Всичко идва от нагласата и от мислите ,които човек поражда.Има четири принципа-два за успех,два за неуспех,които бих искал да споделя с вас:
1.ГОЛЕМИЯТ ИНТЕРЕС(ЖЕЛАНИЕ)ВОДИ ДО НЕУСПЕХ И ОТБЛЪСКВА.
Сякаш колкото повече желаем нещо,толкова повече то бяга от нас.Независимо дали става дума за жени,постижения в работата или каквото ни хрумне.''Да те жадувам аз,да те жадувам,а ти все повече да се отдалечаваш''-е написал Любомир Левчев и са изпели Сигнал.Всеки от личен опит е изпитал това.Понякога само мислите ни ни издават-срещаме някои и не можем да спрем да мислим за бъдещи въображаеми преживявания с него.Тогава започваме да губием присъствие на духа в настоящето и ставаме непривлекателни за избрания човек.
2.КОЕТО Е БАЗИРАНО НА МАТЕРИАЛНОТО И/ИЛИ НА ЖИВОТИНСКИТЕ ЖЕЛАНИЯ,ТО Е МИМОЛЕТНО И ВИНАГИ ВОДИ ДО СТРАДАНИЯ.
Всеки го е изпитал!И когато щастието от това нещо си отиде,човек се пита''Къде сбърках?''.''Аз неудачник ли съм?''.''Зашо все на мен се случва все аз да оплесквам работите?''.''Защо не мога да направя едно нещо като хората!?''.А на човекът трябва да му е ясно ,че НВГОВОТО ТЯЛО НЕ СЕ ОТЪЖДЕСТВЯВА С НЕГО САМИЯ,с неговата душа.
Звучи просто,но колко ли често подхождаме с душата си към едно момиче?
От друга страна:
1.МАЛКИЯТ/УМРЕНИЯТ ИНТЕРЕС(ЖЕЛАНИЕ)ВОДИ ДО УСПЕХ И ПРИВЛИЧА.
Но как да желаем някого малко.Ние трябва да знаем,че дори и да го имаме ,той/тя няма особенно да промени животът ни.Трябва да знаем,че КАКВОТО И ДА ПРАВИМ,ЩЕ СТРАДАМЕ.Щастието е непостижимо във този материален свят,Бог Го е направил за изпитание на силата на духа на човека.То идва колкото да даде точно необходимите сили на човек да продължи да живее и да се бори.То не е блажен райски остров,който човек търси цял живот,а когато намери-остава там до края на дните си;То е един божествен миг-слънчевият лъч през прозореца,неволната усмивка,детският смях,веселата песен на птичка.А сега прочети това->
И какво научи-че КАКВОТО И ДА ПРАВИШ,ЩЕ СТРАДАШ затова трябва да знаеш,че
2.КОЕТО СЕ ГРАДИ ВЪРХУ ДУХОВНОТО,ТО САМО НОСИ УТЕХА И Е ВЕЧНО!
Какво в този свят е вечно?Любовта между син и майка,любовта между братя,любовта между истински приятели.Тъй че ако искаш да имаш една дълга връзка с момиче,то трябва първо да можете да сте ПРИЯТЕЛИ.Звучи много лесно,но всъщност не е -защото въпреки животинската си природа,която човек по-добре да отрече от себе си,тя винаги ще си е част от него.И животинското в него пак ще го кара да страда,независимо че човек е осъзнал,че тялото е различно от душата,от неговото ''Аз''.Но това страдание ще е осъзнато-ще знаеш,че то не се дължи ан теб самия ,а на света,в който живееш.Затова приятелю,отвори сърцето си-защото всеки може да ти бъде приятел.Във всеки има една божествена искра,която е по-привлекателна от всяко осезаемо нещо на този свят.Ако търсиш първо нея,не значи че няма да страдаш.Но нали и без това КАКВОТО И ДА ПРАВИШ,ПАК ЩЕ СТРАДАШ.Трябва да приемеш това убеждение.Наистина-това не е лесно за приемане убеждение.Това е все едно да разкъсаш душата си на две и да хвърлиш едната половина.Да изтриеш част от себе си.Но именно това е начина.Твой е избора дали да приемеш тази тема.Знай,че само приятелството е вечно на този свят.А като се замислиш,няма какво,освен добри чувства,да са ме накарали да споделя моите убеждения с вас.Това дали да ги приемете е ваша работа.Вие виждате истината във моите думи.Ден след ден все повече ще се убеждавате в правотата им.Но това не бива да ви плаши.Аз поне вярвам,че един ден(не в този живот)наистина всички ще отидем на едно по-добро място.
Но преди това,силите на душите ни трябва да бъдат изпитани.

ТРЯБВА ли да го приема?! ЗАЩО?! Какво ще ми допринесе ?!


)