Искам да споделя с вас нещо много важно според мен-за това дали да мислим или не.Ако някой тук спортува,ще ме разбере супер.Когато играя футбол,ако мисля,играя много зле.Едва когато си изключа мислите и позволя на ''самата игра'' да ме води,едва тогава започвам да играя добре.
Преди няколко дни се срещнах с едно момиче и мислия че си прекарахме страхотно и че сега има голям интерес към мен.Това което направих аз ,беше това,което ми помага и във футбола-не мислех,просто се забавлявах.Сега,когато чета ДЖ библията- постовете за докосването,усмивката,контакта с очите...осъзнах че съм ''изпълнил'' всички тези неща несъзнателно.Така че -по-малко мислене,иначе целия кеф се губи,а загуби ли се кефа,целта вече не оправдава средствата.А мани ти- целта те заебава,което е по-фаталното
Преди няколко дни се срещнах с едно момиче и мислия че си прекарахме страхотно и че сега има голям интерес към мен.Това което направих аз ,беше това,което ми помага и във футбола-не мислех,просто се забавлявах.Сега,когато чета ДЖ библията- постовете за докосването,усмивката,контакта с очите...осъзнах че съм ''изпълнил'' всички тези неща несъзнателно.Така че -по-малко мислене,иначе целия кеф се губи,а загуби ли се кефа,целта вече не оправдава средствата.А мани ти- целта те заебава,което е по-фаталното

