Здравейте, уважаеми мъже! От доста време с интерес чета вашия форум, защото обичам да се поставям на мястото на хората, с които флиртувам/излизам/започвам връзка, и да виждам света през техните очи.
И знаете ли, макар да съм напълно наясно с повечето теории и стратегии в Библията, всеки път, когато един уверен Алфа мъж ми ги приложи качествено, аз се заинтригувам от него. Но днес искам да споделя за обратния случай, описан не на едно и две места по форума - доброто момче.
От около половин година излизам с мъж, който като външен вид се доближава максимално до идеала ми. На всичкото отгоре е добър в леглото, мил, с интереси, сходни на моите, а и постоянно се грижи за мен, споделя ми, вярва ми и пр. За съжаление обаче, той....хлътна и тотално си изгуби ума - звъни ми през 1-2 часа, депресира се, когато не съм до него, и постоянно ми повтаря че аз съм смисълът на живота му. Подарява ми непрекъснато някакви неща, които аз вече просто спрях да приемам.
Първоначално си помислих, че е възможно да ми е изневерил и да се чувства гузен, но вече два месеца и нещо всеки божи ден ми се обяснява в любов, а и с това непрекъснато звънене по телефона + смс-и + Скайп когато не сме заедно, изобщо не виждам кога би имал време за контакт с друго човешко същество, та камо ли с жена. 
Да, в началото ми галеше самочувствието - признавам. Бях щастлива и удовлетворена, но в един момент започнах да забелязвам недостатъците му. Даде ми цялата власт в нашата връзка, и изведнъж аз го видях като един слабохарактерен индивид, обсебен от страх да не бъде зарязан. Започнах да се дразня от провинциалния му акцент, почувствах се по-интелигентна от него, сърцето ми спря да подскача, като го видя. С две думи, бях тотално ОТЕГЧЕНА.
И тогава, той замина извън града за няколко дни. Нужно ли е да казвам, че имах нужда от глътка чист въздух и не се страхувах да я вдишам свободно...Отидох на купон с ясната идея да пофлиртувам и да се почувствам отново необвързана, макар и само за една вечер. А там, там беше и Алфа-мъжът. Като външност - определено по-невзрачна от приятеля ми, но с поведение на човек, който знае какво иска и знае как да го поиска. Успя да ми влезе под кожата и изкарахме една невероятна нощ заедно. На другата сутрин ме погледна в очите, усмихна ми се и заяви директно, че не търси връзка, а само, цитирам, "магнолия buddy". И ето тук идва ключът към всичко - ужасена и препатила от обвързването, започнах авантюра с този човек. Без никакви задръжки. Забавлявах се и продължавам да се забавлявам. Имам страхотен перуника, никакви задължения, никакви чувства освен привличане, разнообразие, не съм натоварвана с проблемите му, както и той с моите.
Сега се мъча по някаквъв начин да се разделя с приятеля ми безболезнено, но той изпада в някаква луда паника само като отворя темата. Не съм чудовище, болно ми е, че наранявам човек, който ме обича. Ако узнае, че му изневерявам, ще откачи. Освен съжаление обаче, към него не изпитвам нищо.
Мили мъже, спрете да се унижавате и да се държите като парцали. Не искаме роби, не искаме поклонници. Оценявайте ни, когато ни имате, както и ние ще ви оценяваме. Това е всичко. Не погубвайте достойнството си. Защото така ни карате да се отвратим от моногамните връзки.
И знаете ли, макар да съм напълно наясно с повечето теории и стратегии в Библията, всеки път, когато един уверен Алфа мъж ми ги приложи качествено, аз се заинтригувам от него. Но днес искам да споделя за обратния случай, описан не на едно и две места по форума - доброто момче.
От около половин година излизам с мъж, който като външен вид се доближава максимално до идеала ми. На всичкото отгоре е добър в леглото, мил, с интереси, сходни на моите, а и постоянно се грижи за мен, споделя ми, вярва ми и пр. За съжаление обаче, той....хлътна и тотално си изгуби ума - звъни ми през 1-2 часа, депресира се, когато не съм до него, и постоянно ми повтаря че аз съм смисълът на живота му. Подарява ми непрекъснато някакви неща, които аз вече просто спрях да приемам.
Първоначално си помислих, че е възможно да ми е изневерил и да се чувства гузен, но вече два месеца и нещо всеки божи ден ми се обяснява в любов, а и с това непрекъснато звънене по телефона + смс-и + Скайп когато не сме заедно, изобщо не виждам кога би имал време за контакт с друго човешко същество, та камо ли с жена. Да, в началото ми галеше самочувствието - признавам. Бях щастлива и удовлетворена, но в един момент започнах да забелязвам недостатъците му. Даде ми цялата власт в нашата връзка, и изведнъж аз го видях като един слабохарактерен индивид, обсебен от страх да не бъде зарязан. Започнах да се дразня от провинциалния му акцент, почувствах се по-интелигентна от него, сърцето ми спря да подскача, като го видя. С две думи, бях тотално ОТЕГЧЕНА.
И тогава, той замина извън града за няколко дни. Нужно ли е да казвам, че имах нужда от глътка чист въздух и не се страхувах да я вдишам свободно...Отидох на купон с ясната идея да пофлиртувам и да се почувствам отново необвързана, макар и само за една вечер. А там, там беше и Алфа-мъжът. Като външност - определено по-невзрачна от приятеля ми, но с поведение на човек, който знае какво иска и знае как да го поиска. Успя да ми влезе под кожата и изкарахме една невероятна нощ заедно. На другата сутрин ме погледна в очите, усмихна ми се и заяви директно, че не търси връзка, а само, цитирам, "магнолия buddy". И ето тук идва ключът към всичко - ужасена и препатила от обвързването, започнах авантюра с този човек. Без никакви задръжки. Забавлявах се и продължавам да се забавлявам. Имам страхотен перуника, никакви задължения, никакви чувства освен привличане, разнообразие, не съм натоварвана с проблемите му, както и той с моите.
Сега се мъча по някаквъв начин да се разделя с приятеля ми безболезнено, но той изпада в някаква луда паника само като отворя темата. Не съм чудовище, болно ми е, че наранявам човек, който ме обича. Ако узнае, че му изневерявам, ще откачи. Освен съжаление обаче, към него не изпитвам нищо.
Мили мъже, спрете да се унижавате и да се държите като парцали. Не искаме роби, не искаме поклонници. Оценявайте ни, когато ни имате, както и ние ще ви оценяваме. Това е всичко. Не погубвайте достойнството си. Защото така ни карате да се отвратим от моногамните връзки.
