palla, 01.10.2006 - 18:08 написа:
Да, това е вече спомен, но остана в мен въпрос, който не ми дава покой...
Ако някой може да отговори защо..,нека го направи!
Историята е банална, но факт е,че си остава актуална!
И така, кажете ми ,моля защо има хора с които живееш с години, познаваш ги до болка добре, но един ден разбираш, че човека до теб е чужд и студен и отдавна вече не разговаряте...
А се случва така, че срещаш някой непознат и разговорите потичат неусетно и той ти става близък,мил докато превърне се в познат...И всичко бавно се повтаря...
За мен е просто. Просто човека до теб престава по един или друг начин да те провокира. Знаеш какво можеш да очакваш и как ще реагирате и двамата в 90% от всичко което направите. Хората с които се познаваме много добре трудно могат да ни бъдат предизвикателство и затова трудно могат да ни изненадат. Каквото и да си говорим точно тази част от човешкото поведение ни привлича толкова много- предизвикатеството. Когато не знаеш какво точно ще направи един човек и как ще реагира е интересно да видиш (да го предизвикаш да покаже своето поведение в сутуацията) и да откриеш нещо което ще те изненада.
Най- интересната за мен бе едно момиче с което ходихме всяка неделя на Витоша. Всеки път ми идеше да я убия. Правеше какви ли не простии. Всеки път се чудех какво ще бъде. Е това е предизвикателство. Намериш ли човек който да е достатъчно луд да не го бърка ще те предизвиква.
Трудно ми е да го обясня, но това е истината. Ето за това има хора които лесно можеш да ги опознаеш до болка и да ти станат безинтересни и такива които ще са загадка и всеки път ще те изненадват с някаква простотийка.