Таа историята е следната... помолих гаджето на един френд да ме запознае със някоя нейна приятелка. Вчера излязохме четиримата (аз френда ми, гаджето му и приятелката). Та за първи път в живота ми ми се случи да излезна на "среща" ако може така да се каже. До сега все съм познавал момичетата с които съм бил... или сме били от една компания или от един клас или от едно училище и т.н... А със това момиче НИЩО ОБЩО. Вчера се разделихме и днес пак излязохме. Само дето решихме да се разделиме по двойки, защото когато бяхме четиримата на куп момичето беше малко срамежливо. Та разделихме се. Първите 2 часа бяха що-горе добре. Говорихме си... на ГОЛЕМИ интервали мълчание, след което трябваше да чакаме приятелите ни на едно място. Отиваме там а те половин час се забавиха... През тоя половин час направо ми идеше да взема един пистолет и да се гръмна в главата. Такъв срам и резил не съм изпитвал през живота си. По принцип съм доста разговорлив човек, умея да разсмивам и т.н. Но със нея... сякаш имах буца в гърлото. Не знам какво ми стана но не се сещах НИЩО за което да си говориме, НИЩО което да й кажа за самата нея. Бях намислил да й искам телефона на края на срещата, само че стана толкова кофти ситуация чеее... Тя ме попита "Ние като ще сме приятели поне да си размениме телефоните?". И аз на никъде... то изглеждаше все едно съм изпаднал от не знам къде. И много тъпо се получи. След което ми каза "През живота ми със приятели не съм мълчала толкова много" И това ме закопа съвсем. Уби ми всякакво настроение, мозъка ми като че изключи в този момент, не знаех какво да отговоря, а трябваше да кажа нещо все пак. Потънах от срам в земята. На капак на всичко момичето ни остави (приятелите ни вече бяха дошли) и си тръгна без никакъв шанс да я върна. Догоних я по стълбите, опитах да поговоря с нея, но не. Тя ми каза... може да си говориме като приятели но нищо повече. Та сега е дилемата какво да правя? Искам да излезнем пак, много я харесах, супер готино момиче е, просто нямам думи за нея (защо ли и тук... това момиче не влияе добре на речта ми). Дайте идея какво да правя, как да постъпя? Трябва да й се обадя, но какво да й кажа (ако въобще успея да кажа нещо)?
Забравих да кажа че тя също ме е харесала и като визия и като характер, ама явно тъпото ми държане я е накарало да го направи това

Какво ли студено не пих вече... и стигнах до извода който не исках да чуя в началото. А именно - следващата
Тая не си заслужава мъките