Хора,днес на път за училище вместо за предстоящите изпитвания по ред гадни предмети,взех че се замислих за взаимоотношенията ми с момичетата.У мен възникнаха някои въпроси,до отговор за които трябва да достигна сам,но искам да видя вашите мнения.Но нека първо ви разкажа своята "творческа" история.
До 8 клас се държах с момичетата,които харесвах като типичното добро момче.Бях внимателен,възпитан и романтичен,повече от необходимито.Никога не съм бил задръстен или пък подмазвач,но когато ходех с някое момиче,изпълнявах повечето и прищявки.Интересното обаче беше,че не се притеснявах да правя това,което смятах за правилно.Сега ме е срам,че съм подарявал плюшени играчки и дори съм писал стихотворения,но тогава не ми пукаше от това как ще изглеждам в очите на момичето.И не знам как,но тогава въпреки че бях добро момче ми вървеше с мацките(дори май повече от сега).Знам че в 7-8 клас взаимоотношенията между момче и момиче не могат да са мерило,но все пак.
През последните 2 години се промених,но от самосебе си,ей така-естествено,без да се стремя.Вече не изпълнявам всяка женска прищявка,не подарявам плюшени играчки,не пиша стихотворения.Казано най-общо тръгнах по пътя,който би ме превърнал в лошо момче.Но нали знаете-не от безчувствените кретени,на които не има пука за абсолютно нищо,а от добрите лоши момчета.Вече пазя сърцето си повече(както съветва master-dj), имам впредвид,че пак продължавам да си бъда възпитан и да се държа като кавалер,но само когато трябва и за която трябва.
Просто се самовъзпитах малко,защото доброто възпитание,което родителите са ми осигурли трябваше да бъде допълнено от мои собствени истини за живота,за взаимоотношенията ми с хората.Май в днешно време въобще не е достатъчно(но е нужно) да си внимателен и възпитан,да казваш "Добър ден","Лека работа","Приятна вечер" и т.н.,защото животът смачква хората,които не знаят как да отвърнат на идиотското поведение,с което се сблъсква ежедневно всеки един от нас.Не говоря само за момичетата,а за хорските взаимоотношения като цяло.
Сега вече съм по-интересен,по-"недостижим",по-мистериозен за момичетата(не им свалям звезди както преди),но аз от своя страна започнах много повече да мисля какво правя,как изглеждам и как ме възприемат.Мнението ми е,че съм се променил към по-добро,но днес се зачудих дали от "добро момче" съм се превърнал в "добро лошо момче" или съм някъде по средата,объркан и незнаещ какво става с мен?!?
До 8 клас се държах с момичетата,които харесвах като типичното добро момче.Бях внимателен,възпитан и романтичен,повече от необходимито.Никога не съм бил задръстен или пък подмазвач,но когато ходех с някое момиче,изпълнявах повечето и прищявки.Интересното обаче беше,че не се притеснявах да правя това,което смятах за правилно.Сега ме е срам,че съм подарявал плюшени играчки и дори съм писал стихотворения,но тогава не ми пукаше от това как ще изглеждам в очите на момичето.И не знам как,но тогава въпреки че бях добро момче ми вървеше с мацките(дори май повече от сега).Знам че в 7-8 клас взаимоотношенията между момче и момиче не могат да са мерило,но все пак.
През последните 2 години се промених,но от самосебе си,ей така-естествено,без да се стремя.Вече не изпълнявам всяка женска прищявка,не подарявам плюшени играчки,не пиша стихотворения.Казано най-общо тръгнах по пътя,който би ме превърнал в лошо момче.Но нали знаете-не от безчувствените кретени,на които не има пука за абсолютно нищо,а от добрите лоши момчета.Вече пазя сърцето си повече(както съветва master-dj), имам впредвид,че пак продължавам да си бъда възпитан и да се държа като кавалер,но само когато трябва и за която трябва.
Просто се самовъзпитах малко,защото доброто възпитание,което родителите са ми осигурли трябваше да бъде допълнено от мои собствени истини за живота,за взаимоотношенията ми с хората.Май в днешно време въобще не е достатъчно(но е нужно) да си внимателен и възпитан,да казваш "Добър ден","Лека работа","Приятна вечер" и т.н.,защото животът смачква хората,които не знаят как да отвърнат на идиотското поведение,с което се сблъсква ежедневно всеки един от нас.Не говоря само за момичетата,а за хорските взаимоотношения като цяло.
Сега вече съм по-интересен,по-"недостижим",по-мистериозен за момичетата(не им свалям звезди както преди),но аз от своя страна започнах много повече да мисля какво правя,как изглеждам и как ме възприемат.Мнението ми е,че съм се променил към по-добро,но днес се зачудих дали от "добро момче" съм се превърнал в "добро лошо момче" или съм някъде по средата,объркан и незнаещ какво става с мен?!?
Айде със здраве и успехи :P
.А това хич не е хубаво,щото там най-често се виждам с хубавите момичета,които са ми хванали окото.