
Първо искам да ви поздравя за готиния форум - еваларка... Нов съм тук, не съм поствал теми до сега, но ги следя от известно време. Поздравления на Master-а за библията - прочетох я и честно да ви кажа, съм приятно изненадан и истински учуден как може с прости думи да се обяснят работите ставащи в мъжкото съзнание, които съм си мислел, че не подлежат на систематизация.
Така...да си дойдем на думата. Ще се опитам да ви разкажа последната случка от днес, която не е завършила още.......приемам мнения и съвети.
В събота си джиткам из центъра.....с аверчета....и от един магазин изскача една мацка с близалка в ръка....и ми маха......хвърлям един поглед и ...не я познавам.......продължавам да вървя.....решавам да погледна пак, щото не съм сигурен дали маха на мене.....и ДА...тя маха на мене. Загледах я и тръгнах към нея, а тя ми казва "Пак не ме позна, нали". Тогава загрях, че това е сестрата на едно приятелче дето преди 5 години бяхме в една компания. Мацката също беше неразделна част от компанията, но тогава тя беше ученичка и не я възприемах като обект за свалки. Имахме малки заигравки, но нищо сериозно. А сега е станала жена....страхотна жена....Миналата година се засякохме веднъж, но тогава още не се беше установила в София и нямаше как да направим заварката (парил съм се неведнъж от връзки от разстояние - не става). Заприказвахме се значи ние - поразпитах я набързичко как е, с какво се занимава....но ме чакаха аверите и за да не губя време взех и телефона и и казах, че ще и се обадя да излезем - остана очарована от идеята. Честно казано ми се стори, че нивото на интерес и е доста голямо. Съдя по това, че като се видяхме ме разцелува и прегърна, а като я попитах за телефона, още не бях довършил изречението и тя вече го диктуваше.
До тук добре....реших да изчакам няколко дни преди да и се обадя...до днес. Реших, че е добре - минали са 3 дни, сряда е почивен ден, идеален за кафенца и разходки. Обадих и се късния следобяд. Без много обяснения и предложих да я водя на "манифестация". И тук засечка първа - "не мога да ти обящая......заета съм утре.....вече съм обещала...иначе с най-голямо удоволствие..." Червена светлина - ще излизам с момче (поне логиката ме кара да мисля така - ако ще мърда с приятелки няма да и е проблем да каже къде ще ходи и какво ще прави). И тук започвам с въпросите:
Като четете историята как ви се струва - първо имам ли шансове да я заваря. От една страна това може да се разглежда като първи отказ, но от друга аз си мисля, че може наистина да е заета....
Кога да и се обадя пак така, че да не изглеждам като AFC (мисля, че такова беше съкращението, дано не греша) - мисля да пробвам да я изкарам в събота или неделя, като и се обадя предния ден. Като за първа среща мисля да не е нещо ангажиращо, а просто да инициирам някакви намерения.
Притеснява ме също и факта да не би да ме възприема като добър приятел и да иска да се видим само по приятелски. Знам какво ще кажете - има едни начина да разбера. Но точно там ми е въпроса - как да го направя та да се получи по най-добрия начин.
Master, дай съвет братле, ти какво би направил в тая ситуация, дали да и се обадя по-скоро или да изчакам повече време...изобщо...някакви съвети?
Не мога да кажа, че съм вещ в занаята, но чета, интересувам се и се опитвам да се усъвършенствам. Занимавал съм се доста, но все още се опитвам да разкарам онова гадно чувство на несигурност дали няма да ме отреже като и се обадя - може би нагласата ми е грешна. Като ме отрежат и аз ги отсвирвам бързо по принцип и ми минава до ден-два, но все го има онова гадно чувство и се питам какво не съм направил правилно.
Работата ми е такава, че работя с много хора. Нямам никакви проблеми с комуникацията и не ми е проблем да се запознавам, да говоря с непознати....но винаги го има оня "Ъ-момент" като става дума за готина мацка и комуниакция на "любовна" основа. Карал курсове по реторика и вербални и невербали методи на комуникация при светилата в областта в БГ. Опитвам се и тях да прилагам.
Това е за мене и от мене. Чакам всякакви мнения и съвети. Благодаря предварително за търпението и активността.
P.S. По въпроса с бездомните кучета - аз предлагам да не ги кастрираме, а да им вадим зъбите.......щото мене ме е гонило куче да ме хапе, а не да ме е*е.


