Ето я темата разгледана под друг ъгъл.....................
Почувствай го. Това е едно подло същество. Виж го само - промъква се бавно, много бавно, почти неусетно и изведнъж те хваща за гушата и започва да души, да стиска. А ти хъркаш, молиш се за поне още една глътка въздух. Безсилен си да направиш каквото и да е. По-късно с изненада откриваш, че него го няма. То си е отишло, но ти знаеш, че пак ще се върне и не можеш да му избягаш. Наистина е невъзможно - няма такова място, където да можеш да се скриеш от своя страх. Той ще те преследва навсякъде и постоянно. Ще се появява точно тогава, когато най не ти е нужен. Ще те разяжда отвътре като злокачествен тумор, докато от теб остане само черупка. Една най-обикновена черупка, която няма дори и да напомня за твоето съществуване. Тя ще бъде изгладена от морето, ще бъде приятна за гледане и не много назъбена. Но Ти няма да си вътре. Ти ще си намерил друга черупка, изоставена от такъв като теб.
Може би тази нова външност ще те накара да се отърсиш от всичко свое. И правилно. Защото то ще бъде ретроградно. Трябва да станеш ново човешко същество, което да не е обременено от странични непотребни чувства, те единствено ще ти пречат. Ти отново ще се страхуваш. А нали не искаш това. Искаш да живееш по-нормално. Искаш различен от стария живот. Не искаш страх. А колко по-лесно би било всичко, ако беше свикнал с Онзи страх. Тогава нямаше да бягаш, нямаше да се страхуваш. А сега се страхуваш от страха. Още преди да се уплашиш, ти вече си се уплашил да не би случайно да се уплашиш. Какъв е смисълът да се бориш с нещо, което те е победило преди борбата и те е обзело изцяло. Няма къде да живееш. Отново се задушаваш. Значи той пак е тук! О, ужас!
Този път се готвиш за решителния двубой. Сега ще видим кой-кого. Ще му покажеш ти на него! Няма място за отстъпление, а още по-малко за колебание. Въпросът трябва да бъде решен веднъж за винаги. Добре си помисли, не се ли страхуваш още отсега? Ако е така, тогава си обречен. Не на пълен провал, но на тежка загуба. Не си признавай, че се страхуваш. Черупката ти трябва да показва смелост, но не равнодушие. Ако свършиш така, това е недостойно. Както казва Хамлет: "До такъв отвратителен край ли трябва да стигнем ний, Хорацио?" Та как можеш да се превърнеш в един от многото, загубили се в себе си.
И не забравяй - никой освен мен не ще ти помогне, защото никой не те разбира правилно. Всички си мислят, че те разбират, но всеки си има свой собствен страх и свое собствено понятие за него. Не се надявай ня кой друг да свърши тази работа вместо теб. Само ти единствен можеш да надвиеш страха си. Той си е твой. Вътре в тебе е.
Това е първият страх. Той прилича на ужасния Цербер - кръвожадното куче с три глави, покрити със змии. Ти не си Херакъл - значи няма да можеш да го изнесеш на ръце. Ти си по-скоро Орфей, тръгнал да търси своята Евридика. Ти си човек, тръгнал да търси своя Не-страх. Но трябва да омаеш този звяр не с чудна музика, а с разум. Това е твоето оръжие. С него ще приспиш първия си враг. Не си прави излишни илюзии - той само ще заспи, нищо повече.
Представи си света, устроен не по мярката на Бога, нито по мярката на Човека, а според обективни закони. Какво ли ще бъде твоето място в един такъв свят. Може би там няма да има страх. Там всичко ще бъде така, както трябва да бъде. Това би бил истински Едем. Стоп! Това е до статъчно. Звярът заспа. Остави го и продължавай.
