Привет на всички!
Имам нов казус, който ще се опитам да ви разкажа и ще очаквам идеи и мнения - дано са полезни не само на мене
От около 2 седмици имам нова колежка в работата. Като се запознавахме усетих, че м/у нас прехвърчат искри (някои му казват флуиди). Момичето е много сладурско, но в първия момент ми се стори малко притеснена, затова направих първата крачка. Усетих, че се отпуска при разговора ни и си казах " " Тя се намира в друг офис и не мога да я виждам често, затова и взех ICQ-то за да можем да комуникираме по някакъв начин. Сигурно ще кажете, че не е това начина, и ще се съглася, но като за начало става. Та така - от приказка на приказка разбрах, че каката си има батко, с който нещо не върви. Проблема е, че тя ги знае и ги вижда нещата, но не може да се реши да направи някаква по-сериозна крачка - а я виждам, че не я кефи и целия ден и е скапан някакъв....И тук се намесих аз. Опитах се да и обясня, че не трябва на всяко нещо да му се търси обяснение, че понякога трябва да се действа на първа сигнална.....че трябва да гледа себе си, а не да угажда на околните...такива работи (направо се опитвам всячески да я освободя, за да се наместя аз 
). Като цяло успях да я убедя, че наистина има нужда от промяна - в каква посока, ще си проличи по-късно. Притеснява ме само това как ме възприема тя към момента. Цялото упражнение го направих съвсем съзнателно, и се опитвах да не звуча и да не изглеждам като приятел, прилагах какви ли не трикове, начини на изразяване и какво ли още не....... Дядо ми ми каза една много вярна приказка - "Жените, вика, чадо са като маймуните - не се пуска от един клон преди да се е хванала за друг..", така че, ако тя се хване за мене, не виждам причина да не се пусне от предния, а си мисля, че иска точно това. На доста места се казва, че жените за да преминат към по-сериозна фаза от една връзка е нужно да почувстват съответния човек близък. Затова реших да подходя по тоя начин с риска да мина в графа "приятели" - да съм човека насреща, човека, който я разбира, и човека, при който тя може да отиде и да се чувства спокойна и сигурна - целия ни разговор го въртях около тая идея като не пропусках да покажа, че съм мъжкар, а не кошче за душевни отпадъци. Правилен ли ми е подхода - как мислите. Със сигурност това не е единствения начин, сигурно има хиляди други - кажете вие как се справяте когато ви изникне такава ситуация?
Поздрави!
Имам нов казус, който ще се опитам да ви разкажа и ще очаквам идеи и мнения - дано са полезни не само на мене
От около 2 седмици имам нова колежка в работата. Като се запознавахме усетих, че м/у нас прехвърчат искри (някои му казват флуиди). Момичето е много сладурско, но в първия момент ми се стори малко притеснена, затова направих първата крачка. Усетих, че се отпуска при разговора ни и си казах "
" Тя се намира в друг офис и не мога да я виждам често, затова и взех ICQ-то за да можем да комуникираме по някакъв начин. Сигурно ще кажете, че не е това начина, и ще се съглася, но като за начало става. Та така - от приказка на приказка разбрах, че каката си има батко, с който нещо не върви. Проблема е, че тя ги знае и ги вижда нещата, но не може да се реши да направи някаква по-сериозна крачка - а я виждам, че не я кефи и целия ден и е скапан някакъв....И тук се намесих аз. Опитах се да и обясня, че не трябва на всяко нещо да му се търси обяснение, че понякога трябва да се действа на първа сигнална.....че трябва да гледа себе си, а не да угажда на околните...такива работи (направо се опитвам всячески да я освободя, за да се наместя аз ). Като цяло успях да я убедя, че наистина има нужда от промяна - в каква посока, ще си проличи по-късно. Притеснява ме само това как ме възприема тя към момента. Цялото упражнение го направих съвсем съзнателно, и се опитвах да не звуча и да не изглеждам като приятел, прилагах какви ли не трикове, начини на изразяване и какво ли още не....... Дядо ми ми каза една много вярна приказка - "Жените, вика, чадо са като маймуните - не се пуска от един клон преди да се е хванала за друг..", така че, ако тя се хване за мене, не виждам причина да не се пусне от предния, а си мисля, че иска точно това. На доста места се казва, че жените за да преминат към по-сериозна фаза от една връзка е нужно да почувстват съответния човек близък. Затова реших да подходя по тоя начин с риска да мина в графа "приятели" - да съм човека насреща, човека, който я разбира, и човека, при който тя може да отиде и да се чувства спокойна и сигурна - целия ни разговор го въртях около тая идея като не пропусках да покажа, че съм мъжкар, а не кошче за душевни отпадъци. Правилен ли ми е подхода - как мислите. Със сигурност това не е единствения начин, сигурно има хиляди други - кажете вие как се справяте когато ви изникне такава ситуация?Поздрави!
хихи.... ей такива изреченийца пускай от време на време. Трябва да й покажеш, че не си й просто приятел, а че се интересуваш от нея. Ако искаш нещо да стане, тя трябва да разбере, че ти искаш нея 