
Нямаше как да не останем приятели заради многото общо, след първата ни среща последваха още няколко, прекарвахме чудесно, тя си знаеше, че я обичам и, че винаги ще я обичам, аз си знаех, че тя не ме и никога няма...Така тези няколко години михана неусетно и в момента виждам, че никога не съм имал толкова добра приятелка. Въпреки малкото ни срещи за тези години чустваме, че се познаваме от давна и знаем всичко за другия. Дори доста често се случва да казваме едни и същи неща едновременно.
Виждам бъдещето да бъде следното - ще си бъдем верни приятели, аз винаги ще я обичам и ще ми е кофти... Вече почти го превъзмогнах, ноо...всъщност не съм, тя е всичко за което съм мечтал - много сладко красива, интелигентна, много добра, грижлива и малка ( на ръст - това ми е слабост

Тя си има сериозен приятел и дори и да се разделят 'някога' , това няма да е в близките няколко години, а аз не виждам какво мога да направя за да получа това което винаги съм искал от живота.
Згрешил съм като съм я 'глезил' един вид, когато сме се виждали - прекалено много комплименти, подаръчета и т.н. Толкова съм прекалил (online, chat, mails, etc), че вече си мисля, че aко някога и направя комплимент ще бъде банално

Както и да е, не искам да се отказвам от моята цел - да я направя много много щастлива (както и аз ще се чуствам), но не мисля, че дори и този 1% вероятност да се збъдне и да бъдем заедно тя ще изпитва такава любов (ако въобще ще е любов) към мен, колкото аз към нея.
Както се вижда, съм доста песимистично настроен, но се опитвам да бъда реалист :P
Сега малко за мене - аз съм на 17 и когато искам карам момичетата да се влюбват в мен, но просто с нея немога да го направя.
Дано сте прочели цялото за да дадете обективен съвет

и така.