз стаслив на седмото небе си отидох.Мина ден минаха 2 и 3.Много мучтелни в очакване но тя не се обаждаше.На 17.10.06 аз отидох казах и здрасти и тя здрасти.Зачаках тя да подхване тема по този начин можеби ако подхване няма да е безразлична и тя ми каза кво става и така се заговорихме (разбира се на касата повече от 1-2 минути не можеме да си говориме).Този път по не се притеснявах и тя преполагам.Аз я попиртах защо не се обажда и тя много убедително ми каза че шен амери време да ми звънне.
Е добре.С времето споделих случая с много приятели и ходех до европата при всеки удобен случай дори само за да и кажа здрасти купувах си нещо само за да мина през нея и да я видя.Имаше случаи на ден по 2-3 пъти да ида.Доста пъти и правех комплименти когато забелейх нещо ново например за прическата и че е много хубава или нещо от сорта тя ги приемаше доста добре усмихвайки ми се и казвайки мерси и тн.Така до тук добре.НО мина много време След като бях споделил дори с майка ми и с доста приятели получавайх и съвети от тях.Та реших да ида и да я почерпя като и оставя рестото на стойност едно кафенце.Така и стана.Дори датата помня Вече бяха минали към 20-тина дни без да се обажда И МНОГО СЕ ЧУДЯ защо усмихва се гледа ме интересно НО НЕ СЕ ОБАЖДА.Та на 08.11.1006 аз отидох и започнах нормалния разговор.Разбира се всичко бесех нагласено предварително в главатами защото знаех нормалните и реакции на въпросите ми.Казах и здащи и тя здравей усмихнато , попитах я как е и тя нацупено поклаща главицата си (нещо което преди това се беше повтаряло доста пъти) и аз си бях измислил сценарии казах и : ееее само се цупиш усмихни се като се усмихнеш си много по хубава особенно с новата ти прическа дето се забравям да ти я честитя.Много ти отива и тя се усмихна доста и ми каза мерси.Платих и и остана ресто за едно кафенце и аз и казах да не ми връща ресто а да пие едно кафенце и тя се усмихна.Така я почерпих изпадам в доста подробности но както и да е .Когато ходех с майка ми при нея аз нищо не и казвах(уж се притеснявах от майка ми но не беше така) и тя доста интересно оглеждаше майка ми и в тази обстановка ми е направило впечатление че се изчервява като домат също така и вместо да си кажеме здрасти тя поглеждаше майка ми и казва добър вечер.Това ставаше не веднъж.Тъй като живея сам тя беше разбрала това с времето от различните намеци и подготвени разговори пред нея.Така мина доста време каних къде ли не доста пъти на кафе,оставях и понякога за кафенце от рестото каних я на купон няколко пъти в нас но се в моменти когато е до късно на работа.и се не ставаше.Имало е случаи да ми откаже и с думите много съм уморена и тн.както и да е.Също така вече минавам секи път когато видя че е на смяна през нея говориме си усмихваме се един на друг абе и луд ше разбере че има нещо АМА защо не се обажда защо като и предложа да идеме някъде тя измисля причина да откаже,не мие казвала не и никога не е реагирала с лоша физономия или дума към мои разговор даже напротив изхервява се усмихва се и тн.Когато ме види винаги се усмихва много сладко.Какво да правя вече започнах да се отчайвам.Мина 1 месец и 15-тина дни откакто се запознах с нея и 6 месеца откакто съм влюбен в нея а още не мога да я измъкна от тоя тъп супермаркет.Когато я видя чувствам онази страшно готина тръпка при влюбването дори след толкова много време още кара сърцето ми да забива лудо.Скоро не съм я канил никъде тъй като когато някои ти отказва той те обезкуражава и така шанса скоро пак да пробваш се намалява.Сега се чудя тези да не пробвам ли пак но искам да е нещо p ооригинално незнам кажете какво мислите за целия този случай които описах.То си личи влюбен съм до уши но какво да правя не мога да я измъкна от там и това е!
лесно е другия път го използвай 
)smqtam utre da si polafime s nqkolko dumi4ki i da i iskam gsm-a mnogo mi e lubopitno kakvo li she izmisli ili prosto she mi go dade znam li.ne sum se se6tal da i go iskam za6toto predpochitam lice v lice da si lafime no qvno tq e zabila na tazi stupka predpolagam i ochakva da i go iskam.Moje bi za neq e zaduljitelno vupreki che za men e se taq dali az ili tq she mi se obadi ili dali she i go kaja v liceto.otkrit chovek sum makar i trudno i da mi trqbva vreme no rano ili kusno sum gotov da kaja istinata v ochite to vupreki si4ko sum spodelil s mnogo hora zatova mi e i dosta leko predpolagam.
другия път ще си дърпаме ушите