Ето го и втория страх - надвесил се е над тебе като Голиат. Ти си неговият Давид, неговият убиец и победител. Ще търкулнеш в прахта и него, но първо се оттегли за малко от бойното поле. Съсредоточи се. Не мисли за нищо странично. Имай вяра в себе си. Този път вярата в теб е твоето оръжие. По-добре не опитвай с нищо друго - няма да имаш време, ако не успееш. Трябва да раниш тежко този гигант. Да го раниш, но не да го убиеш. Голямата рана на Втория страх ще е причинена от твоята вяра в самия себе си и неверието в него. Това ще го съкруши, ще обезмисли неговото съществуване. Ще го превърне в най-обикновен гущер, пълзящ някъде из нажежените камъни на твоята крепост. Можеш да го смачкаш когато пожелаеш, стига да го намериш.
Вероятно от всичко, което ти наговорих досега, ти стана ясно, че вярата в твоя случай не е безпредметна. Вярвай във всичко, което пожелаеш, дори и с минимални основания за това. Но най-вече вярвай в себе си. Човек трябва да вярва, защото иначе се превръща в нихилист, а нихилизмът води до себеотричане. Което не е от полза за теб.
Вярваш ли сега в себе си?
Добре, тогава виж: Вторият страх се гърчи в предсмъртни конвулсии. Той умира, а ти не трябваше да го убиваш. Щом като е смъртно ранен, значи ти си повярвал наистина в себе си. Повече от това не може да се желае. Но не бързай да се радваш - сега идва най-трудното. Предстои ти да се срещнеш с най-страшния Страх. Ти трябва да станеш тракийския Херос, който, качен на кон, пробожда лъва в краката си. Това ще бъде крайният резултат. За да го достигнеш е необходимо да избереш едно свое качество, което да използваш срещу Третия страх. Ако победиш и него, КРАЙ, всичко ще свърши!
Е, какво избра? Духовна извисеност!?! Та нима ти, страхливецо, имаш дух? И при това мощен и въздигнат в култ от теб? Сега ще разберем колко струваш. Ще видим дали наистина си с мощен дух. Толкова мощен, че да победиш най-страшния си страх...
Но ти ми се сърдиш!? Защо, нима съм те нагрубил с нещо? Ако е така прости ми. Недоверие? Че кой говори за недоверие? Извиних се вече, нали? Просто се усъмних в теб за момент. Но не се притеснявай - сега вече имам вяра в твоя разум. А оттам идва твоята духовна мощ и извисеност. Не ми ли вярваш? Опитай сам тогава. Помисли си колко независим можеш да бъдеш и колко зависим си от обществото, в което живееш. Възможно ли е да живееш в зависимост от всички? Що за живот е това? Непоносимо...
А сега използвай неговите похвати и прийоми. Бъди звяр за самотния. И не му мисли много. Ти вече го довърши. Имам предвид чудовището. Уби го без милост, точно както трябваше. Страхът е мъртъв! Мъртви са всички твои страхове, малки и големи. Не си прави погрешни изводи - мъртъв е само твоят страх, но този у останалите хора е жив и здрав и продължава да плаши. Защото за побеждаването на страха у всеки различен човек са необходими различно време и различни методи. Което значи, че аз не съм измислил панацея. Ти си частен случай. А след много, много години ще дойде време и ние пак ще се срещнем. Може би тогава ще си спомним за това, което стана днес. Дано да не е със смесени чувства!
--------------------------------------------------------------------------------
Нима това си ти? От толкова дълго време не сме се виждали. Забелязвам, че времето те е променило. Виждам само отвън. Какво ще кажеш - то оставило ли е своя печат вътре? Ти наистина не се страхуваш от нищо тогава... Лъв ли си ти, или Цербер? Кой знае! Та нима човек може да каже какъв е, ако е човек? Малцина познават себе си. Познаваш ли себе си, е моят въпрос към теб. Обърни се навътре и погледни към белезите, оставени ти от многобройните нападения на страха. Това е пътеката към твоята същност. Това си ти! Щом няма пресни рани, то значи и страхът отдавна не те е навестявал. Той се е изплашил.
Ти си го накарал да избяга, преди да е станало късно. Какво е това, солидарност ли? Не, това е по-силно чувство. Та той ти е баща! Не можеш да го убиеш, нали? Но ако беше останал, щеше да го сториш - ти трябва да убиваш всичко, което ти пречи. А това е подло, много подло. Чувствам го... почувствай го и ти!
изкефи ме
